Решение № 58 от 20.01.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Варна, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100500098 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба вх. №1022/16.01.2023г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, против Постановление за разноските изх.№9324/29.11.2022г. по изп.д. № 20227170400598 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар на процесуалния представител на длъжника от 300лв. на 200лв., както и в частта, с която е отказано намаляване на определената такса по чл.26 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

В жалбата се излага, че отказът на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение на взискателя и таксата по чл.26 от Тарифата е незаконосъобразен, тъй като нормата на чл.10 ал.2 Наредба №1 е неприложима. Правната и фактическа сложност на делото не е голяма, поради което и следва да бъде начислен хонорар само за образуване на изпълнително дело- 200 лв. Твърди, че не са предприемани други изпълнителни действия, поради което и не е налице основание за приемане на възнаграждение над 200 лв. Досежно таксата по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ се излага, че същата следва да се определи върху събраната сума, която е описана в изпълнителния лист, като не следва в нея да се включва и вземането за адвокатското възнаграждение. Моли да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение на взискателя на 200 лв., както и да бъде редуцирана определената по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ такса. Претендират се и 1 разноски пред настоящата инстанция.

В срока по чл.436 ГПК е депозирано възражение по жалбата от Т. И. И.взискател по изпълнителното дело, чрез процесуален представител, с което жалбата се оспорва. Сочи, че жалбата е неоснователна, тъй като длъжникътжалбоподател не е заплатил дължимата сума в срока, даден му с ПДИ, поради което и по инициатива на взискателя е поискано налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Освен образуването на делото са извършени и други изпълнителни действия. Възнаграждението не е прекомерно.

Претендира за разноски и в настоящото производство.

ЧСИ е депозирал становище, в което излага мотиви за неоснователност на жалбата. Сочи, че не е включил при определяне на таксата по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ адвокатското възнаграждение.

Съдът, като съобрази постъпилата жалба срещу Постановление за разноски от 29.11.2022г., установи от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба на Т. И. чрез процесуален представител адв. Д. Г. въз основа на изп. лист №1621 по гр.д. №7991/21г. по описа на ВРС за събиране на сумата от общо 650 лв.- 300 лв. + 350 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за две инстанции, което ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъден да заплати.

С молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно на адв. Г., както и договор за правна помощ, в който е посочено, че е заплатено възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в размер на 300 лв. Поискано е присъждане на адвокатско възнаграждение.

С молбата е посочена банкова сметка, по която да се преведат сумите.

На 09.11.2022г. ЧСИ изготвил и изпратил ПДИ до длъжника, в която посочил, че последният дължи по изпълнителното дело 650 лв. неолихвяема сума, както и такса по чл.26 ТТРЗЧСИ в размер на 78 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение в полза на взискателя. ПДИ е връчено на 11.11.2022г., а на 21.11.2022г. е депозирано становище от длъжника, който е оспорил адвокатското възнаграждение, като е посочил, че е прекомерно с мотиви, идентични на посочените в настоящата жалба. Поискано е намаляването му на 200 лв. Оспорен е размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.

Двуседмичният срок за доброволно изпълнение след връчване на поканата е изтекъл на 25.11.2022г. Плащане по сметката на длъжника не е постъпило. С молба от 29.11.2022г. взискателят чрез адв. Г. е поискал налагане на запор 2 върху сметката на длъжника в „Общинска банка“ АД. ЧСИ уважил искането и наложил запор на 29.11.2022г.

На същата дата е постановено и атакуваното Постановление, с което ЧСИ приемайки за дължимо от длъжника адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и такса по чл..26 от ТТРЗЧСИ в размер на 78 лв. на практика оставил без уважение искането за изменение на постановлението за разноските, обективирано в ПДИ.

Жалбата е депозирана на 14.12.2022г. от легитимирано лице в законоустановения двуседмичен срок, срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие и е редовна, поради което и се явява допустима.

По същество е неоснователна, поради следното:

Нормата на чл.10 ал.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че минималното възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. Ал.2 предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 от Наредбата.

Безспорно длъжникът не е заплатил в срока за доброволно изпълнение нито цялото задължение, нито главницата от 650 лв. неолихвяема сума, която не е оспорено, че се дължи от него. Това е наложило извършване на нови действия от страна на процесуалния представител на взискателя, изразяващи се в искане за налагане на запор по сметка на длъжника. Изпълнителното действие е извършено от ЧСИ, като е изпратено запорно съобщение и запор е фактически наложен. Едва след това- на 06.12.2022г. е извършено от длъжника плащане на сумата от 1082 лв. по сметка на взискателя и е поискано вдигане на запора. Предвид това и съставът приема, че освен образуване на делото, поради неизпълнение от длъжника в срока за доброволно изпълнение се е наложило извършване на нови изпълнителни действия за събиране на вземането от страна на взискателя. Налице е хипотезата на ал. на чл.10 от Наредба №1. Сумата, което е предмет изпълнение, е в размер на 650 лв., поради което и адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 възлиза в размер на 400 лв., намалено наполовина- 200 лв. по чл.10 ал.2 от Наредбата. Или общо по чл.10 ал.1 и ал.2 от Наредбата дължимото минимално възнаграждение на взискателя възлиза на 400 лв.- 200 лв. за образуване и 200 лв. за предприемане на други изпълнителни действия по събиране на вземането. Взискателят е претендирал и ЧСИ е приел 300 лв. разноски за адвокатски хонорар. Същият не е прекомерен. Възражението на жалбоподателя е неоснователно.

Таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ се определя, като върху събраната сума, когато вземането е от 100лв. до 1 000 лв. /както е в настоящото производство/ се събира 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Или при събрана сума от 650 лв. таксата възлиза на 10% от 550 лв., т.е. 55 лв. + 10 лв., което е общо 65 лв. С начисляване на ДДС таксата е в размер на 78 лв. Такава сума е приел за 3 дължима такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и ЧСИ в атакуваното постановление.

Възраженията, че като събрана сума е включена и сумата за разноските, е неоснователно.

По изложените съображения съставът приема, че законосъобразно са определени от ЧСИ дължимите от длъжника такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, както и разноски за адвокатски хонорар на взискателя. Жалбата срещу Постановлението, с което ЧСИ е отказал да измени приетите от него с ПДИ разноски, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въззиваемата страна е претендирала разноски пред настоящата инстанция, като е представила доказателства за направени такива в размер на 300 лв. Предвид изхода на спора въззивникът „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Т. И. сума в размер на 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №1022/16.01.2023г. на

„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, против Постановление за разноските изх.№9324/29.11.2022г. по изп.д. № 20227170400598 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, представлявано от А П Л и Р К Д, да заплатят на Т. И.

И., ЕГН **********, сума в размер на 300 /триста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4