Решение № 129 от 23.07.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 252/2024
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 23.07.2024
- Състав
- Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.167, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Варна, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана В. Джамбазова
Членове:
Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20243000500252 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от представител на Окръжна прокуратура – Шумен срещу решение № 61/25.03.2024 г. по гр. д.№ 406/2023 г. на Окръжен съд – Шумен в частта, с която е уважена исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ до размера на сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл.167, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 11.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за отхвърляне изцяло на предявения иск. В условията на евентуалност е формулирано искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В подаден писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, пълномощникът на А. Арханов С. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част, с молба същото да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страни и е процесуално допустима. Предвид липсата на подадена насрещна въззивна жалба, решението – в отхвърлителната му част, за разликата над 2 500 лв., до предявения размер от 30 000 лв., е влязло в сила. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
1
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от А. Е. С. срещу Прокуратурата на РБ за присъждане на сума от 30 000 лв. -обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано наказателно преследване за престъпление по чл.167, ал.2 от НК. Ищецът твърди, че на 02.04.2023 г. в дома му бил извършен обиск, претъсване и изземване, след което бил задържан за срок от 24 часа в ареста на РУ-Шумен и било образувано ДП№ 58/2023г. по описа на ОД-МВР гр. Шумен, вх. № 1420/2023 г. по описа на ШОП. От обиските и задържането му под стража, до прекратяването на наказателното производството изминали два месеца, които били тежки за него и семейството му. Преживял унижения и ограничения, близките му не знаели какво става с него и стресът за тях бил голям. Иззет бил телефонният му апарат и всички контакти останали в него, а на приятелите и познатите си трябвало да обяснява, какво е наложило смяната на телефонният му номер. Този емоционален стрес се отразил негативно върху здравето и психиката му и създало психологически дискомфорт в отношенията му с хората.
Ответната страна оспорва иска по основание и размер. Твърди, че ищецът не бил привлечен като обвиняем, не му е била налагана мярка за неотклонение, а наказателното производство приключило в досъдебната му фаза, в изключително кратък срок.
Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 02.04.2023г. е образувано бързо производство № 58/2023 г. на ОДМВР-Шумен за търговия с гласове - престъпление по чл.167, ал.2 от НК, по-късно, преобразувано в досъдебно производство. На същата дата бил извършен обиск, а по-късно – претърсване и изземване в дома на А. Е. С. и той бил задържан за срок от 24 часа. Били иззети веществени доказателства, вкл. мобилен телефон и лек автомобил. С постановление от 21.07.2023 г., влязло в сила на 11.10.2023 г., наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление от общ характер.
Като доказателство по делото са приложени рецептурна книжка на хронично болен, епикриза от Клиника по пневмология и фтизиатрия и от МБАЛ-Ш. ЕАД, гр.Ш., от които е видно, че ищецът е с диагноза „А. с пр. ал. к., лека, персистираща, контролирана“.
Приложената справка от ОД на МВР-Шумен установява, че по време на задържането, С. е бил настанен в помещение за временно задържане, предназначено за две лица, с приток на свеж въздух и естествена светлина.
Задържаният отказал извършването на медицински преглед, което било отразено в книга за задържаните лица и нямало данни за използване на лекарствени средства.
Свид.Н.Н. /съпруг на сестрата на ищеца/ и свид.А.С.а /сестра на ищеца/ установяват, че след задържането занесли на С. храна и инхалатор, но тъй като в полицията не ги пуснали да го видят, оставили нещата да му ги предадат. Освободили го на следващия ден - бил отпаднал, притеснен и трудно дишал.
Свид.П.М. /майка на ищеца/ сочи, че когато го освободили от задържането, ищецът бил с изпито лице, дрехите му миришели на влага, гледал уплашено. През м.март бил на лечение заради астмата, а след този 2 случай, състоянието му се влошило - пристъпите зачестили, през нощта се задушавал. След това за месец се затворил в къщи. Наложило се да премине на друг инхалатор. Ищецът споделил, че помещението, в което бил задържан нямало прозорец; трябвало да чука, за да му предоставят инхалатор.
По предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи наличието на твърдените действия на органите на прокуратурата, тяхната противоправност, претърпените от него вреди, наличието на причинна връзка между сочените действия и претърпените вреди до прекратяването на наказателното производство.
Безспорно е установено, че на 02.04.2023 г. е образувано бързо производство з а престъпление по чл.167, ал.2 от НК - за даване на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на кандидат от определена политическа партия. Ищецът е бил задържан за срок от 24 часа, извършен е обиск, претърсване и изземване на обитаваното от него жилище и лекия му автомобил, като му е иззет мобилния телефон.
С постановление от 06.04.2023 г. е разпоредено разследването по бързо производство № 58/2023 г. на ОД на МВР -Шумен, да продължи по общия ред.
С постановление от 26.05.2023 г. на С. били върнати иззетите при претърсването веществени доказателства, включително и мобилния телефон, а с постановление от 21.07.2023 г., влязло в сила на 11.10.2023 г., наказателното производство било прекратено поради липса на доказателства Съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за възникване отговорността на държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България. От доказателства по делото следва извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него разследване за престъпление, приключило с постановление за прекратяване и че те подлежат на обезщетяване.
Размерът на обезщетението се определя по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно съществуващи обстоятелства - тежестта на престъплението, за което е било образувано наказателното производство, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило на пострадалия, с оглед на личността му, начина му на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други.
Показанията на свидетелите Н.Н., А.С.а, П.М. установяват, че за около месец ищецът спрял да излиза, тревожел се от това, което говорели за него хората, бил умислен, унил, притеснен за около месец-два. Чрез неоснователно упражнената срещу него принуда чрез задържане за 24 часа са били нарушени правото му на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му. За почти два месеца е бил иззет личния му мобилен телефон, което е свързано липса на контактите от него и със закупуване на ново устройство обяснения защо е сменен номерът му.
3
При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че в дома и автомобила на С. е извършен обиск, претърсване и изземване, които действия са станали достояние на съседи.
Не са представени доказателства за трайни негативни последици за психическото и физическо състояние на ищеца, предизвикани от образуваното наказателно производство. Преди задържането той е страдал от астма и стресът безспорно е довел до временно влошаване на състоянието му, но липсват данни тези фактори да са причина за смяна на лечението и инхалатора му.
Съобразявайки всички доказателства, съдът намира, че обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 2500 лв. Наказателното производство е за тежко престъпление по смисъла на НК; досъдебното производство е продължило сравнително кратък период – по-малко от четири месеца; спрямо ищеца е приложено задържане на срок от 24-часа, но не и мярка за неотклонение.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан до посочения размер, като сумата от 2 500 лв. справедливо ще репарира вредите, които ищеца е понесъл от незаконно образуваното досъдебно производство. Като е достигнал до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 61/25.03.2024 г. по гр. д.№ 406/2023 г. на Окръжен съд – Шумен в обжалваната му осъдителна част. В необжалваните му части, решението е влязло в сила.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4