Решение № 2867 от 16.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2867 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря Д. П. Ц. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110205041 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 22-4332008500/11.05.2022г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. И. И. , ЕГН: ********** са му наложени: 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2). административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а админисративнонарушение по състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения против издаденото НП. Твърди се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевират се доводи за липсата на административни нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от защитник, които инвокира допълнителни съображения в подкрепа на изложените такива от въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е редовно призована, но не изпраща процесуален 1 представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН на 17.03.2023 г., считано от датата на връчването на НП на 06.03.2023г., от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят Н. И. И. е правоспособен водач на МПС, считано от 03.05.2017 г. За административни нарушения по ЗДвП е бил санциониран с парични глоби по силата на издаден един брой електронен фиш и три влезли в сила наказателни постановления. Съгласно влязло в сила на 17.05.2021г. споразумение, ползващо се с последиците на влязла в сила присъда, по НОХД № 1225/2021г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав жалбоподателят И. имал наложени наказания по НК, кумилирани по реда на чл.23, ал.1 от НК, за извършени престъпления в съвкупност по съставите на чл.354в, ал.1, пр.2, алт.3 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.354а, ал.2, изр.2 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.4 вр. чл.20, ал.2 от НК – а именно било му наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, отложено за ефективно изпълнение с пет годишен изпитателен срок и наказание парична глоба в размер на 5000.00 лева. Изпитателният срок по наказанието „лишаване от свобода“ изтичал на 17.05.2026г.

Н а 15.04.2022г., около 09:47 часа жалбоподателят И. управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. № *******, собственост на П. М. А. с ЛНЧ:

***************, в гр.Б., в района срещу магазин „Ф.“ по улица „С. С.“ срещу № 138 с посока на движение от ул. „И. ш.“ към ул. „В.“. Населеното място гр.Б. било обозначено с табели Д11 и Д12. По същото време и в същия район в гр. Б. патрулирали полицейски служители от МВР – СДВР – единият, от които бил свидетелят Т. Г. Ц. . Свидетелят Ц. спрял за проверка по ЗДвП движещият се автомобил на жалбоподателя И. (който бил сам в МПС в този момент) в гр.Б., в района срещу магазин „Ф.“ на ул. „С. С.“ срещу № 138. На съдействие били извикани служители от СДВР-ОПП в лицето на свидетеля П.

Д. Д. и колегата му И. Г. Ф.. Проверката спрямо жалбоподателя И. следвало да бъде за употребата на алкохол и наркотици като водач на МПС, тъй като според свидетеля Ц. имало данни за употреба на алкохол. Свидетелят Ц. възприел на разстояние от около половин – един метър, че жалбоподателя И. лъхал на алкохол, както че се държал неадекватно. Жалбоподателят И.

2 отказал доброволно да бъде тестван за алкохол с техническо средство „Алкотест“ 7510 дрегер ARPM – 0394 чрез свидетеля Донев. Същият не носел при представеното СУМПС за проверка и контролния талон към него.

Основанието да откаже проба за алкохол било, че жалбоподателя И. бил осъден с влязла в сила присъда, при което е следвало да изтърпи присъдата си, ако даде проба за алкохол. Това обстоятелство било възприето от свидетеля П. Д. Д.. Свидетелят Ц. съставил по случая докладна записка от 15.04.2022г., в която посочил, че жалбоподателя И. му признал, че до около 02.00 часа – 03.00 часа на 15.04.2022 г. бил употребил значително количество алкохол (независимо, че за този факт свидетелят Ц. при разпита му пред съда заявява, че няма спомен). Колегата на свидетеля Ц. – свидетелят П. Д. Д. като автоконтрольор към СДВР-ОПП съставил талон за медицинско изследване № 086031 от 15.04.2023 г. и го връчил на жалбоподателя И.. Последният го подписал без възражения. С този талон се предписвало жалбоподателят И. да посети до 45.00 минути УМБАЛ „Св.А.“ гр.С. и да предостави кръвна проба за изследване за наличие на употребен алкохол. Спрямо последният бил съставен АУАН № GA № 616510 от 15.04.2022 г. от свидетеля П. Д. .. Кръвна проба не била предоставена от жалбоподателя И.. На местопроизшествието се появила свидетелят Б. С. И., която транспортирала жалбоподателя И. с автомобила й до дома им.

Въз основа на съставения АУАН серия GA № 616510 от 15.04.2022 г. е постановено от административно-наказващия орган НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №

22-4332-008500/11.05.2022г. издадено

Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Н. И. И. , ЕГН: ********** са му наложени: 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 2000.00 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за административно нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП вр. чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и 2 ) . административно наказание парична „глоба“ в размер на 10.00 лева з а админисративнонарушение по състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вр. чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. Г. Ц. (служител на СДВР към МВР) и П. Д. Д. (на длъжност автоконтрольор към СДВР-ОПП), въз основа на които е издадено обжалваното НП. Съдът кредитира събраните писмени доказателства и показанията на свидетелите Ц. и Донев изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това 3 обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо покъсно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време . В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на понестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.

Независимо от изложеното, съдът счита, че показанията на свидетелите Т. Г. Ц. (служител на СДВР към МВР) и П. Д. Д. (на длъжност автоконтрольор към СДВР-ОПП) следва да бъдат кредитира в цялост.

Показанията им носят достоверна, логична, точна и доказателствено обоснована в рамките на останалия писмен доказателствен материал доказателствена информация – талон за медицинско изследване, докладна записка от 15.04.2022г., справка за съдимост, справка картон на водача по ЗДвП, заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО, справка от АПИ, протоколи от съдебни заседания. Свидетелят Ц. е очевидец на факта, че жалбоподателя И. е правоуправлявал като водач по ЗДвП лек автомобил „Ф.

Г.“ с рег. №*********, собственост на П. М. А. с ЛНЧ: **********, в гр.Б., в района на магазин „Ф.“ по улица „С. С.“ срещу № 138 с посока на движение от ул. „И.. ш.“ към ул. „В.“. Свидетелят Ц. е очевидец на възприетото от него състояние на жалбоподателя И., че последния е лъхал на алкохол и е имал неадекватно поведение. Това е възприето от свидетеля Ц. от разстояние от около половин – един метър до жалбоподателя И., спрямо който се намирал пряко. Освен това, този факт косвено се потвърждава и от факта на отразените данни в докладната записка на свидетеля Ц. от 15.04.2022 г., че жалбоподателя И. е самопризнал да е бил употребил до към 02.00 часа – 03.00 часа на същата дата значително количество алкохол. Дори свидетелят Д. да не пресъздава поведението и държането на жалбоподателя И. и дали е лъхал на алкохол, поради липсата на спомени и множеството случаи в практиката му по ЗДвП, то показанията на свидетеля Д. доказват, че жалбоподателя И. е имал мотив да не дава проба за алкохол с техническо средство „Алкотест“ 7510 дрегер ARPM – 0394, а именно влязлата в сила срещу него присъда (по споразумение) по НОХД № 1225/2021г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав.

Съдебното минало на жалбоподателя И. се доказва от служебно изисканата за 4 него от съда справка за съдимост. Същата служи за проверка на показанията на свидетеля Д. и тя ги потвърждава изцяло. Датата на възведеното административно нарушение от 15.04.2022г. попада в пределите на изпитателния срок на наложеното наказание „лишаване от свобода“ по посоченото НОХД № 1225/2021г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав. Ако жалбоподателя И. бе дал проба за алкохол с посоченото техническо средство и/или кръвна проба, е могло да се установи престъпление по чл.343б, ал.1 от НК при съответните предпоставки (при положителна проба над 1.2 промила).

Това от своя страна обуславя правният интерес на жалбоподателя И. да не се самоуличава в престъпление и да не участва в проверката спрямо него за употреба на алкохол като водач на МПС. От друга страна, ако жалбоподателят И. е искал да докаже, че е нямало данни за употребен алкохол в кръвта му като водач на МПС, е могъл да даде проба за алкохол и/или кръвна такава. Това не е сторено от него, независимо от изтъкнатите житейски причини за малко време до изтичането на предписанието от 45 минути съгласно показанията на свидетеля Б. С. И.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И.. Същата е съпруга на жалбоподателя И..