Определение № 1053 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1053 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Р. Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500376 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на адв.Р.Н. като пълномощник на ищцата Д. Х.

У.,ЕГН-********** против определение № 13199/14.10.25г.,постановено по гр.д.№ 19/25г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с.,с което е оставена без уважение молбата на Д. Х. У. за изменение на основание чл.248 от ГПК на решение № 3405/07.07.27г.,постановено по гр.д.№ 19/25г.в частта за разноските,чрез присъждане на страната на пълния размер на платения адв.хонорар по делото от 1500лв.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на определението,иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се измени решение № 3405/07.07.27г.в частта за разноските,като се осъди ответника „*********“ЕАД да заплати адв.възнаграждение в пълния претендиран размер.

Ответникът по частната жалба- „*********“ЕАД,ЕИК******** изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Моли съда да остави същата без уважение.

Пловдивският окръжен съд,след проверка на законосъобразността на обжалвания съдебен акт,представените доказателства и становището на частния жалбоподател, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124 от ГПК,предявен от Д. Х. У.,представлявана от адв.Р.Н. против „*********“ЕАД с цена на иска 7083,98лв.Към исковата молба са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие,сключен между ищцата и адв.Р.Н.,в който е уговорено заплащане на адв.възнаграждение в размер на 1500лв.,платимо в брой в деня на подписване на договора.

С отговора на исковата молба ответното дружествво признава иска.По отношение на разноските иска от съда да приеме,че такива не се дължат на другата страна,тъй като ответникът не е дал повод за образуване на делото,а в случай,че се приеме,че на ищеца се 1 дължат разноски,прави възражение за прекомерност и иска да му бъдат присъдени такива под минимума,предвиден в НМРАВ № 1/04г.

С решението по делото съдът е уважил претенцията,като е приел,че вземането е погасено по давност.

В частта за разноските досежно адв.възнаграждение е приел,че на ищеца се дължат разноски на осн.чл.78,ал.1 от ГПК,претендирани съгл.представен ДПЗС и списък по чл.80 от ГПК.

Съдът е разгледал възражението за прекомерност и е намерил същото за основателно,като е взел предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора,признанието на иска от ответника и приключването на делото след само едно проведено съдебно заседание.Отчел е,че ищецът е представил писмени доказателства,за които е положил усилия за снабдяване от различни институции,но това обстоятелство само по себе си не можело да обоснове високия хонорар на пълномощника на страната за един изцяло признат иск.Поради което е определил като справедливо и адекватно на случая адв.възнаграждение в размер на 500лв.

Решението е атакувано от ищцата с молба с правно основание чл.248 от ГПК в частта за разноските,като е поискано увеличение на размера на адв.възнаграждение до пълния претендиран размер от 1500лв.Изложени са съображения в тази връзка,свързани с цената на иска,продължителността на съдебното производство,липсата на обосновка,както и са изложени факти по отношение на извършената правна работа.

С обжалваното определение ПдРС е оставил без уважение молбата за изменение на решение № 4500/14.11.2024г.по чл.248 от ГПК.Посочено е,че съображенията на ищеца за размер на нетен доход,цена на адв.защита,цена на иска и др. обстоятелства,представляват аргументация за размера на договорения между страната и адвоката хонорар,без това да е обвързващо за съда при преценката на размера на адв.възнаграждение.

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд,че разноските по делата не представляват нито санкция,нито средсто за неосноватено обогатяване на едната страна в процеса спрямо другата,като свободата на договаряне на размера на адв.хонорар следва да бъде ограничена единствено досежно отговорността,която трябва да носи противната страна.

Правилно районният съд смята,че допускането на намаляване на адв.възнаграждение не се отразява на отношенията адвокат-клиент,между които остава действащ техният договор за правна защита.С редуцирането на адв.възнаграждение се цели да се постигне ефекта на справедливост при определяне размера на възнаграждението,което следва да бъде заплатено от другата страна.Целта на законодателя не е да се присъдят на страната,имаща право на разноски по делото,всички направени от нея разходи в пълен размер за заплатеното адв.възнаграждение,а при констатирана прекомерност,(какъвто е настоящият случай),да присъди такъв размер,който да е съобразен както с размера,предвиден в Наредба № 1/04г.,така и с особеностите на конкретния случай.

При съобразяване и с практиката на СЕС- Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16.,справедливият размер на възнаграждението на пълномощника на ищцата е този,който е определил районния съд в решението си-500лв.Не са налице предпоставките за присъждане на пълния претендиран размер на възнаграждението.Единствените специфични действия за защитата по иска са свързани със снабдяването на писмени доказателства от множество различни институции.От друга страна решението е постановено при признание на иска от ответника,след проведено едно единствено съдебно заседание,на което пълномощникът на ищцата се е явил.Делото също така не е с правна и фактическа сложност.

С оглед на горното ПдОС намира,че правилно на пълномощника на ищцата е 2 присъдено адв.възнаграждение в размер на 500лв.Атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13199/14.10.25г.,постановено по гр.д.№ 19/25г.по описа на ПдРС,11-ти гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3