Определение № 6 от 02.01.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Перник, 02.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20241720105382 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - от К. Г. Т. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ***** **** , ул. ********* № **, Община *****, Област ****** *******, Р България gsm: +*** * ** *** *** и e-mail: ************ * *** *** за връчване по делото по чл. 38 и чл. 38а от ГПК против

М. А. М. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. ***** ****, ул.

********* № **. Община *****, Област ****** *******, Р Българин с правно основание: чл. 3 ГПК във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД предявен е частичен иск е 1300 лева до пълния размер на предявената претенция от 1900 лева и искане за обезпечение по реда на чл. 207 и сл. от ГПК КАТО настоящия частичен осъдителен иск е ПРЕДЯВЕН за морална обезвреда - ищецът иска от съда да осъди на осн. чл. 3 от ГПК във вр. с чл. 45 вр. с чл. 52 от ЗЗД, да му заплати сумата от 1300.00 /хиляда и триста/ лева, представляваща част от търсената репарация за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от пълния размер от 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, 1 които са последица от противоправното поведение на ответника, като главен длъжник и кредитополучател по визирания договор за кредитиране в хода на заповедното производство по ЧГД № 552/2021г. на РС-В. Търново за претендирания исков период от 01.09.2023год. до 30.09.2023год., ведно със законната лихва за забава, считано от дата на завеждане иска до окончателното й изплащане, която сума може да му бъде заплатена на осн. чл. 127, ал. 4 от ТПК и чрез пощенски паричен превод.

Факти и твърдения по исковата молба :

В качеството на солидарен длъжник по Изп. дело № 20218960400581 по описа на ЧСИ И.Ц. с peг. № *** в КЧСИ, дал личното си обезпечение, като поръчител във вр. Договор за Потребителски кредит с № 096 LD-R-00 3132/12.06.2015година, сключен между главния длъжник /ответника/ и кредито- получател М. А. М. и кредитодателя в лицето на „Първа инвестиционна банка”-АД, на ищеца е наложен запор, считано от 13.12.2021год. върху всичките му вземания по всичките, разкрити на негово име банкови сметки по които получава своите трудови възнаграждения, като са предприети и действия от страна на взискателя да наложат възбрани и опис върху недвижимото имущество, което е собственост на неговата майка.

Насрочен е бил и опис на движими вещи в жилището в което живее.

Ответникът както сам заявява е разполагал и разполага с документ по силата на който, чрез е развалил договора за кредитиране, но него е представил на заповедния съд в срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, по която е допуснато незабавно такова, което разваляне не е оспорено от страна на заявителя/кредитор, в исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, но делото към настоящия момент е все още висящо и се движи като Гр. дело № 3281/2022година на PC-Велико Търново.

В действащата Конституция от 1991 година забраната за злоупотреба с права за тяхното упражняване, когато това накърнява права или законни интереси на други, е изрично предвидена в чл. 57, ал. 2, а в чл. 58, ал. 1, изр. второ КРБ 2 въздига в конституционно задължение па гражданите да зачитат правата и законните интереси на другите.

В гражданското законодателство злоупотребата с право се извежда преди всичко от чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, според който лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси и не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите па обществото.

Симетрично на него, в процеса е правилото на чл. 3 ГПК, задължаващо участващите в съдебните производства под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Така фигурата на злоупотребата с права в гражданското-както материално, така и процесуалното право, се извежда per argumentum a contrario от принципа за добросъвестното упражняване на права.

Посочените текстове на ЗЗД и на ГПК, могат да се определят като общи, те доразвиват на законово ниво конституционната забрана за злоупотреба е права, респ. публичното задължение на гражданите да зачитат правата и законните интереси на другите.

В противодействието съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания па страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Обратното би означавало съдът да бъде безучастен свидетел на разигравано пред него грубо погазване на основни устои на правото.

Поради неравномерната натовареност на съдилищата и прекомерната натовареност на съдиите, обаче, често може да мине доста време преди съдът да обърне внимание на недобросъвестното поведение.

Ето защо, добре е вниманието му да бъде привлечено от увредения чрез молби - възражения в рамките на същото производство, дори последният да не е страна по него.

Друг способ за защита, когато съдът не оказва необходимото съдействие на 3 увредения в рамките на същото производство, е последният да подаде самостоятелна жалба срещу последно постановения и подлежащ на последващо обжалване съдебен акт, е която жалба да се поиска преустановяване на увреждащата го злоупотреба с постановяване на окончателен правораздавателен съдебен акт.

В два от два подобни случаи от съдебната практика, съдилищата отсъждат в полза на увредените, като им присъждат и разноски –

Определение № 52 от 24.01.2017г. по гр. дело № 222/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ГПК всички участващи в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Ноторно известно е, че по своето естество заповедното производство, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на съответната съдебна инстанция, по всяко едно такова се налага постановяването на изричен акт.

В следствие на тази злоупотреба с процесуално право, изразяващото в бездействие - на представянето на писмения документ в срока по чл. 414 от ГПК, с който главния длъжник (ответника по настоящето) на осн. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД разваля със своето едностранно писмено волеизявление до кредитодателя процесния договор за потребителски кредит (двустранен договор) през м. май 2016 година, който в хода на развилия се първоначално „търговски спор“ по Търговско дело № 12/2022 год. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, който факт на разваляне не е оспорен при двустранната размяна на книжата по делото и кореспондираща на приложеното по делото Писмо с Изх. № БНБ-49897-04.05.2022г. на ЦКР при БНБ - Писмо с Вх. № 3733 от 09.05.2022г. на Окръжен съд Велико Търново, която ИЩЕЦЪТ прилага с настоящата искова молба, а оттам и производните правни последици - битието на издадената Заповед за изпълнение № 236 от 19.02.2021г. по ЧГД № 552/2021 г. на Районен съд-Велико Търново - арг. от т. 4а, предл. второ от Тълк. решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело М 4/ 201 Зг., ОСГТК па В КС - НЕЙНОТО ОБЕЗСИЛВАНЕ с ретроактивно действие, въпреки, че Окръжен съд Велико Търново и Апелативен съд Велико Търново, вкл. и Върховния касационен съд връщаха делото на заповедния съд, вкл. и на този по 4 предявения иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, това не бе сторено и към настоящия момент производството е висящо пред първоинстанционния съд, като липсва произнасяне за насрочването му в първо о.с.з.

В следствие на това противоправно поведение на ответника ИЩЕЦЪТ е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, негативни изживявания, изживял е душевни страдания, отрицателни емоции притеснение, неудобство, несигурност, чувство на унижение, смущение в социалното общуване, уронване на достойнството, като започнал все по-често да боледува и се вземе под предвид, че е лице с трайно намалена трудоспособност от 95%, установено с ЕР на ТЕЛК, което е известно на ответника.

Липсата на позитивизъм по който с ответника репарира причинените му вреди извън съдебно и по доброволен път - е налице правен интерес от предявяването на иск обезщетяване на претърпени от ИЩЕЦА неимуществени вреди

В срока по чл.131 ГПК е постъпил ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА от адв. М. А. М. АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с адрес на кантората: гр. ****** *******, ул. ***** ****** № ** *, тел.

**********, e-mail: *****.******\ * *****.com ЛНА: **********, в качеството му на ответник

С отговора е направено възражение за неподсъдност на предявения срещу него иск позовавайки се на чл. 119 от ГПК.

Както е посочено в чл. 105 от ГПК. местната подсъдност на тези искове е пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответникапостоянен адрес, както и самият ищец е посочил е: гр. *****, обл. ****** *******, ул. ********* № **.

Прилага копие на лична карта

Този факт води до извода, че компетентен да разглежда този иск с РАЙОНЕН СЪД - ЕЛЕНА, а не РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК

5

Ищецът към настоящия момент е предявил настоящия иск срещу ответника, едно към едно с всички приложения и искания освен пред РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК – и пред РАЙОНЕН СЪД - МОМЧИЛГРАД, РАЙОНЕН СЪД - ТЪРГОВИЩЕ, РАЙОНЕН СЪД - НИКОПОЛ, РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, РАЙОНЕН СЪД ЧЕРВЕН БРЯГ, РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА до настоящия момент, като сочи само различни времеви периоди.

Предполага, че ще направи същото и пред други съдилища.

Становище на ответника по допустимостта и основателността на иска:

Формално погледнато такъв иск е допустим, но конкретния, предявен срещу ответника - е категорично неоснователен и не само недоказан Прилагат се писмени доказателства за действията, които е извършил:

1.

В качеството си на основен длъжник по казуса, в интерес не само, но и включително и на ищеца Т., на 31.01.2022г. – е внесъл ОБЕЗПЕЧЕНИЕ по чл.

180 и 181 ЗЗД по ЧГД 522/2021г. на ВТРС - Вносна бележка № 096DCRS220310001 (Прил. № 2);

2.

Веднага след внасяне на ОБЕЗПЕЧЕНИЕТО, е подал МОЛБА до ВТРС, входирана под № 1635/31.01.2022г. (Прил. № Г) на основание на чл.

420, ал. 1 ГПК съдът да се произнесе с определение - да бъде спряно изпълнението спрямо него и тримата ми поръчители, един от които е Т.;

3.

На 31.01.2022г. ВТРС се е произнесъл с ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 186 от същата дата, с което СПИРА изпълнителното производство срещу солидарните длъжници, включително и Т. , до окончателно решаване на спора относно съществуване на вземането с влязло в сила решение.

4.

Входирал заверен препис от ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 186/31.01.2022г. в кантората на ЧСИ И.Ц., която се признесе с ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОТ 10.02.2022г., с което СПИРА производството по ИД № 20218960400581/2021г.

(Прил. № 5);

Както е видно от представените писмени доказателства, в качеството си на основен длъжник, ОТВЕТИНКЪТ е извършил всички законово възможни 6 действия за да се стигне до произнасяне на от ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 186/31.01.2022г. на ВТРС и последвалото го ПОСТАНОВЛЕНИЕ ОТ 10.02.2022г., с което се СПИРА производството по ИД № 202189604005 81/2021г.

В исковата молба според ответника се съдържа категорично неистинска информация.

Ищецът твърди, че ответникът е разполагал с документ по силата на който е развалил договора за кредитиране, но не го представил на заповедния съд в срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Към банката кредитор ответникът е отправил писмо-заявление, което няма как да се нарече и да бъде документ, по силата на който е развалил договора за кредитиране.

Състоянието на Договора е във висящо производство по ГД № 3281/2022г. на Районен съд Велико Търново.

Към исковата си молба ищецът е приложил множество ирелевантни към настоящия казус приложения.