Решение № 992 от 12.07.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1786/2024
- Вид
- Решение № 992
- Подписан
- 12.07.2024
- В сила
- 12.07.2024
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2,т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116,б."в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 992 гр. Пловдив, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501786 по описа за 2024 година
Производство по чл.435, ал.2,т.6 от ГПК.
Жалбоподателят М. Д. О. с ЕГН:********** от с.*****– длъжник, с жалба вх.
№22415/28.06.2022 г. по описа на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 24.04.2024 г., обжалва действията на ЧСИ К. П., рег.№***** с район на действие -ПОС по по ИД№2202/2012 г. – разпореждане №28557 от 19.03.2022 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че са налице основания за прекратяване на ИД, поради това, че по ИД не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години през периодите от 15.10.2012 г.- 20.12.2017 г. и от 07.10.2020 до 06.12.2022 г., през които изпълнителни действия не били поисквани от взискателя или извършвани от ЧСИ, поради които счита, че след изтичане на 2-годишния срок ИД е прекратено по силата на закона по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 ГПК; Иска отмяна на разпореждане от 19.3.2024 г. на ЧСИ и прекратяване на ИД.
Взискателят “***********“ЕАД– взема становище, че жалбата е неоснователна.
ЧСИ е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна, т.к. в процесния период са поисквани или извършвани изпълнителни действия по ИД.
1
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 2-седмичен срок за обжалване от получаване на съобщението, което е получено на 15.4.2024 г. /л.212 от ИД/. По същество е неоснователна. Съображения:
Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато взискател не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; че не са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на него и др.
В т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК е казано, че съгласно чл.116,б.“в“ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането с кое да е изпълнително действие в рамките на определен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ изпълнително действие, например: налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. От това следва, че насрочването на опис е изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ –извършване на опис на движими вещи, поради което насрочването на опис на вещи на длъжника прекъсват давността.
ИД 2202/2012 г. на ЧСИ К.П. е образувано на 18.08.2012 г. въз основа на ИЛ от 26.6.2012 г., изд. от ПРС в полза на ************ ЕАД.
В мотивната част на т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че следва да се съобрази момента на постановане на ТР и обестоятелството, че до 26.06.2015 г. са прилагани указанията, дадени в Постановление №3/1980 г. на Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече докато трае изпълнителния порцес относно принудителното изпълнение на вземането. В решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на ВКС, 4 ГО е указано, че последващите тълкувателни решения по определен въпрос нямат обратно действие за разлика от първоначалните ТР по същия въпрос и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, а именно – от 26.06.2015 г., следователно от този момент започва да тече и двугодишния срок по чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В този смисъл, водим от разясненията т.10 от ТР 2/26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК, посочени по-горе, ПОС намира, че от приложеното ИД се установява, че след 26.06.2015 г. от ЧСИ давността по ИД е прекъсвана в процесния период без да е налице 2-годишно бездействие по ИД, както следва:
На 07.09.2015 г./в. от ИД/ е подадена молба от“**********“ЕАД за конституирането 2 му като взискател по ИД –на мястото на първоначалния взискател /л.72-87/;
На 18.04.2016 г./в. от ИД/ ЧСИ е конституирал като взискател “********“ЕАД/л.104/ ;
На 20.12.2016 г./в. от ИД/ е подадена молба от взискателя за налагане на запор по банковите сметки на длъжника;
На 26.04.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в имота, собственост на длъжника за 20.06.2017 г./л.116/;
На 20.12.2017 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор по банковите сметки на длъжника и насрочване на опис /л.117/
На 06.02.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ, Б ДСК и Алианц-/л.123-125/;
На 12.04.2019 г. е подадена молба от взискателя за насрочване на опис на дв.вещи на длъжника, извършване на тяхната оценка и публична продан и /л.141/ На 02.07.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника и е насрочил опис на дв.вещи на длъжника за 05.09.2019 г. -/л.144/;
На 07.10.2020 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор по банковите сметки на длъжника/л.146/
На 16.12.2020 г. ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в имота, собственост на длъжника за 2.02.2021 г./л.151-152/;
На 06.12.2022 г.- ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в имота, собственост на длъжника/л.154/;
На 16.01.2023 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор по банковите сметки на длъжника/л.163/
На 16.03.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на длъжника *** и върху песнията му, изплащана от НОИ /л.172/;
На 27.02.2024 г. - ЧСИ е насрочил опис на движими вещи в имота, собственост на длъжника/л.195/;
На 05.03.2024 г. –длъжникът подава молба за прекратяване на ИД по реда на чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
Съгласно цитираното ТР е видно, че налагането на запор по банковите сметки на длъжника, плащанията от третите задължени лица /работодател или банка/ и насрочването на опис на движими вещи и недвижими вещи от ЧСИ, налагането на запор върху трудовото възнаграждение са изпълнителни действия, които прекъсва давността, тъй като е приложен изпълнителен способ - висящността на ИД е поддържана, което е основание за прекъсване на перемционния срок.
В тази фактичиска обстановка от приложеното ИД се установява, че след 26.06.2015 г. до молбата на длъжника за прекратяване на ИД по реда на чл.433,ал.1,т.8 ГПК от 05.03.2024 г. са предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността, които са по-кратки от две години, поради което не е налице бездействие на взискателя, нито от ЧСИ .
3
Eто защо ПОС намира, че не се доказа твърдението на длъжника, че в продължение на 2 години в процесния период, ЧСИ не е извършвал и взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство не се е прекратило по силата на закона, поради което правилно ЧСИ е отказал да прекрати ИД на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№22415/28.06.2022 г. по описа на ПОС, подадена чрез ЧСИ на 24.04.2024 г. на М. Д. О. с ЕГН:********** от с.*****– длъжник, срещу действията на ЧСИ К. П., рег.№***** с район на действие -ПОС по по ИД№2202/2012 г. –разпореждане №28557 от 19.03.2022 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4