Решение № 77 от 31.05.2023, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Гражданско дело 211/2023
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 31.05.2023
- В сила
- 29.06.2023
- Състав
- Светослав Иванов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 44, т. 3 · Семеен кодекс
- чл. 49 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 53 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2-4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2-4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Свищов, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20234150100211 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 49 СК, във вр. с чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. С. Е., ЕГН: **********, гр. Свищов, ул. „*******, действащ, чрез пълномощника си адв. Х. Т., гр. Свищов, ул.
„*****, срещу Л. С. Е., ЕГН: **********, гр. Свищов, ул. „*******, с адрес за призоваване: с. ******, с правно основание чл. 49 СК, чл. 59, ал. 2, ал. 5, във вр. с чл. 143, ал. 1, чл. 56, ал. 1 и чл. 53 СК.
В исковата молба (ИМ) Г. С. Е. твърди, че на ***** г. сключил брак с Л. С. Е.. На ***** г. се родило общото им дете С. Г. Е., ЕГН: **********. От 2012 цялото семейство живеело в с. *****, общ. Свищов, ул. „********, която придобили през м. декември 2016 г. От 2017 г. досега Е. работела около 5-6 месеца в ****** ********* (**), като от м. януари 2023 г. досега продължава да е там. За детето се грижел Е., а Е. изплащала средства за издръжката му.
Понастоящем обаче, когато пребивава в Република България (РБ), ответницата не седяла в семейното жилище, тъй като заявила на ищеца, че е срещнала друг човек, с когото имала връзка. С оглед на изложеното Е. счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака (ДНРБ) му с Е. и моли съдът да го разтрогне на това основание – чл. 49, ал. 1 СК; да предостави ползването на семейното жилище в с. ***** на Е. – чл. 56, ал. 1 СК.
В ИМ се сочи и че общото дете на страните било в 5. „в“ клас на СУ „***** в гр. Свищов и посещавало редовно учебни занятия. За него се грижел самия ищец и родителите му, и то изцяло. Детето обичало футбола и посещавало футболни занятия в ОФК „Академик“ – гр. Свищов. С оглед на изложеното Г. Е. моли Свищовския районен съд (СвРС) да осъди Л. Е. да заплаща издръжка на детето в размер на 280 лв. – чл. 59, ал. 5, във вр. с чл.
1
143, ал. 1 СК. Иска се от съда и да предостави упражняването на родителските права на детето на баща му, да постанови детето да живее при бащата му в семейното жилище, и да определи режима на лични отношения между детето и майка му: всяка втора и четвърта събота и неделя от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя детето да преспива в майката, 10 последователни дни през лятото детето да бъде при майката, когато не е на училище, без тези дни да съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, вторите дни от коледно новогодишните празници от 16 ч. на 26.12 до 17 ч. на 27.12 и от 10 ч. до 17 ч. на 01.01 детето да бъде и да приспива при майка си, за втория, както и при всеки друг случай по съгласие на родителите му – чл. 59, ал. 2 СК.
В отговора на ИМ (ОИМ) Л. С. Е. признава исковете по правото и по фактите, но прави искане до съда да постанови да запази фамилното си име от брака (чл. 53 СК), а също и относно режима на личните й отношения с детето моли съдът да постанови на рождения й дете детето да бъде с нея от 8 ч. до 22 ч. на 11.07, както и на именния й ден на ***** (св. Л.) от 15 ч. до 18 ч.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, СвРС намира за установено от правна и фактическа страна следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Г. С. Е. и Л. С. Е. са сключили граждански брак пред Длъжностно лице по гражданското състояние в Община Свищов на ***** г. (вж. Удостоверение за сключен граждански брак, л. 12). От брака имат едно родено дете – С. Г. Е., роден на ***** г. (вж. Удостоверение за раждане, л. 14).
От разпита на К.П., майка на ищеца в о. с. з. на 30.05.2023 г., се установява, че: Страните са се познавали от ученическите си години, като на ***** г. сключили граждански брак, а на ***** г. се родила общото им дете – С.. Ответницата от 12-13 години живеела и работела на сезонна работа в А..
Първоначално Г. и Л. Е. са заминали заедно във В., но впоследствие Е. останала там сама. Св. П. свидетелства, че през последните три-четири години, когато ответницата се прибирала в България, вземала детето за няколко часа, след което го връщала, без де приспива при нея. Детето и баща му живеят в имот в с. *****, който е придобит от Л. и Г. Е.и по време на брака им. Административният адрес на Л. и Г. Е.и в гр. Свищов, на ул. ***** е апартамент, който е собствеността на родителите му, които впрочем живеят в него. Св. П. заявява още: че Г. Е. не притежава друг имот; че не знае дали Л.
Е. плаща издръжка на детето; че Е. се старае да задоволи всичките нужди на сина си С. Е.; че детето е задоволено от всичко. П. свидетелства и че Г. Е. работи по трудов договор като ******, както и че детето е силно привързано към баща си. П. счита, че С. Е. би желал да живее при баща си Г. Е..
Св. С.Р., която е майка на ответницата, заяви в същ. о. с. з., че Г. и Л.
Е.и са женени от 2010 г., но се познавали доста години преди това. От около десет години Л. Е. живеела и работила в А.. Връщала се рядко и за кратко в България. С времето ответницата се отчуждила от ищеца, като започнала да спи в отделна стая. Св. Р. изнася, че през 2018 г. дъщеря й споделила, че си е 2 намерила нов приятел и желае да се разведе с Г. Е.. Според св. Р. детето С. Е. се отглежда от баща му Г. Е., който се грижил изключително добре за него, готви му, чисти му, пере го, води го на почивка. Св. Р. смята, че детето желае да живее при баща си. Когато дойде майка му в България, Л. Е. го вземала за няколко часа, но то не спяло при нея. Е. живеела във В. с приятеля си, който е от гр. Т.. Св. Р. сочи, че ответницата плаща издръжка на сина си, чрез баща му в размер на 280 лв., и то регулярно. Заявява още С.Р., че дъщеря й Л. Е. живее в каравана, в която няма условия за отглеждане на дете, най-малкото липсвало баня, тъй като баните били общи за всички работници на полето. Л.
Е. се занимавала с полска работа, според майка й, св. С.Р.. Последната заявява, че дъщеря й Л. Е. е съгласна родителските права да се предоставят на бащата на детето.
Всички обстоятелства по делото се признават от страните и са безспорни, но освен това се установяват от описаните по-горе доказателствени средства.
ПО ПРАВОТО:
СвРС намира, че е сезиран с редовна и допустима ИМ на Г. С. Е., ЕГН:
**********, гр. Свищов, ул. „*******, действащ чрез пълномощника си адв.
Х. Т., гр. Свищов, ул. „*****, срещу Л. С. Е., ЕГН: **********, гр. Свищов, ул. „*******, с адрес за призоваване: с. ******, с която се иска от съда:
1. да бъде прекратен бракът на Г. С. Е. с Л. С. Е. поради ДНРБ (чл. 49 СК);
2. родителските права спрямо общото дете на Г. С. Е. и Л. С. – С. Г. Е., ЕГН: ********** – да бъдат предоставени на бащата Г. С. Е. (чл. 59, ал. 2 СК);
3. местоживеенето на детето С. Г. Е. да бъде определено в с. *****, общ.
Свищов, ул. „******** при баща му Г. С. Е. (чл. 59, ал. 2 СК);
4. бъде определен режим на лични отношения на детето С. Г. Е. с майка му Л. С. Е.: всяка втора и четвърта събота и неделя от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя детето да преспива в майката, 10 последователни дни през лятото детето да бъде при майката, когато не е на училище, без тези дни да съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, вторите дни от коледноновогодишните празници от 16 ч. на 26.12 до 17 ч. на 27.12 и от 10 ч. до 17 ч. на 01.01 детето да бъде и да приспива при майка си, за втория, както и при всеки друг случай по съгласие на родителите му (чл. 59, ал. 2-4 СК);
5. майката Л. С. Е. бъде осъдена да плаща на детето С. Г. Е. чрез баща му Г. С. Е. като негов задължителен представител ежемесечна издръжка от 280 лв., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до настъпването на обстоятелства, които обосновават промяната или прекратяването на задължението за издръжка (чл. 59, ал. 5, във вр. с чл. 143, ал. 1 СК и чл. 86, ал.
1 ЗЗД),
6. семейното жилище, находящо се в с. *****, общ. Свищов, ул.
„********, да бъде предоставено на Г. С. Е. (чл. 56, ал. 1 СК);
Л. С. Е. признава изцяло исковете за основателни, но моли СвРС да допълни режима й на лични отношения с детето С. Г. Е., като то да бъде с него от 8 ч. до 22 ч. на 11.07, както и на именния й ден на *****, св. Л. (чл. 59, 3 ал. 2-4 СК), а също и да постанови да запази фамилното си име от брака (чл.
53 СК). В о. с. з. Г. Е. счита, че тези искания на Л. Е. са основателни и моли съдът да ги уважи.
Досежно разпределението на доказателствената тежест СвРС приема следното: По делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е указл на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
Ищцата трябва да докаже обстоятелствата, поради които счита, че е налице ДНРБ – трайна фактическа раздяла (чл. 49, ал. 1 СК). Като непосочените основания, настъпили и станали известни на – който и да е от – съпрузите до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск – чл. 322, ал. 1 ГПК. Ищецът трябва да докаже, че най-добрият интерес на детето налага го налага, а и бащата му има възможности, умения, възпитателски качества и пр. за това, а именно: родителските права на детето да бъдат предоставени на баща му, дето да има местоживеене при баща си. Искането за предоставяне на семейното жилище е обусловено от искането за това от ищеца и жилищната му нужда.
Определянето на режима на родителските права на детето с ответницата е обусловен от най-добрия интерес на детето и възможностите, умения, възпитателски качества и пр. за това отглеждането и възпитаването му от майка му, за което двете страни носят доказателствената тежест. Размерът на издръжката, който се претендира, е минималният по закона: чл. 142, ал. 2 СК, поради което няма нужда да се доказват нуждите на детето, респ. възможностите на родителите му, в тази връзка. Съгласно чл. 53 СК от волята на всеки съпруг зависи дали ще възстанови фамилното си име преди брака, при което допускането на развода и желанието за това на ответницата са достатъчни да бъдат установени, без да е нужно да се събират други доказателства в това отношение.
По иска по чл. 49 СК:
Така предявеният иск от Г. С. Е. срещу Л. С. Е. за прекратяване на брака им по чл. 49 СК поради ДНРБ е основателен и следва да бъде уважен:
Страните са фактически разделени повече от три-четири години. Брачната им връзка съществува само формално, изпразнена от нормално нравствено съдържание, което следва да се влага в нея. Между съпрузите не съществува взаимност, любов и доверие. Те нямат желание за заздравяване на съюза им, но, напротив, желаят разтрогването му. В заключение бракът между Г. С. Е. срещу Л. С. Е. е ДНРБ по смисъла на чл. 49 СК, поради което същият следва да бъде разтрогнат на основание чл. 44, т. 3 СК. (Предвид на това, че никоя от страните не е поискала съдът да се произнася нито за вината за ДНРБ им, нито за издръжка между бивши съпрузи, съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.)
4
По иска по чл. 53 СК:
Съгласно чл. 59 СК, когато се разтрогва бракът поради развод, съпругът, който е променил фамилното си име при встъпването му в брак, може да иска от съда възстанови фамилното му име преди брака. По аргумент от противното на същ. чл. на същ. к. този съпруг може да запази името си от брака, без да се изисква съгласието на другия съпруг. Ето защо следва да бъде постановено Л. С. Е. да запази фамилното си име „Е.“, която е получила при встъпването си в брак.
По исковете по чл. 59, ал. 2, във вр. с чл. 56, ал. 1 и чл. 143, ал. 2 СК:
Съдът намира, че най-добрият интерес на детето С. Е. – изразяващ се в това, че досега то се отглежда от баща му, и то по правилен, уместен и подходящ начин, а и от общото съгласие на родителите му в тази връзка, – налага родителските права да бъдат предоставени на баща му Г. Е., като бъде постановено детето да продължи да живее при баща си в с. *****, ул.