Решение № 157 от 09.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601631 по описа за 2024 година Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С Присъда № 18 от 23.05.2023 г., по НОХД № 504 по описа за 2021 г., Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Б. И. З. за виновен в това, че:

На 19.02.2019 г. в землището на с. Драговищица, общ. Костинброд, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - без повод нанесъл удари с ръце и крака по тялото на С. Н. И. и заявил „Той ми е работник и ще го правя каквото си искам", като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред отправил към инспектор Н. А. Г. и инспектор С. Д. Й., служители на ГД „Национална полиция", отдел „Криминална полиция" ругатни: „Ще ви *** майката, какви полицаи сте! Ще ви смачкам! Вие ли ще ми казвате какво да правя! Какво като сте полицаи, сега ще видите какво ще стане! Какво като се събирате, сега ще видите какво ще стане"; като по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост - нанесъл побой на значително по - възрастно от него и беззащитно лице и извършил описаните действия по 1 отношение на двама полицейски служители, и цинизъм - отличава се с особена наглост, и грубо неуважение и незачитане на установения обществен ред и органите, натоварени с опазването му е на основание чл. 325, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, като изпълнението на това наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 години.

Същият подсъдим е признат за НЕВИНЕН за това да е блъснал с ръце няколко пъти в областта на раменете инспектор С. Д. Й. и да е замахнал да му нанесе удар с ръка, като е ОПРАВДАН по обвинението в тази му част.

Със същата присъда Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Л.

И. З. за виновен в това, че:

На 19.02.2019 г. в землището на с. Драговищица, общ. Костинброд, в съучастие като съизвършител с И. Л. З., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - към инспектор Н. А. Г. и инспектор С. Д. Й., служители на ГД „Национална полиция", отдел „Криминална полиция” отправил ругатни и заплахи „Какви сте вие? Сега ви *** майката! Сега ще ви избия, сега ще видите вие! Ще ти завра пистолета в задника! Ще ви *** майката, ще ви убия!

Каква полиция какви пет лева, сега ще видите какво ще стане!” и замахнал с юмрук към главата на инспектор Н. А. Г., като по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост - извършил е описаните действия по отношение на двама полицейски служители и на основание чл. 325, ал.2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години и 6 месеца.

Окръжният съд е признал подс. Л. И. З. за невинен в това да е отправял към инспекторите Н. Г. и С. Й. думите „Все си ти бе мърльо! Ще видиш какво ще се случи с теб!", като го оправдал по обвинението в тази му част.

На основание чл. 304 от НПК подс. Л. И. З. е признат за невинен в това, че на 19.02.2019 г., в землището на с. Драговищица, общ. Костинброд, да е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в навяхване на дясната коленна става, предизвикало трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, на полицейски орган - инспектор Н. А. Г., служител на ГД "Национална полиция", отдел „Криминална полиция", като го 2 избутал назад с ръце, поради което стъпил накриво, при изпълнение на службата му - изпълнение задълженията по чл. 61, ал. 4 от ЗМВР - „За пресичане на престъпления полицейските органи осъществяват мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.“, чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление“ и чл. 152 от ЗМВР „Държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения.“, като го оправдал по обвинението в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, пр.

4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Б. З. е осъден, да заплати деловодните разноски, в следните размери: 134.40 лв. по сметка на Окръжна прокуратура - София; 395.60 лв. по сметка на Окръжен съд – София.

Подс. Б. И. З. е осъден да заплати на С. Н. И., с ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар.

Така постановена присъдата не е влязла в сила. В срока за атакуването й са постъпили протест от Окръжна прокуратура и жалби от двамата подсъдими по делото, които имат следното основно съдържание:

Прокурорът в протеста и допълнение към него оспорва правилността на присъдата относно оправдаването Л. З. по обвинението за престъпление по чл.

131 ал.2 пр.4 т.2, вр.чл.129 ал.2 от НК. Твърди, че при постановяването на присъдата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като фактическите изводи на първата инстанция, че не е доказано подсъдимият Л.

З. да е извършил престъплението по член 131 алинея 2 НК не са верни. Съдът е анализирал установените факти изопачено, отделно и изолирано без да ги е съпоставил един с друг и без да се съобрази с правната и формална освен скала житейска логика нарушение народ чл. 14, ал. 1 от НПК. Прокурорът изтъква, че фактът на съприкосновение между този подсъдим и св. Н. Г. се потвърждава от показанията на Г., кв. С. Й.. Показанията на последния съдът е анализирал изолирано и само една част от тях. превратно са тълкувани и показанията на св. А. и п.. Не са взети предвид показанията на тези свидетели, че подсъдимите са били много агресивни подсъдимият Л. З. бил много 3 настървен като налитал с тяло и отправял заплахи. Необосновани са изводите за нанесен удар с пистолет от. св. Й. на подс. Б. З.. Същевременно не се ценят показанията на св. Б., която заявил, че нямало наранявания по подсъдимите.

Същото потвърдили и свидетелите п., А., Г. и Б., заявяващи, че не са видели следи от наранявания по подсъдимите. Съдът не взел предвид и показанията на в.л. Н., че зачервявания се проявяват много бързо, почти веднага след нанасяне на травматичното въздействие, а в рамките на 1/един/ час обикновено започва развитието на отока. Зачервявания, отоци и травми не са констатирани и описани и във фиша за спешна медицинска помощ, съставен от екипа прегледал подсъдимия в сградата на РУ- Костинброд, повече от час след твърдения удар. На снимките направени в следствения арест, повече от 4/четири/ часа след конфликта, зачервявания, сходни на описаните от вещото лице не се наблюдават. В случай, че наистина е бил нанесен такъв удар, то зачервявания и отток е следвало да се възприемат от свидетелите Б., А., п., останалите полицейски служители и екипа на Спешна медицинска помощ.

От материалите на делото е видно, че подсъдимият сам и по непринудителен начин е отишъл в РУ и едва там е бил задържан и ако е имало нанесен удар по главата на същия това е следвало да се е случило в сградата на полицейското управление, ако е оказвал съпротива.

Твърди се, че св. Ц. З., вуйчо на подсъдимите. поради близките му роднински връзки и личното му участие в конфликта на страната на подсъдимите, чрез отправяне на заплахи към полицейските служители е заинтересован от изхода на делото. Същевременно този свидетел не е очевидец, а пресъздава обстоятелства, разказани му от подсъдимия Б. З..

По отношение показанията на св. А. И. следва да се подходи с особено внимание не само защото бил близък приятел с бащата на двамата подсъдими - И. З., спрямо когото наказателното производство е прекратено поради смъртта му, а и поради объркаността, противоречивостта и липсата на всякаква житейска логика в тях. В показанията си на съдебното следствие св.

А. И. няколко пъти заявява, че е видял лице да „посяга“ да нанесе удар на подсъдимия Б. З., но не видял удар, докато в показанията си приобщени по реда на чл. 281 от НПК свидетелства за две лица в близост до подсъдимия и едното от тях нанася удар на подсъдимия с някакъв предмет. Същевременно, въпреки че отивал да помага на подсъдимия при нанасян му побой, след като 4 видял твърдения удар върху подсъдимия Б. З. се уплашил и върнал назад, но и не сигнализирал органите на реда. Свидетелят представя объркано и неясно различни факти по отношение лицето, което му се обадило, причините, поради които бил повикан и отишъл на мястото и дори в показанията пред разследващия орган отказва да отговори дали св. С. И. е бил там, как е изглеждал и защо не е подал сигнал на телефон 112. Нито един свидетел не е възприел приближаване или присъствието на А. И. на място. Твърди се, че това лице въобще не е било на място и не е видяло нанасяне на удар с пистолет на подсъдимия. Поради това свидетелските му показания не следва да се кредитират като достоверни и въз основа на тях да се правят изводи за фактите по делото.

За мащаба и степента на агресивност на подсъдимите и конфликта следва да се съди и от обстоятелството, че на мястото са били изпратени всички налични в момента служители от РУ- Костинброд.

Наложените на подсъдимите Б. З. и Л. З. наказания неправилно са определени към минимума предвиден за престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, тъй като в случая е налице превес на отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства. Такива са наличието на няколко квалифициращи признака, извършването на няколко престъпни деяния от подсъдимия Л. З., мащаба на конфликта, липсата на критичност към извършеното и на съжаление и от двамата подсъдими; подбудите за извършване на престъплението- незачитане на правилата за поведение в обществото и органите на властта. Смекчаващи са единствено чистото съдебно минало на подсъдимите към датата на деянията и добри характеристични данни. При така установените смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства и съотношението между тях се налага извод, че наказанието на всеки от подсъдимите следва да бъде определено при превес на отегчаващите.

Прави се искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова такава с признаване на подсъдимия Л. З. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2 от НК, за което е имало повдигнато обвинение пред първата инстанция и увенчаване на наложените наказания на подсъдимия Л. И. З. и подсъдимия Б.

И. З..

Защитникът на подс. Б. И. З. и Л. З. оспорва присъдата в осъдителната 5 част. В допълнение към въззивната жалба посочва, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон в обжалваната част. Твърди че наложеното наказание е явно несправедливо. За подс. Б. И. З. намира необоснованост на мотивите относно това как е осъществено инкриминираното деяние по чл. 325 ал.2 НК, твърди че не е мотивирано по какъв начин е осъществен основния състав на престъплението, какви са били конкретните деяния извършени от лицето, в какво нарушават на обществения ред и в какво се изразяват тези действия съчетани със съпротива срещу орган на власт.

По отношение на квалифициращите признаци „дързост и цинизъм защитата се позовава на Решение № 432/15.11.1972 г. по НД № 413 /72 г. , I НО , ППВС № 2/1974 и ТР №1 от 28.09.2017 г. по т.д. №1 /2017 г. ВКС, ОСНК.

Излага конкретни съображения и относно неправилното приложение на материални закон с осъждането на подсъдимите по чл.325, ал.2 пр.1, пр. 2, пр.