Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1219 от 19.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2032/2023
Вид
Решение № 1219
Подписан
19.03.2024
В сила
05.04.2024
Състав
Диляна Василева Славова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 234, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 196, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1219 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330102032 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск, предявен от Е. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул. „Г.

Б.“ № **, ет. *, ап. **, чрез пълномощника му- адв. С. П. против Прокуратурата на Р.

България, представлявана от *** **** с Булстат: 121817309, с адрес в гр. София, ул.

„Витоша“ № 2 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в уронване на честта, престижа, достойнствата и доброто име в резултат на незаконно обвинение в престъпление, в причинен психически дискомфорт и стрес, страх от осъждане, претърпени от ищеца в следствие на повдигнатото и водено срещу него обвинение по сл.д. № ***/2021г по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, пр.пр. № ****/2020г. по описа на РП-Пловдив за престъпление по чл. 234, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на прекратяване на досъдебното производство- 09.12.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за претърпени от същото незаконно обвинение имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар за защита по воденото срещу него досъдебно производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2022г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 11.10.2020г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по сл.д. № ***/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, пр. пр. № ****/2020г. по описа на РП-Пловдив за престъпление по чл. 234, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. С Постановление на *** при РП-Пловдив бил задържан за срок от 24 часа, като било внесено искане в РС-Пловдив за взимане на постоянна мярка „**** ****“. С Определение на РС-Пловдив спрямо него била взета МН „**** *****“ в размер на 3000 лева.

Ищецът твърди, че незаконно бил обвинен за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК, за което законът предвиждал наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева, както и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от 1

НК. Потърсил и упълномощил ***, който да го защитава, като заплатил сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение.

След проведеното разследване се установило, че обвинението срещу него не е доказано по безспорен начин и наказателното производство било прекратено с Постановление на РП-Пловдив от 09.12.2022г., като била отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение. Постановлението не било обжалвано и влязло в сила.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него досъдебно производство претърпял имуществени вреди в размер на 400 лева, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за защита по воденото срещу него досъдебно производство.

Отделно от това в резултат на незаконното обвинение срещу него, продължило за времето от 11.10.2020г. до 09.12.2022г. /две години и два месеца/ претърпял изключителни по своя характер и интензитет неимуществени вреди. Затворил се в себе си и спрял да излиза с приятели. Постоянно бил призоваван в ОСлО - Пловдив за извършване на процесуално-следствени действия. Нямал средства да заплати определената му парична гаранция и се наложило да взима заем от приятели, а в последствие да тегли бърз кредит за да изплати заема. Всичко това го съсипвало и постоянно бил неспокоен, подтиснат, не се хранил, не можел да спи. Близките му се притеснявали за него, а той се чувствал още по-зле от това, което им причинява. Бил дълбоко наскърбен и обезверен от неправдата да бъде обвинен за нещо, което не е извършил. Приятелите му започнали да го отбягват, а обвинението оказало силно негативен ефект на имиджа и доброто му име в обществото и върху психо-емоционалната му сфера.

Въз основа на гореизложените твърдения моли за уважаване на предявените спрямо ответната Прокуратура обективно съединени искове и присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответната Прокуратура, чрез свой представител е постъпил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. Твърди, че липсва пряка причинна връзка между твърдяните от ищеца вреди и вмененото му обвинение, нито доказателства за това, че са резултат от действия на ответната Прокуратура. В тежест на ищеца било да докаже твърденията си, че е претърпял вреди, връзката им с обвинението и размера им, но за тези обстоятелства не били ангажирани доказателства. Оспорва се размера на претендираните вреди, като се твърди, че същите не съответстват на принципа за справедливост. Счита, че следва при определяне размера на вредите да се отчете факта, че макар и обвинението срещу ищеца да е за тежко умишлено престъпление, спрямо него не е взета най-тежката мярка за неотклонение, че разследването е продължило в разумни срокове и е приключило в досъдебната си фаза, както и че ищецът е осъждан за такова престъпление и интензитета на претърпените вреди е по-нисък от този на лице с чисто съдебно минало.

Въз основа на изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото преписки и дела:

На ****г. е образувано досъд. пр. № ***/2020г. по описа на РУ-Т., при ОД на МВРП. при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК за това, че на *** г. в с. К., област П. е държал акцизни стоки без бандерол- тютюн, когато такъв се изисква по закон.

С Постановление от **** г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 234, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК и същият е задържан за срок от 24 часа.п Внесено е спрямо него искане в РС-Пловдив за взимане на постоянна мярка „*** ****“. С Определение на РС-Пловдив от 14.10.2020г. спрямо него е взета МН 2

„*** ****“ в размер на 3000 лева.

В хода на досъдебното разследване са извършени редица процесуални действия – разпит на свидетели, събиране на писмени доказателства, претърсване и изземване, оглед на местопроизшествие и редица други.

С Постановление на РП-Пловдив от 09.12.2022г. е прекратено частично наказателното производство по сл.д. № ***/2021г. по описа на ОСлО при ОП-Пловдив, пр.пр. № ****/2021г. по описа на РП-Пловдив водено срещу Р. Д. А. и срещу ищеца Е. Д. Д. за престъпление по чл. 234, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.

За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на инициираното против него наказателно производство са събрани гласни доказателства посредством показанията на св. С. Б. и св. С. Б. /обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 08.06.2023г./.

От показанията на св. Б. се установява, че познава ищецът от 15-20 години. Знае за воденото срещу него наказателно производство за притежание на акцизни стоки в големи количества. Прекарал 72 часа в ареста, после го пуснали под гаранция в размер на 3000 лева. Обвинението г променило. Всички приятели му се обаждали да питат какво се случва.

Случаят бил отразен във всички интернет новини и местни медии. Това му се отразило много зле. Изпаднал в депресия, не излизал, спрял да говори, все бил замислен. Преди обвинението бил весели много контактен. Имал много приятели, но след обвинението прекратил отношения с много от тях, тъй като го отбягвали като затворник. Към момента бил малко по-добре, започнал да се отпуска и отново да излиза.

От показанията на св. С. Б. се установява, че от много години познава ищеца Е. Д..

Знае за повдигнатото срещу него обвинение, което било за държане на акцизни стоки в големи количества. Няколко дни прекарал в ареста и това много зле му се отразило в личен план. Бил съсипан емоционално, а преди този случай бил душата на компанията. Заради обвинението дори се разделил с дългогодишната си приятелка С.. Затворил се в себе си, не споделял, постоянно изпадал в депресии. Търсил и специализирана помощ от д-р Б..

Споделял със св., че изпитва страхове, най-вече да не го задържат някой ден отново без причина.

Съдът кредитира показанията на цитираните св., тъй като същите имат непосредствени възприятия досежно установените от тях факти, показанията им съставляват първичен източник на доказателства и допринасят за изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства и показанията им не са оспорени от страните.

При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и впоследствие е оправдан или наказателното производство е прекратено, както е в процесния случай. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението, като незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.

Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от 3 това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.

В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, образуване на досъдебно производство срещу ищеца за престъпление по НК и свързаните с това последващи действия, като например разпит на свидетели, възлагане и извършване на експертиза, събиране на писмени доказателства и прекратяване на наказателното производство по причина, че не е осъществен състав на престъпление.

От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл.

7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.

Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото и давала указания по разследването /чл. 196, ал. 1 НПК.

Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, по принцип е ясно /и дори не се нуждае от доказване/, че висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство.

Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична свобода.

Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението.