Решение № 203 от 12.11.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пазарджик, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500441 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №260317 от 23.12.2020г., допълнено по реда на чл.247 от ГПК, с решение №260089 от 08.03.2021г., постановени по гр.д.№1432/2020г. по описа на същия съд, е осъден ответника „Е.И.С.“ ЕООД, ЕИК-204356580, седалище и адрес на управление с.Ю., обл.Пазарджик, представлявано от управителя Й.И., да заплати на „Х.“ ЕООД, ЕИК 020811811, седалище и адрес на управление с.Х. обл.Стара Загора, представлявано от управителя К.К., сумата от 6400.13лв, дължима по договори за превоз на стоки, за което са издадени фактури №2000005122 от 27.05.2019г. на стойност 900лв с ДДС, №2000005130 от 31.05.2019г. на стойност 4600.13лв с ДДС и №000005131 от 31.05.2019г. на стойност 900лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 26.06.2020г. до окончателното плащане. Със същото решение „Е.И.С.“ ЕООД, е осъдено да заплати на „Х.“ ЕООД сумата от 1994.05лв сторени съдебно-деловодни разноски.

1

Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба, с вх.№262150 от 12.03.2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника по исковете „Е.И.С.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Е.К.-П.,от Адв.др-во“д-р П.П. и П.“, с доводи за порочност като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушени съществени процесуални правила.Като първи довод се изтъква изготвен по чл.146 от ГПК формален проекто-доклад, невръчен на страната, необявен по делото за окончателен. Акцентира се на момента на настъпване на преклузия на доказателствените искания, преклузията да се твърдят нови факти и обстоятелства и да се сочат нови доказателства, че не са уважени от съда доказателствени искания, направени в първото открито съдебно заседание преди произнасянето на съда по доклада, поради непредставяне на писмен отговор по чл.131 от ГПК и непредставяне на доказателства; че според жалбоподателя в същност преклузията настъпва не с изтичането на срока по чл.131 от ГПК, а след доклада на съда по чл.146 от ГПК и даване на отново възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия при условията на чл.146 ал.3 от ГПК. Навежда извода, че с отказаните на жалбоподателя в първото съдебно заседание доказателствени искания съдът е допуснал процесуално нарушение Като неправилност на обжалваното решение се посочва, че въпреки съществувалите между страните облигаторни отношения по три неформални договора за превоз, извършен от ищеца, претенцията му е била преждевременно заявена пред съда предвид уговорка между страните за отложено плащане, наличието на която ответникът е искал да установи в първото по делото открито заседание на 01.12.2020г. предвид доказателствената тежест по спора, но че в случая му е било ограничено правото на защита и нарушен от съда принцип на равнопоставеност на страните, съгласно чл.9 от ГПК. Счита, че съдът е формирал изводите си в нарушение на чл.12 от ГПК без да е посочил аргументи защо приема за неоснователни изтъкнатите възражения от ответника, че падежът на претендираните суми не бил настъпил, тъй като между страните имало уговорка за отложено плащане и от друга страна длъжникът не бил поканен да изпълни, съответно не бил изпаднал в забава.Счита,че правните изводи на съда, съдържащи се в мотивите на всеки съдебен акт, не могат да са декларативни, а следва да са обективирани и обосновани тъй като мотивите са проявление на принципа за вътрешно убеждение на съда по чл.12 от ГПК, 2 като изложеното от него вътрешно убеждение е и съдържанието на мотивите по конкретния съдебен акт. На основание чл.266 ал.3 от ГПК жалбоподателят е направил доказателствено искане за разпит на двама свидетели при режим на довеждане за преждевременно предявяване на претенцията и уговорка за отложено плащане, както и по чл.176 от ГПК да се призове ищецът за да отговори кога и и как е поканил ответника да извърши доброволно плащане на претендираните суми. Исканията са оставени без уважение от съда с подробни мотиви.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество „Х.“ ЕООД чрез пълномощника адв.Т. Т. от САК, в който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и незаконосъобразна, а обжалваното решение се квалифицира като правилно и обосновано.Счита, че съдът е изпълнил процесуалното си задължение да връчи преписи от определението с проектодоклада и поради липса на възражения срещу него и че същият е одобрен и приет по делото, независимо от формулировката на съда. Излага се довод, че едва във въззивната жалба за първи път се излагат от въззивника възражения по доклада и че това можело да стане в срока по чл.146 ал.3 от ГПК. Цитира се ТР №1 от 09.12. 2013г. на ВКС във връзка с доклада и че съществено процесуално нарушение е липсата на изготвен доклад от първата инстанция, като липсата на доклад не е насочено към обезпечаване на валидността или допустимостта на съдебното решение, което не води до нищожност или недопустимост на съдебното решение. Твърди се, че в случая не се касае за сгрешена правна квалификация с недадени точни указания за подлежащите на доказване факти и по приложението на императивна материално-правна норма, в каквато връзка са и мотивите на ТР. Коментирана е преклузията на възраженията на ответника основани на съществуващи и известни факти към момента на подаване на отговора на исковата молба, настъпваща с изтичането на срока за отговор чл.133 във връзка с чл.131 ал.2 т.5 от ГПК и съгласно ТР №1 от 09.12.2013г. на ВКС и че по твърденията на ищеца касаещи спорното право, са представени всички относими доказателства, ответникът е следвало да изложи становището си и ако прецени да направи възражения или оспорвания. В този смисъл въззиваемото дружество счита, че правилно съдът е оставил без уважение направените от ответника доказателствени искания като преклудирани, поради липса на подаден от него отговор на исковата молба и да вземе становище по иска в законовия срок. Заключава, че 3 с поведението си последният е пропуснал предоставената му процесуална възможност и не може да вмени последиците от поведението си на съда. На следващо място по възражението на жалбоподателя за уговорено отложено плащане, ответникът поддържа, че ако такава уговорка е имало, то фактурите не е следвало да бъдат осчетоводени и да е ползвал данъчен кредит, поради което навежда извода, че няма такава уговорка, както и по уговорен във всяка една фактура дата на падеж за плащане, изключваща уговорка за отложено плащане. Възразява се по направените с жалбата доказателствени искания като преклудирани включително и искането по чл.176 от ГПК предвид и на допуснатото обезпечение на иска от първоинстанционния съд с което е дадена последна покана на ответника да погаси задължението си. Като последен довод се оспорва довода за декларативност на съдения акт като се поддържа, че той е мотивиран и обоснован. Моли да си потвърди обжалваното решение с присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Е.И.С.“ ЕООД и отговора на въззивната жалба от насрещната страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.367 и чл.372 от Търговския закон и по чл.86 от ЗЗД за изплащане на възнаграждение на превозвача за извършени превози на товари.

В исковата си молба подадена на 30.06.2020г. против „Е.И.С.“ ЕООД, ЕИК 204356580, със седалище и адрес на управление в с.Ю., обл.Пазарджик, местност “Сайовете, селскостопански двор, ПИ ХХХV-260, 262, представлявано от управителя Й.П.И., ищецът „Х.“ЕООД, ЕИК 020811811, със седалище и адрес на управление в с.Х.-6050, ул.“М.“ №15, област Стара Загора, представлявано от управителя К.Д.К. чрез адв. Т. от САК, твърди, че през м.май 2019г. ответното дружество се свързва с ищеца за извършване на превоз в страната на 23400кг отпадъчни материали, съдържащи масла и нефтопродукти, от с. Ю., обл.Пазарджик с дата на натоварване 27.05.2019г. до гр.М., Източна индустриална зона, с дата на разтоварване 27.05.2019г.,като получател на товара е „АСК БУЛ“ЕООД. Въз основа на така сключения неформален договор ищецът извършил превоза съгласно условията, 4 поставени от товародателя „Е.И.С.“ ЕООД, а съгласно товарителницата №00768 от 27.05.2019г. транспортната услуга била извършена в срок, превозвачът доставил стоката на посочения получател същия ден, която е приета без забележки и възражения от представител на дружеството, като превозът бил извършен с автомобил СТ..СМ. Твърди се, че за извършения превоз по товарителницата, ищецът издал към ответника фактура №2000005122 от 27.05.2019г. на стойност 900лв с ДДС, с падеж на плащане 31.05.2019г.,което да бъде извършено по банков път, но такова плащане не било извършено и до момента. Твърди се, че по постигнато съгласие между страните за което е издадена международна товарителница /CMR/ от 29.05.2019г. ищецът извършил международен превоз на стоки, а именно на 24380 кг. пътен битум, от гр.А.-Г. с дата на натоварване 29.05.2019г. до гр.П.-РБългария с дата на разтоварване-29.05.2019г.,като съгласно представената международна товарителница, превозът е извършен с автомобил СТ ..СМ/РВ .. ЕМ, товарът бил доставен в срок от превозвачаищец, приет без забележки, удостоверено с подпис на представител на получателя-настоящ ответник. За извършената транспортна услуга ищецът издал фактура към ответното дружество №2000005130 от 31.05.2019г. на стойност 4600.13лв с ДДС, с падеж на плащане-07.06.2019г. по банков път, но и че такова плащане до момента не е извършено. Извършен бил до края на м.май 2019г. и трети автопревоз на 24300кг. отпадъчни материали от с.Ю., обл.Пазарджик с дата на натоварване 31.05.2019г. до гр.М., източна индустриална зона, с дата на разтоварване 31.05.2019г.,като транспортната услуга била удостоверена в товарителница с №000769 от 31.05.2019г., подписана от представител на ответника. За този превоз също била издадена от превозвача към товародателя-ответник фактура № 000003151 от 31.05.

2019г. на стойност 900лв с ДДС с падеж за плащане на 07.06.2019г. по банков път, но такова не било извършено.Твърди се, че към момента общия размер на задължението на ответника товародател е от 6400.13лв; че той е в неизправност по договорите за превоз; че е налице точно изпълнение на задълженията от страна на превозвача и по трите договора при настъпили падежи на вземанията по издадените фактури, които към момента не са погасени чрез плащане. Твърди се още, че това обуславя правния интерес на превозвача като изправна страна по посочените договорите за превоз да предяви исковите си претенции.Твърди се, че предвид дългия период на 5 забавата, за вземанията по превозните договори е поискано и е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответното дружество /ч.гр.д.№2020/2020г. по опис на РС-Стара Загора/,приведено в изпълнение чрез ЧСИ Даскалов, като по изпълнението били сторени разноски в общ размер на 658лв. Моли да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца процесните суми по трите издадени фактури в общ размер на 6400.13лв ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, както и разноските направени в обезпечителното производство в общ размер на 658лв, от които 40лв държавна такса, 540лв с ДДС адвокатско възнаграждение и 78лв такси по изпълнението-за образуване на изпълнително дело и за налагане на запори върху банкови сметки

В срока по чл.131 от ГПК няма постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.И.С.“ ЕООД. Такава констатация е направена от първоинстанционния съд и в първото по делото заседание при извършване на доклада и възражения в това отношение няма заявено. Няма и подадена молба от ответника за възстановяване на срока за подаване на отговор поради наличие на особени непредвидени обстоятелства за страната.