Присъда № 654 от 13.11.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 654 от 13.11.2024г. постановена по НОХД № 10 656/2023г. по описа на СРС, 111 – ти н.с.

Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против Б. Г. Т., с ЕГН: ********** за това, че на 17.10.2020г., около 22:45ч. в гр.София, в района на кръстовището на бул.,,Сливница» и ул. ,,Чавдарица», на спирка на масовия градски транспорт, в непосредствена близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фууд», на задната седалка на лек автомобил хх, чрез нанасяне на удар с коляно на левия си крак в областта на главата и в частност лицето на Л. К. Г. – служител на Министерството на вътрешните работи, назначена на длъжност ,,старши полицай» в група ,,Охрана на обществения ред» на сектор ,,Охранителна полиция» към 03 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, съгласно Заповед № 513з 3271/16.05.2017г. и акт за встъпване в длъжност от 23.05.2017г. й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и лицетос разкъсно – контузна рана на челото вдясно с оток и кръвонасядане на околните меки тъкани, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око (по типа на миграция на хематома ), причиняващи притваряне на очната цепка, придружени с клинична симптоматика, характерни за мозъчно сътресение, които травматични увреждания причинили на пострадалата ,,временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като телесната повреда е била причинена на полицейски орган при изпълнение на службата й да работи по опазване на обществения ред, съгласно чл.14, ал.1, вр. с чл.6, ал.1, т.2 от ЗМВР, чл.35, ал.3, т.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и т.II от специфична длъжностна характеристика на длъжността ,,полицай старши полицай“ в група ,,Охрана на обществения ред“ на сектор ,,Охранителна полиция“ към РУ – СДВР с рег.№ 513з – 17149/17.06.2015г., утвърдени от Директора на СДВР - престъпление по 131, ал.2, т.3, вр. с чл.130, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.

Счита, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. При самостоятелен разбор на доказателствата счита, че със своето деяние, подведеното под наказателна отговорност лице, е извъпшило престъплението при форма на вина пряк умисъл. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му определи минимално по размер наказание и му бъдат възложени направените разноски.

Служебният защитник на подсъдимия предлага на съда да постанови оправдателна присъда. В пледоарията си акцентира върху наличието на съществени противоречия в показанията на двамата полицейски служители – очевидци на деянието, единият от които е и пострадал.

Пред съда излага възражение, че неговият подзащитен е бил обект на физическо насилие от страна на свидетелите, които са го задържали и въвели в 1 патрулния автомобил. В заключение предлага на съда да оправдае подсъдимия, ведно с произтичащите законови последици.

В своя лична защита и последна дума подсъдимият Б. Т. моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства и доказателствени средства, становищата на страните и техните искания, възприема като безспорно установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. Г. Т. е хх с ЕГН: **********.

Свидетелите Л. К. Г. и Т. В. Т. били служители на министерството на вътрешните работи Свидетелката Л. Г. била назначена на длъжност ,,старши полицай“ в група ,,Охрана на обществения ред“ на сектор ,,Охранителна полиция“ при 03 РУ – СДВР, съгласонт Заповед на Директора на Дирекцията с рег.№ 513з – 3271/16.05.2017г. и акт за встъпване в длъжност от 23.05.2017г.

Свидетелят Т. В. Т. също бил служител на 03 РУ – СДВР.

На 17.10.2020г. свидетелите Л. Г. и Т. Т. били на работа за времето от 19:00ч. На същата дата до 07:00ч. на 18.10.2020г., съгласно утвърден от Началника на 03 РУ – СДВР месечен график на служителите от втория взвод на група ,,Охрана на обществения ред“ на сектор ,,Охранителна полиция“ към 03 РУ – СДВР за месец октомври 2020г., като изпълнявала служебните си задължения да работи по опазване на обществения ред, осигуряване безопасността на движението и оказване на противодействие на престъпността, чрез патрулно – постова дейност на територията, обслужвана от 03 РУ - СДВР.Свидетелите Л. Г. и Т. Т. били облечени в полицейски униформи, от което ясно се установявало, че са полицейски служители и се придвижвали със служебен лек автомобил хх с надпис ,,Полиция“.

На 17.10.2020г., около 22:45ч., при обход на поверения им маршрут, свидетелите Л. Г. и Т. Т. забелязали подсъдимият Б. Т. да пие бира на спирка на масовия градски транспорт в района на кръстовището на ул.,,Чавдарица“ и бул.,,Сливница“ в град София, в непосредствена близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фуудс“, заедно със свидетеля А. Ж.. Тъй като подсъдимият залитнал, двамата свидетели решили да извършат проверка на документите за самоличност. В изпълнение на взетото то тях решение, свидетелите Г. и Т. спрели автомобила, с който се придвижвали, на мястото, на което се намирал подсъдимия и свидетеля Ж. и го заговорили. Още при появата на полицейските служители, на подсъдимия било обяснено какво се изисква от него и от кого се искало това, подсъдимият Т. се приближил до свидетелката Л. Г. и се изплюло в лицето й, след което започнал да крещи обидни думи по техен адрес без да предаде документите си за самоличност. Тъй като действията на подсъдимия нарушавали обществения ред, двамата служители на СДВР пристъпили към неговото задържане по реда на ЗМВР. След като поставили белезници отзад на ръцете на подсъдимия Т., последният бил въведен от свидетелите Г. и Т. да седне на задната седалка в патрулния 2 автомобил хх, паркиран в района на кръстовището на бул.,,Сливница“ и ул.

,,Чавдарица“, на спирката на масовия градски транспорт, в непосредствена близост до заведение за бързо хранене ,,Аладин Фуудс“. Задържаното лице продължавало да буйнства, което наложило свидетелката Г. да седнне до него, а свидетелят Т. – отпред на шофьорското място в автомобила. Тъй като не бил съглА. с действията на органите на полицията, подсъдимият продължавал да обижда и буйнства и в патрулния автомобил, мятайки се с тялото си. В един момент задържаният, мятайки краката си, ударил с коляното на левия си крак в областта на главата и в частност в лицето седящата до него на задната седалка на автомобила свидетелка Л. Г.. На пострадалата и причерняло като от челото й вдясно потекла кръв. Виждайки това, свидетелят Т. се обадил за съдействие на дежурната част на 03 РУ – СДВР кат она място пристигнали полицейските служители Б. хх М., Д. Б. В., Г. В. Т. и Т. хх Т..

На свидетелката Л. Г. й била оказана спешна медицинска помощ, а подсъдимият Б. Т. бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Свидетелят А. Ж. успял да възприеме част от извършваните спрямо подсъдимия действия от страна на свидетелите като телефонирал на 112 и отишъл в 03 РУ СДВР, откъдето задържаният бил впоследствие освободен. На 19.10.2020г. подсъдимият отишъл на медицински преглед и се снабдил с медицинско удостоверение за причинени телесни увреждания.

По случая било образувано досъдебно производство. В хода на разследването била назначена съдебно – медицинска експертиза, съгласно заключението на която на пострадалата Л. Г. била причинена контузия на главата и лицето с разкъсно – контузна рана на челото вдясно с оток и кръвонасядане на околните меки тъкани, оток и хкръвонасядане на клепачите на дясното око (по типа на миграция на хематома ), причиняващи притваряне на очната цепка, придружени с клинична симпотамита, характерна за мозъчно сътресение, които травматични увреждания причинили на освидетелствената ,,временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Механизмът на получаване на уврежданията е в резултат от действия на твърди/ и / тъпи предмети / и / по механизъм на удар с или върху такива предмети и могат да бъдат получени по време и начин, описан от пострадалата.

Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Б. Т. депозира обясенния пред съда, в които изразява своята версия за случилото се. Навежда на версията, че е бил обект на полицейски поризвол и последваща необоснована агресия от страна на свидетелите Л. Г. и Т. Т.. Пред съда заявява, че е поискал обяснение от двамата полицейски служители защо го спират, при което получил арогантно отношение, последващо поставяне на белезници и твърдения за нанесе му побой в патрулния автомобил от страна на свидетеля Т.. Също така и след транспортирането на подсъдимия в 03 РУ – СДВР, побоят 3 над него продължил. След освобождаването му на 19.10.2020г. лицето си извадило медицинско удостоверение. В него било посочено, че на подсъдимият Б. Т. му били причинени охлузвания и кръвонасядания на главата и шията, кръвонасядане на седалището вдясно, охлузвания на десните лакът, предмишница и ръка, кръвонасядане на дясното бедро, охлузване на дясното коляно. Травматичните увреждания се дължали на дейстивето на твърди тъпи предмети, и могат да се получат по време и начин, съобщен от пострадалия. В документа било посочено, че част от уврежданията са били причинени на освидетелствения от ,,жена и мъж в полицейски униформи, посредством нанасяне на удари с ръце“.

По отношение на параметрите на повдигнатото обвинение заявява, че не той, а свидетелят Т., при опит да го удари за пореден път по главата, е ударил свидетелката Г.. В обясненията си подсъдимият навежда на версия за получаване на увреждането на пострадалата, различна от описаната в обвинителния акт. Съдът намира, че изложените твъдения на дееца частично се покриват от останалите гласни доказателствени средства, а относно друга част, а именно механизма на получаване на увреждането на свидетелката Г. и поведението на подсъдимия преди и по време на самата проверка за самоличност до момента на поставянето на белезници и действията му в патрулния автомобил, остават изолизари и частично подкрепени единствено от разпита на друг очевидец на случващото се, а именно свидетелят А. Ж..

При направения разбор на доказателствата съдът констатира, че обясненията на подсъдимия Б. Т. се потвърждават частично и от свидетелските показания на разпитаните в качеството на свидетели Л. Г. и Т.

Т., както и от прповедената очна ставка между подсъдимия и последния свидетел.

Видно от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка Л.

Г. е, че същата признава за липса на спомен за случилото се. Това на свой ред наложи приобщеаането на свидетелските и показания от досъдебното производсдтво посредством тяхното прочитане по реда на чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК. На въпрос на съда дали след прочитане на показанията, свидетелката си спомня за случилото се, същата признава, че единственото, което си спомня, е че и потекло кръв от веждата и си легнала вкъщи, след като се прибрала от болницата. От друга страна разпитаното лице признава пред съда, че поради изминалия период от време не си спомня как точно е била ударена по главата, но потвърждава това, което е казала в досъдебното производство. Пред разследващите органи свидетелката е заявила детайлно времето, мястото и начина на получаване на травматичното увреждане от страна на подсъдимия. В показанията си тя заявява, че след като били поставени белезници на подведеното под наказателна отговорност лице, тя седнала на задната седалка до него и при потегляне на патруулния автомобил, задържаният се ,,извъртял“ и я ударил с коляното на левия си крак в областта на дясната вежда. От удара получила нараняване и открита кървяща рана.

Същевременно от показанията на разпитания свидетел Т. Т., дадени 4 непосредствено в съдебно заседание се навеждат твърдения, че подсъдимият е бил употребил алкохол, като през цялото време,,викаше, скачаше, риташе и плюеше, не казвам че е умишлено, риташе с крака и махаше с ръце“. В разпита си свидетелят не изразява точен спомен как свидетелката Л. Г. е била ударена, но заявява, че задържаният я е бил ударил по главата, но не си спомня с какво, мисли че било с тяло, някъде по главата. На въпросите на съда и страните разпитаният признава, че ударът се е получил при ,,махането и ритането, но не беше умишлено, съмнявам се ударът да е бил целенасочен“.