Решение № 139 от 02.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. С., 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20231800900055 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана от Й. П. Д., с ЕГН ********** и Х. П. Д., с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител В. С. С., с ЕГН**********, с която са предявени срещу ЗАД „Д.Б.:Ж.з.”, ЕИК ********* обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на П. Х.в Д., настъпила при ПТП, осъществило се на 16.06.2022г. от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника.

С определение № 132/05.04.2023г., постановено по т.д. № 59/2023г. по описа на СОС, образувано по искова молба депозирана от В. С. С., с ЕГН**********, К. Ц. Д., с ЕГН********** и Ц. Х. Д., с ЕГН**********, с която са предявени срещу ЗАД „Д.Б.:Ж.з.”, ЕИК *********, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди – душевни болки и страдания вследствие смъртта на П. Х.в Д., настъпила при ПТП, осъществило се на 16.06.2022г. от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, на основание чл.213 от ГПК, съдът служебно е съединил за общо разглеждане производството по т.д. №59/2023г. на СОС към производството по т.д. №55/2023г. на СОС и производството по делото е продължило като т.д. №55/2023г. на СОС.

ИЩЦИТЕ – Й. П. Д., с ЕГН **********, Х. П. Д., с ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител В. С. С., с ЕГН **********, В. С. С., с ЕГН **********, К. Ц. Д., с ЕГН ********** и Ц. Х. Д., с ЕГН **********, всички с адрес: гр.

1

С., ул. „Р.п.“ №24 /виж ут. молба –л.284 от делото/, чрез пълномощниците - адвокат Н. Д. от АК – Ш., адвокат С. Х. от САК и мл.адвокат Б. А. от САК са предявили срещу ЗАД „Д.Б.:Ж.з.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, обективно и и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетения в размер на:

300 000 лева на Й. П. Д.,

300 000 лева на Х. П. Д., действащ чрез неговата майка и законен представител В. С.

С., с ЕГН**********;

200 000 лева на В. С. С.;

150 000 лева на К. Ц. Д. и

50 000 лева на Ц. Х. Д., за причинени им неимуществени вреди – душевни болки и страдания, настъпили вследствие смъртта на П. Х.в Д., настъпила при ПТП, осъществило се на 16.06.2022г., около 9.55 часа на път I-9, при км. 227+800, по вина на водача на влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“ с ДК № А7347НС – М. К. М., с ЕГН **********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, по полица № BG/30/121002959152, валидна от 12.10.2021г. до 12.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 27.08.2022 год. – датата, на която е предявена пред ответника претенция за заплащане на застрахователни обезщетения, до окончателното им заплащане;

Ищците претендират и направените по делото разноски.

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 16.06.2022г. около 09:55 часа на път I-9, при км. 227+800, с посока на движение от град П. към гр. Б., настъпило ПТП, по вина на водача на влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“ с ДК № А7347НС – М. К. М., с ЕГН**********, който в нарушение на нормите на ЗДвП и поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия и интензивността на движението скорост, ударил задната част на авариралия на пътя лек автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО5394АТ.

Твърдят следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:

На 16.06.2022г. лек автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО5394АТ, управляван от А. К. К., се движел в посока летище Сарафово, като на предна дясна седалка в колата пътувал П. Х.в Д..

След кръговото кръстовище на бензиностанция „Дега“, възникнала техническа неизправност в автомобила, което принудило водачът А. К. да преустанови движението му, спирайки в най-дясната част на пътното платно. Водачът включил аварийните светлини, след което напуснал автомобила и отишъл и отворил капака на двигателя, като започнал да извършва ремонтни дейности по автомобила.

Посочено е още в исковата молба, че наследодателят на ищците – П. Д. се преместил от предна дясна седалка и седнал на шофьорското място, за да направи опит да стартира двигателя на автомобила. В същия момент водачът на влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“ с ДК № А7347НС – М. К. М., движейки се с превишена и несъобразена скорост 2 реализирал удар в задната част на авариралия лек автомобил марка „Опел“, модел „Виваро“, ДК № СО5394АТ, в който се намирал П. Д..

Твърди се от ищците, че вследствие на настъпилото ПТП пострадал П. Д., който получил множество и тежки телесни увреждания - фрактура на гръбначни прешлени и тежка черепно-мозъчна травма, хематом, с проникване в черепната кухина. Непосредствено след инцидента пострадалият бил откаран от ЦСМП по спешност в „УМБАЛ – Б.“ АД, където след множество изследвания и интервенции било взето решение да му бъде извършена операция за поставяне на система за задна дълга тораколумбална спинална фиксация и кръстосан конектор за задна многоъглена тораколумбална стабилизация.

Ищците твърдят, че въпреки проведеното болнично лечение и множеството извършени оперативни интервенции, П. Д. развил усложнения – гноен менингит, сепсис, дихателна и сърдечна недостатъчност, които съвкупно довели до неговата смърт на 02.07.2022г. в болничното заведение.

Във връзка с възникналото ПТП било образувано досъдебно производство № 320 ЗМ210/16.06.2022год. по описа на РУ на МВР – П. и пр. пр. № 8026/2022г. по описа на ОП-Б., по които и към момента нямало привлечено лице в качеството на обвиняем.

Сочи се в исковата молба, че към датата на ПТП по отношение на влекач, марка „ДАФ“, модел „ФТ ХФ 105“ с ДК № А7347НС, управляван от М. К. М. била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, по полица № BG/30/121002959152, валидна от 12.10.2021г. до 12.10.2022г., т.е. към датата на ПТП.

Ищците твърдят, че на 27.08.2022г., депозирали писмени претенции за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществените вреди, претърпени от тях в резултат на процесното ПТП. Във връзка с предявените претенции, ответникът изискал да му бъдат представени редица документи от образуваното по случая досъдебно производство, някои от които не били изготвени към момента, поради етапа, в който се намирало наказателното производство, като ищците били поставени в невъзможност да представят допълнително изисканите от ответника документи.

Твърдят, че с писмо изх. №5893 от 30.11.2022г. ответното дружество ги уведомило, че отказва изплащане на претендираните обезщетения.

Ищците твърдят, че като пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП вследствие на което е настъпила смъртта на П. Д., всеки един от тях търпи следните неимуществени вреди – душевни болки и страдания в резултат на неговата загуба:

Първите двама ищци - Й. П. Д. и Х. П. Д., сочат, че търпели изключително интензивни болки и страдания в резултат на загубата на техния баща П. Д., когото загубили във възможно най-ранния етап от живота си и чиято смърт оставила негативен отпечатък върху психиката им.

Преди инцидента били весели, безгрижни, щастливи, отглеждани с внимание и любов деца, а след него при тях се наблюдавало наличие на негативни психологически и 3 емоционални последици – станали по-уязвими, по-неуверени несигурни. Проявявали избухливост, сприхавост и отказвали да общуват с близки и приятели.

Към момента на смъртта на баща й Й. Д. била на 17 години, за това осъзнавала напълно трагедия, която причинила неговата смърт. През периода на болничното му лечение била заедно с майка си в гр. Б., за да е близо до баща си и вярвала, че скоро ще се приберат заедно. От датата на смъртта му 02.07.2022г. и до момента и било много трудно, че е загубила завинаги баща си, когото обичала твърде много, а неговата липса щяла да остави завинаги дълбок и болезнен в живота й и занапред. След инцидента плачела всеки ден, скърбяла за баща си и осъзнавала, че той няма да се върне и повече няма да го види и да разговаря с него.

Към момента на смъртта на баща му Х. Д. бил на 11 години, и също напълно осъзнавал трагедията, причинила неговата смърт, но не проумявал защо всичко това се случвало точно на него, както и факта, че няма да види баща си повече.

След инцидента при Х. Д. се наблюдавали затвореност и негативни психологически и емоционални последици. Странял от приятелите си в училище, тъжал и плачел постоянно, и не искал да приеме, че баща му няма да се върне при него.

Ищцата В. Д. твърди, че след инцидента осъзнавала и страдала от факта, че завинаги била лишена от пълноценното и щастливо семейство, което са били с П. Д., преди настъпването на процесната катастрофа, при която е загинал, както и от моралната и съпружеска опора, която й е давал в продължение на двадесет години до настъпването на смъртта му. След инцидента се затворила в себе си и съпреживявала постоянно трагичната катастрофа, отнела живота на съпруга й и изживявала болезнено смъртта му. Отказвала да говори и да общува с близки и приятели. Наблюдавала се промяна в поведението й, напълно се изолирала от света. Осъзнавала, че силата, смелостта, самоувереността, радостта от живота, коректива, стабилността и любовта в живота й, които й давал съпруга й ги нямало и били загубени безвъзвратно.

В резултат от загубата на съпруга си търпяла изключително интензивни болки и страдания, като случилото си имало и изключително силно негативен отпечатък върху психиката й. При нея били налице повишено ниво на раздразнителност,тревожност, които се изразявали в обща напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди, свързани със загубата на интерес от общуване, мисли за вина, спад в мотивацията, апатия, липса на апетит, треперене. Не намирала смисъл в живота, трудно концентрирала вниманието си. Имала нарушение и на краткосрочната памет.

Твърди, че всички тези негативни последици, довели до необходимостта, още през юли 2022 год. да посещава психиатър, който й поставил диагноза „остра стресова реакция“ и „разстройство на адаптацията“, като й била предписана и медикаментозна терапия.

Ищцата твърди, че и до момента не се е отърсила от случилото се и страда от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, а наличните здравословни проблеми се задълбочавали. Трудно се адаптирала към настъпилата 4 промяна след загубата на съпруга си и единствено намирала утеха и надежда в децата си, които трябвало да отглежда, възпитава и подкрепя финансово сама.

Ищцата К. Д. твърди, че е майка на починалия П. Д., който бил нейна морална, емоционална и финансова опора, особено след смъртта на съпруга й през 2019г. Твърди, че двамата имали много силна емоционална връзка. Осъзнавала и страдала от факта, че завинаги била лишена от любовта му и от неговата подкрепа. След инцидента, се затворила в себе си и съпреживявала постоянно трагичния инцидент, отнел живота на сина й.

Изживявала болезнено смъртта му и отказвала да говори с близки. Чувствала жестока празнина в душата си и живота си. Случилото се със сина й и неговата смърт оставили траен отпечатък върху живота й. Наблюдавала се промяна в поведението й, страхувала се вози на автомобил, да остава сама, както и изпитвала страх да не се случи нещо лошо с някой друг от близките й. Ищцата напълно се изолирала и затворила в дома си. След смъртта на сина си започнала често да отсъства от работа по здравословни причини и в началото на 2023г. била принудена да напусне работа. Твърди, че и към момента не се е отърсила от случилото се и страдала от адаптационно разстройство, посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, а наличните й здравословни проблеми се задълбочили и развивали в отрицателна посока.