Решение № 246 от 08.10.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. С., 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20252200500315 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 361/08.05.2025г. по гр.д. № 1164/24г. на СлРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният от Р. И. Д. с ЕГН-********** от гр.С., кв.“С.к. ** ПРОТИВ С.

И. Т. с ЕГН ********** от гр.С., бул.“Б.ш. * иск за заплащане на сумата 23336,44 лева, представляваща заплатена сума за ремонт, поддръжка и подобрения на недвижими имоти № I-203 и № II-203 в кв.35 по плана на с.Г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и е отхвърлено като неоснователно и искането на С. И. Т. с ЕГН-********** за присъждане на разноските по делото.

Въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Въззивницата твърди, че Районен съд – гр. С. е приел, че претенцията за извършени ремонтни дейности в процесните имоти не се доказала категорично по отношение на извършителя и времето на извършване. Сочи, 1 че съдът се е позовал на изявлението на вещото лице, което е извършило оглед на място и е изготвило експертизата по делото, че не може точно да определи времето на ремонтите. Въззивницата подчертава, че вещото лице изрично е заявило, че може ориентировъчно да определи кое е ново и кое е старо, като е направило оценката в два варианта: по приложение № 2 към експертизата – към момента на извършване, и по приложение № 3 – към настоящия момент. Датите на извършените ремонти, посочени в експертизата, вещото лице е уточнило, че е взел от приложените към исковата молба документи – договори за ремонтни дейности и разписки, удостоверяващи плащанията по тях. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответната страна по реда на чл. 193 ГПК и представляват доказателства по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ГПК, като по никакъв начин не са обсъдени и от съда, който не е обосновал защо не ги приема и защо ги изключва от доказателствената маса.

По-нататък въззивницата заявява, че именно вещото лице определя датата и вида на извършените ремонтни дейности въз основа на тези документи и не е заявило съмнения за тяхното извършване. Съществува пълно съответствие между съдържанието на представените документи и реално извършените ремонти, установени на място от вещото лице. За дейностите, които не са установени на място, в приложение № 2 към експертизата, в колона 6-та „извършено/не извършено“, е подробно посочено кои от твърдените от ищцата дейности са извършени и кои не са, като за неустановените е посочено „неустановимо, прието ориентировъчно“. Също така във въззивната жалба се сочи, че от тази колона вещото лице не е могло категорично да установи извършването на дейностите по т. 2.1 на стойност 152,30 лева, т. 2.2 – 134,70 лева, т. 2.3 – 156,30 лева, т. 5.7 – 717,90 лева и т. 5.12 – 168,48 лева, като общата стойност на ремонтите, за които не е установено категорично изпълнение, е 1 329,68 лева. В този смисъл, въззивницата подчертава, че изводите на съдебния състав, че вещото лице не е установило кога и какви ремонти са извършени, са несъстоятелни, като експертизата е приета и не е оспорена от страните.

Също така въззивницата заявява, че според първоинстанционния съд свидетелските показания били „изключително противоречиви“ и от тях не се установило кой и кога е извършил ремонтите. По-нататък въззивницата твърди, че тези правни изводи не съответстват на събрания 2 доказателствен материал. Подробен анализ на гласните доказателства въззивницата е направила в писмената си защита пред Районен съд – гр. С., но съдът не е посочил в решението на кои свидетелски показания дава вяра и на кои не, както и защо не може да обоснове категоричен извод, че ответницата от 2000 г. не живее в България и е трайно установена в Гърция.

Според въззивницата разпитаните свидетели – Кичукова и Ботушева, са потвърдили, че тя е трайно установена в Гърция от 2000 г. и не е извършвала ремонти в имотите, наследени от родителите им в с. Г..

Свидетелката Кичукова е заявила, че ищцата е извършвала ремонти от 2017 г., като за последния през 2022 г. е взела заем от дъщеря си в размер на 20 000 лева. По-нататък въззивницата сочи, че тези показания са потвърдени и от свидетелката Ботушева, която е посочила и по години, и по вид извършените ремонтни дейности, като в някои от тях е участвал съпругът . Свидетелката Ботушева е посочила и стойността на вложените средства в процесните имоти.

По отношение на показанията на свидетеля Х., воден от ответната страна, въззивницата сочи, че той изрично е заявил, че „Леля Р. прави ремонти, като се върна от Америка“. Свидетелят си спомнял, че е била направена една веранда, остъкление, ремонт на дупки на ограда, обличане на колони като декорация на камък, обличане на подпори по къщата. Х. е заявил също, че не е виждал ищцата от 4-5 години. Показанията му, в които той твърди, че племенникът на ищцата е извършвал изолации и ремонти на бани, не следва да се приемат, че се отнасят за претендирания от ищцата период 2018–2022 г., тъй като самият свидетел е заявил, че не е влизал вътре в къщата от смъртта на бащата на страните, т.е. от 2008 г., и разполагал с информация от сина на С. Т.. По отношение на свидетеля Д., въззивницата посочва, че си спомнял, че Р. е извършвала някакви ремонти, като „събаряне на платната на терасата, изграждане на дървена конструкция с керемиди, остъкление с ПВЦ“. Въззивницата заявява, че свидетелят също не е влизал в двора след смъртта на вуйчото си, т.е. след 2008 г. Сочи още, че свидетелите Георгиев и Георгиева са роднини по сватовство с ответницата, родители на снаха , и показанията им по никакъв начин не установяват действителната фактическа обстановка.

3

Въззивницата подчертава, че свидетелите Х. и Д. не са влизали в имота от 2008 г., а Георгиев и Георгиева са заинтересовани поради родство, но дори частично да се приеме достоверността на показанията им, всички те споделят за извършване на някакви ремонти от ищцата и никой не посочва такива, извършени от ответницата. По-нататък сочи, че от показанията на свидетелката Кичукова се установява категорично кои ремонти и кога са извършвани от ищцата в процесните имоти. Същата е незаинтересована и безпристрастно е изложила пред съда действителната фактическа обстановка.

Така, с оглед изложеното, въззивницата моли да се отмени Решение с рег. № 361 от 08.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1164/2024 г. по описа на РС – С., изцяло като необосновано, несъответстващо на събрания доказателствен материал и неправилно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Във въззивната жалба са направени нови доказателствени искания, като въззивницата посочва, че ги прави, тъй като първоинстанционният съд не е дал вяра на свидетелските показания, от които се установяват тези обстоятелства, и е приел наличие на съществени противоречия в тях.

С мотивирано определение, държано в з.с.з. съдът е оставил без уважение исканията като неоснователни.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Въззиваемата страна твърди, че така подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Първоинстанционният съд е изготвил доклад по делото и е разпределил доказателствената тежест, като е указал на въззиваемата страна, че нейната е тежестта да установи, че по време на съсобствеността на посочените в допълнителната искова молба имоти са извършени твърдените подобрения и тяхната стойност.

Въззиваемата сочи, че в подадения отговор е заявила, че посочените в исковата молба подобрения не са извършени от ищцата, а от самата нея и нейния съпруг, още докато е бил жив бащата на страните. Освен това възразява, че към момента на подаване на исковата молба е изтекла 4 давността за предявяване на претенция за иск за подобрения, тъй като този иск се погасява с петгодишна давност от момента на извършване на подобренията.

Въззиваемата страна оспорва всички представени от ищцовата страна писмени доказателства, касаещи сключени между ищцата и различни изпълнители на строителни дейности договори, като твърди, че „тъй като същите представляват частни свидетелстващи документи, те нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което при оспорване на отразеното в тях не е нужно откриване на производство по чл. 193 ГПК. Частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето му. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, могат да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти“ .

Въззиваемата страна сочи, че следователно тежестта да докаже всяко извършено подобрение в съсобствения имот, периода на извършването му и стойността му към момента на извършване е била на въззивницатаищца. Въззиваемата твърди, че при изслушването на вещото лице то е изрично посочило, че не може да определи кога са извършвани описаните в исковата молба строително-монтажни работи, а за част от тях не може да се определи дали въобще са извършвани, поради което е използвало приблизителни стойности в изчисленията си.

По-нататък заявява, че всяко извършено подобрение по място и време следвало да бъде доказано чрез свидетелски показания, които да потвърдят или отрекат твърденията в исковата молба. Въззиваемата посочва, че свидетелката Кичукова, на чиито показания се позовава във въззивната си жалба въззивницата, е изрично заявила, че е посещавала имота само два пъти през последните десет години, като последното посещение е било през 2024 г., когато не е могла да влезе в къщата заедно с въззиваемата страна.

Въззиваемата страна твърди, че всичко, което разказала свидетелката, представлява преразказ на информация, получена от ищцата. Сочи, че 5 свидетелката Ботушева – дъщеря на ищцата, се е опитала да опише какви ремонти и кога е извършила майка , но тези твърдения не съвпадат с констатациите на вещото лице на място. Свидетелят Х., съсед от западната страна на имота, е бил категоричен, че не е виждал ищцата да извършва ремонти на покрива на къщата, като е посочил, че синът на ответницата е извършвал изолации и ремонти на бани.

На следващо място въззиваемата твърди, че ищцата е извършила остъкляване на верандата при завръщането си от Америка през 2017–2018 г., но свидетелят Х. заявява, че не я е виждал поне от 3–4 години.

Въззиваемата страна отбелязва, че свидетелят Д., живеещ на 50–60 м от процесния имот, не е предоставил показания, които да установят извършени от ищцата ремонти през периода, посочен в исковата молба.

Въззиваемата твърди, че след 2018 г. никой не е виждал да се извършват ремонти по къщата. Никой не е наблюдавал мазане на стени или подмяна на керемиди, а възззивницата е съборила старите платна на терасата и е направила дървена конструкция с керемиди.

В ообщение въззиваемата счита, че съдът е взел предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и изслушаната СТЕ и правилно е приел, че ищцата не е доказала по несъмнен начин извършването на претендираните от нея подобрения, не е установила точния момент на тяхното извършване, нито стойността им към времето на извършване. Не е било доказано съгласие от страна на другия съсобственик за извършването на тези подобрения.

Поради това счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

По отношение на доказателствените искания, направени с въззивната жалба, въззиваемата страна заявява, че те са недопустими. Съгласно чл.