Решение № 65 от 18.06.2025, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Разград, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20253330200142 по описа за 2025 година

Постъпила е жалба от В. К., гражданин на Р.У, живущ в гр. Р срещу Наказателно постановление №25-1075-0000** от 28.01.2025г. на Началник Група към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 700 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С обжалваното Наказателно постановление №25-1075-0000** от 28.01.2025г. на Началник Група към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград на жалбоподателя на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 700 лв и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №АД54463/13.01.2025г. съставен от

1 полицейски инспектор при ОД на МВР на жалбоподателя. В акта и НП е отразено от фактическа страна, че жалбоподателят на 26.07.2024г. в 04,42 часа в с. О на ул. Д с до №**, посока гр. Р, управлява автобус Мерцедес Туризмо РХД Л с рег. №РР****ВК, собственост на ЕООД Р –А-Т, като при ограничение на скоростта за населено място 50 км.ч. се движи със 101 км.ч., превишавайки разрешената скорост с 51 км.ч. Нарушението е установено с АТСС АRH CAM S1 №120с***, снимка 2300**. Приспадната е допустимата грешка на техническото средство -3%. Сочи се, че е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП. Прието е, че жалбоподателят е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Пред РРС е разпитана като свидетел актосъставителката Д.С. /полицейски служител/. Същата сочи, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство /стационарна система/. Автомобилът е собственост на юридическо лице, като управителят на същото посочил, че на процесната дата го предоставил именно на жалбоподателя - попълнена е декларация в този смисъл /копие на л.14 от делото/.

Жалбоподателят също е имал възможност да възрази, че не той е управлявал автомобила, но е попълнил декларация, в която изписал, че той е управлявал автомобила /копие на л.14/.

При връчване на акта жалбоподателят е вписал възражение, сочейки, че скоростта е била под 100 км.ч.. В крайна сметка доколкото собственикът на основание чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП е посочил именно жалбоподателят като лице на когото е предоставен автомобила и последният потвърдил този факт в декларация, то съдът приема за установено по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил в разглеждания случай. Доводите, че автомобилът не можел да достигне такава скорост, поради заложена максимална скорост, са несъстоятелни, след като такава скорост е отчетена от техническото средство и явно е достигната. При това съдът намира, че фактическите обстоятелства по акта и НП са установени по несъмнен начин. Самият акт има доказателствена сила по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните доказателства не разколебават тази доказателствена сила.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Не са налице нарушения в процедурата. Като окончателна меродавна скорост при нарушението е приета скоростта от 101 км.ч., която е получена след приспадане на възможна грешка от 3% /отчетената скорост е 104 км.ч., видно от приложената снимка от техн.средство/. В случая са приспаднати именно 3% от отчетената скорост, което е изискването при отчетена скорост над 100км/ч. Реално 3% от е 104 км.ч. е 3,12, но попада в същите рамки, т.е. и в този случай превишението е с над 50 км. ч. /50,88км/ч./ поради което съдът намира, че правилно е приет окончателен показател на скоростта от 101 км.ч. Разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда санкция за «превишаване над 50 km/h», а не от 51 км. ч нагоре, каквото тълкуване прави повереникът на жалбоподателя. В случая е приложена именно относимата санкционна норма. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. На 2 посочената в акта дата в населено място /с. Осенец/ той е управлявал лек автомобил, като при ограничение на скоростта до 50 км/ч. за населените места, жалбоподателят е управлявал с по-висока скорост, надвишаваща максимално допустимата с 51 км/ч. /след спадане на допустима грешка/, като по този начин е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Скоростта, с която жалбоподателят се е движил е установена с техническо средство. Нарушението е осъществено и от субективна страна – жалбоподателят е бил наясно със задължението си да не превишава разрешената от закона скорост за движение в населено място, но не се е съобразил с това си задължение. Наказанията глоба по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и лишаване от право да се управлява МПС са в абсолютен размер, който в случая е съобразен от наказващия орган, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването на наказанията. Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя материалния и процесуалния закон са правилно приложени, поради което и наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В случая от страна на наказващия орган се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР Разград сумата от 80 лв за съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-1075-0000** от 28.01.20**г. на Началник Група към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция-Разград, с което на жалбоподателя В. К. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 700 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

ОСЪЖДА В. К., гражданин на Р.У, ЛНЧ **********, живущ в гр. Р да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –гр. Разград сумата от 80 лв за деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3