Решение № 197 от 27.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Русе, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20264520200606 по описа за 2026 година Постъпила е жалба от К. В. Е. от гр.Русе, ЕГН ********** против наказателно постановление № 26-3393-000157/31.03.2026 г. на началник РУ в ОДМВР Русе, РУ 02 Русе, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН лева /255.65 ЕВРО/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС с правоспособност категории „В, ВЕ, М, В1 и АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Към края на 2025 г. е наказван с наказателно постановление за едно нарушение на ЗДвП и с един фиш, по които не е настъпила реабилитация по давност.

Жалбоподателят е собственик на лек автомобил Ауди с рег.№ Р6765КС.

Към началото на м. ноември 2025 г. сключеният за този автомобил договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност е изтекъл и не е подновен.

1

Собственикът не е уведомен, че няма валиден договор от Застрахователен фонд.

На 04.11.25 г. в 05:46 ч. в информационната система на КАТ постъпва информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ и системата автоматично прекратява регистрацията на превозното средство, като регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

На 20.12.2025 г. жалбоподателят управлява автомобила в гр. Русе. На бул. Тутракан е спрян за проверка от свид. Б. – ст.полицай в РУ 02 Русе.

Свидетелят не знае, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена до момента, в който извършва справка в информационен масив за служебно ползване. Едва тогава установява, че автомобила управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация. Съставя акт за установяване на административно нарушение и срещу жалбоподателя започва проверка от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановление от 26.02.2025г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на престъпление като връща преписката на РУ 02 Русе. Въз основа на постановлението началникът на РУ в ОД МВР Русе - РУ 02 Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП налага на Е. административно наказание ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН лева /255.65 ЕВРО/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач, писмени обяснения, постановление на Районна прокуратура – Русе, справка от Сектор ПП Русе.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок, а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

2

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят Е. е извършил деяние, с което е осъществила обективните признаци на състава на нарушението по чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това Е. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства, че жалбоподателят е собственик на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства, които дават основание да се приемат за установени фактите, че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца независимо от това дали е собственик или не преди да предприеме неправомерното управление. Още повече установява се, че Информационен център при Застрахователен фонд не е изпълнил задължението си по чл.574, ал.10 от КЗ да уведоми собственика, че договорът е изтекъл и да му определи предвидения в закона срок за сключване на нов. Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат, че Е. не е съзнавал общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия, а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. Е. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил, тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези 3 съображения съдът намира, че не са осъществени субективните признаци на нарушението и Е. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното нарушение и наложените административни наказания отменени изцяло.

Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

Освен тези съображения със задължително за приложение Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия Върховният административен съд е приел, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда н а чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В конкретния случай от извършената справка се установява, че регистрацията е била прекратена служебно и собственикът не е уведомяван за това. Този факт е бил неизвестен дори за актосъставителя до момента на извършване на проверка в масив за служебна информация,до който гражданите нямат достъп.Независимо от последвалата промяна в ЗДвП целяща единствено да заобиколи мотивите на върховните съдии, наказателното постановление е в разрез с мотивите в това постановление, а именно, че липсата на знание у дееца сочи на липса на субективна страна.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят – 200 евро адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е основателно. Според чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата, и ведлъж се е явил в съдебно заседание, съдът намира, че претендираната сума за хонорар на 4 пълномощник, съответства на положения труд и следва да се присъди.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 26-3393000157/31.03.2026г. на началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Две могили , с което на К. В. Е. от гр. Русе, ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ПЕТСТОТИН лева /255.65 ЕВРО/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца .

ОСЪЖДА ОДМВР Русе, РУ 02 Русе да заплати на К. В. Е. от гр. Русе, ЕГН ********** сумата от 200 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5