Решение № 260057 от 14.01.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260057

14.01.2021г., гр. Пловдив

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА

ДЗИВКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

ТАНЯ ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Куршумова въззивно гражданско дело № 2723/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от

ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК:

*********, с адрес: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изпълнителния директор Д.Б., срещу Решение № 260150/26.08.2020 г. постановено по гр.дело № 6720 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: ********* искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК за признаване за установено по отношение на Д.Р.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съществуването на вземането на следните суми, както следва: 819,90 лева представляваща главница по договор за кредит; 98,30 лева представляващи договорна лихва за периода от 7.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 40,05 лева, представляващи такса за оценка на досие за периода от 7.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 154,26 лева за периода от 14.01.2017 г. до

14.10.2017 г., представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя; 359,96 лева, представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя за периода от 14.01.2017 г. до 14.10.2017 г.; 136,04 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 08.01.2017 г. до 04.02.2019 г. датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 2005 по описа за 2019 г. на РС - Пловдив, Х - ти гр. състав.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Поддържа се за надлежното уведомяване на ответника за прехвърляне на вземането като се прави искане да се отмени решението и да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноските по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С допълнителни молби жалбоподателят, чрез пълномощника си юрисконсулт Н., поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение, както и за произнасяне по същество на спора. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д.Р.Д., чрез особения представител адвокат В.К., с който се оспорва същата като неоснователна. Излага съображения, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърляне на вземането и намира, че същото е следвало да бъде извършено до датата на депозиране на заявлението в заповедното производство, което се твърди, че не било осъществено и така не е породило действие съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Моли да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди първоинстанционното решение, както и да му се определи адвокатско възнаграждение. С молба особеният представител поддържа отговора на въззивната жалба и исканията си в него, както и моли за осъждането на жалбоподателя да му заплати адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от