Решение № 5147 от 20.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5147 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330109659 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от И. И. Б., ЕГН **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата о т 2 629,81 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по Договор за потребителски кредит ** г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит ** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сума в размер от 5000 лева, при уговорен фиксиран годишен лихвен процент – 35 % и годишен процент на разходите – 49,66 %. Договорът за кредит бил сключен чрез онлайн платформа на ответното дружество. Заемната сума следвало да бъде върната в срок от 18 месеца, ведно с договорна лихва.

Съгласно т. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на кредитора, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряване на кредита. По договора за поръчителство, сключен на ** ищецът следвало да заплати сумата от 5050 лева, представляваща такса – гаранция, платима на 18 броя месечни вноски в периода от 28.01.2023 г. до 21.06.2024 г. Оспорва се договорът за кредит като недействителен поради нарушаване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, 1 като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че възнаграждението за поръчителя в размер на 5050 лева представлява пряк разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Сочи се, че разходите за предоставено поръчителство не възникват от договора за потребителски кредит, но са пряко свързани с договора за паричен заем, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема. Ищецът твърди, че е заплатил по договора за кредит сумите, както следва: на 13.03.2023 г. – сумата 696 лева; на 28.02.2023 г. – сумата 835,56 лева; на 03.05.2023 г. – сумата 5000 лева и на 04.05.2023 г. – сумата 1098,25 лева. Поддържа, че е заплащал вноските по кредита и не е имало нужда от обезпечаване на кредита. С оглед изложените съображения за недействителност на договора за кредит счита, че всички платени суми над главницата следва да бъдат възстановени на потребителя и претендира връщане на сумата от 2629,81 лева като платена от ищеца и получена от ответника без основание. Предвид изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД със становище за неоснователност на иска. Не се оспорва обстоятелството, че страните са сключили Договор за потребителски кредит ** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер от 5000 лева, която е следвало да бъде върната ведно с договорна лихва. Сочи се, че договорът е сключен след като ищецът е попълнил и подал електронно заявление за сключване на потребителски кредит, като е избрал параметрите на кредита, в това число и предпочитаното от него обезпечение, а кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация на потребителя. Оспорват се изложените в исковата молба доводи за нарушаване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ответникът посочва, че е предоставил цялата законово необходима информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Сочи, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не е страна и сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит. Твърди, че невключването в ГПР на възнаграждението за поръчителство не представлява нарушаване на разпоредбите за начина на формиране на ГПР нито заблуждаваща търговска практика. Сочи, че ищецът сам е избрал да сключи договора при гаранция, като оспорва твърдението в исковата молба, че сключването на договор за гаранция има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Твърди, че необхоД.стта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя и има за цел да гарантира финансовия риск, който кредиторът носи от възможността да има неизпълнение от страна на кредитополучателя. Поддържа, че „Фератум България“ ЕООД има интерес от получаването на обезпечение именно, за да си гарантира, че няма да търпи вреди от неплатежоспособността на длъжника. С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със 2 становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С проекта за доклад по делото, н а основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер от 5000 лева, която е следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва. Не се спори, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана 6750 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция в размер на 5050 лева, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

3

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необхоД. да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като при това положение ищецът дължи връщане само на чистата стойност /главницата/ по кредита на основание чл. 23 ЗПК.

Видно от представените по делото платежни нареждания /л. 15-18/, ищецът е заплатил по кредита сума в общ размер на 7 629, 81 лева при главница в размер на 5000 лева. Следователно, разликата от 2 629, 81 лева се явява заплатена при начална липса на основание, а предявеният осъдителен иск за връщането и е основателен.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК и поради уважаване на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на заплатена държавна такса от 105, 20 лева.

Представен е договор за правна защита и съдействие с адв. Д. С., в който 4 е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., поради което на същия се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Съдът, като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното само едно открито съдебно заседание и формираната богата съдебна практика по идентични казуси, намира, че на адв.

С. следва да бъде определно възнаграждение в размер на 400 лева по предявения кондикционен иск.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406 да заплати на И.

И. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 2 629,81 лева /две хиляди шестстотин двадесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит ** г. за предоставяне на финансови услуги от разстояние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 03.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането.