Решение № 912 от 26.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Пловдив, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330200410 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Г. П., ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 005249/15.11.2022 г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ гр. София, с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закон за движение по пътищата / ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят И. П. моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна писмена молба. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, не изпраща и представител. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, представлявана от юрисконсулт В., намира наказателното постановление за законосъобразно и иска неговото потвърждаване, представя писмени доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от 1 легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 005249/16.05.2022 г., съставен на 29.05.2022 г., е ангажирана административната отговорност на И. Г. П. затова, че:

На 29.05.2022 г., в 22:30 часа на ГКПП Калотина, от страна на контролните органи била извършена проверка на пътно превозно средство влекач, марка и модел МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС АКТРОС, peг. № ********, с обща техническа допустима максимална маса над 12т., управлявано от жалбоподателят П.. В хода на така извършената проверка било установено, че на 16.05.2022 г. в 07: 52 часа, горепосочено пътно превозно средство peг.

№ ******** попада в категорията ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата. Цитираното превозно средство било засечено на 16.05.2022 г. в 07: 52 часа, по път А-1, Сарая – Цалапица-2, км 107+663, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата.

С оглед на установеното била ангажирана административнонаказателната отговорност на И. П., на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Съставен бил АУАН № 005249/16.05.2022 от 29.05.2022 г., връчен на водача, който не е възразил. Издадено било и процесното НП № 005249/15.11.2022 г. срещу него и му била наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото и приложените по преписката доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротИ.речиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Въпреки, че по делото се доказа фактът на реалното ползване на участък от платената пътна мрежа от процесното превозното средство на процесните дата и място, съдът намира че са налице основания за отмяна на НП, поради нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. В НП не е посочено, че процесното ППС на 16.05.2022 г. е управлявано от И. П. и същият е имал качеството на водач в същото време и не се установява той да е управлявал това ППС на процесната дата.

Разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН предвиждат в АУАН и НП да се съдържа описание на извършеното нарушение. В конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят е бил спрян за проверка на 29.05.2022 г. в 22: 30 часа на ГКПП Калотина и се установило, че на 16.05.2022 г. в 07: 52 същото 2

ППС, с рег. № ********, било засечено по път А-1, км 107+663, пътен участък от пътя Пловдив-Цалапица, като за същото не била заплатена пътна такса. Абсолютно никъде в НП не е посочено, че към 16.05.2022 г. процесното ППС е било управлявано от настоящия жалбоподател и че същият е имал качеството водач, което се явява и непълно описание на нарушението.

От събраните писмени доказателства по делото се установява, че И. П. е имал качеството водач на процесното ППС на дата 29.05.2022 г. в 22: 30ч., когато е спрян на проверка на ГКПП Калотина. Същевременно обаче не е доказано същият да е управлявал ППС на 16.05.2022 г. в 07: 52 часа, за което актосъставителят и АНО са приели, че той е нарушил чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Представените доказателства – генериран запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, че ППС с рег. № ******** преминава през сегмент 1111110675 и е засечен от контролно устройство с идентификатор № 20211, доказват, че ППС е преминало там на 16.05.2022 г. в 07: 52ч. Съответно няма данни за валидно закупена маршрутна карта за тази дата. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че лицето, спряно със същото ППС, на друга дата – 29.05.2022 г., е било водач на това ППС и на 16.05.2022 г. Тези данни не сочат, че на 16.05.2022 г. И. П. е управлявал ППС, които обстоятелства е следвало да се установят от административнонаказващия орган в хода на административнонаказателното производство, което не е сторено.

Съдът не споделя виждането на процесуалния представител на административнонаказващия орган, че съдът следва да прояви процесуална активност и да издири кой е бил действителния водач на превозно средство, на процесната дата. Обстоятелството кой е управлявал ППС на дата 16.05.2022 г. е следвало да бъде установено от наказващият преди издаване на НП. Недопустимо е тези обстоятелства да се установяват след издаване на наказателното постановление, предвид характера му на правораздавателен акт, а още по-малко - да бъдат установявани в съдебното производство при неговото обжалване.

Настоящият състав изцяло споделя доводите в жалба, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правото на защита на жалбоподателя, доколкото не са представени доказателства относно авторството на нарушението. Основателни са доводите, че в съдебната практика, включително и в цитираната в жалбата, категорично е застъпено становището, че самоличността на нарушителя се установява в началото на административнонаказателното производство. В процесния случай самоличността на нарушителя при съставяне на АУАН е предполагаема. Не са събрани никакви доказателства и при издаване на НП, от които категорично да се установи и докаже, че жалбоподателят е бил водач на процесното ППС на инкриминираната дата и час. С неизпълнението на тези законови задължения наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, според която наказващият орган издава 3 наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. По отношение установената самоличност на нарушителя е още по категорична разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В процесния случай самоличността на нарушителя е предполагаема, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Така се приема и в практиката на контролиращата съдебна инстанция Решение № 409 от 10.03.2022 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3251/2021 г. също и Решение № 77 от 26.04.2023 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 70/2023 г., Решение № 26 от 21.02.2023 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 19/2023 г..

За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението, че нарушението се установява от технически уред, който не е сертифициран. В случая заснемането е извършено с камера, която не попада в обхвата на Закона за измерванията, доколкото същата функционира чрез визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване, поради което и не е включена в приложното поле на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, доколкото същото е неправилно и незакосъобразно.

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателят, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна помощ от 20.12.2022 г. и допълнителен анекс към него от същата дата, сключени между жалбоподателят и адвокатската кантора на адв.

А. /Адвокатско дружество "Л. и партньори"/, както и от проформа фактура №0000000624/20.12.2022г., платежно нареждане и фактура

№0000000717/21.12.2022г., трето лице - „ЛКВ ИВЕЛ“ ООД е заплатило адвокатско възнаграждение. Уговореното по делото възнаграждение било в размер на 650. 00 лв., с начислено ДДС върху тази сума в размер на 130лв., общото изплатената сума от „ЛКВ ИВЕЛ“ ООД е в размер на 780 лв.

От друга страна, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при сключване на договора и при разглеждане на делото, за хипотеза като процесната, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 10 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. или в случая това е сумата от 480 лв. По делото се установи, че адв. Л. е участвала в рамките на 4 едно съдебно заседание, като процесуален представител на жалбоподателя.

Искането за присъждане на сума в размер на 130лв., представляваща начислен ДДС върху договореното възнаграждение е неоснователно. ДДС съгласно разясненията дадени в дела на СЕС - С-427/16 и С-428/16 не е дължим и не е неразделна част от адвокатското възнаграждение, а е косвен данък върху определената данъчна основа. Отчитайки тези обстоятелства, съдът приема, че на жалбоподателя следва да се заплатят съдебни разноски за адвокатски хонорар по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в размер на 480 лв., а в останалата част до размера от 780 лева, искането за разноски, следва да бъде оставено без уважение. Така определеният размер кореспондира с минималните възнаграждения за адвокат по цитираната Наредба и във вр. с чл. 36, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата и неголямата фактическа и правна сложност на процесния казус. В този смисъл направеното възражение на санкционния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателя по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, съдът намира за основателно и затова следва да се уважи.

Присъдените разноски следва да бъдат възложени в тежест на Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, като юридическо лице, в чиято структура е включен административнонаказващия орган – издал оспореното наказателно постановление.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 005249/15.11.2022 г. на Директор на Национално тол управление /НТУ/ към АПИ гр. София, с което на И. Г. П., ЕГН: ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закон за движение по пътищата / ЗДвП/, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на И. Г.а П., ЕГН: ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лева, като в останалата част до претендирания размер от 780 лева оставя искането без уважение.