Решение № 150 от 02.12.2022, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 02.12.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 300 по описа за 2022 година на

Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е въз основа на жалба от Г.Д.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, депозирана чрез процесуален представител П-М.М.Б.– адвокат от АК-гр.Враца, със съдебен адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0819-001236 от 12.09.2022г. на полицейски инспектор към ОДМВР-гр.В., Сектор „Пътна полиция“ – гр.В.. С обжалвания акт на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «б» от

ЗДвП, а именно - «прекратяване на регистрацията на МПС – «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ за срок от 6 (шест) месеца», за това, че на 28.08.2022г. около 00,30 часа в гр.В., ул.Битоля, до магазин «Лидл» в посока бул. «Цар Освободител», управлявал собствения си лек автомобил «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ (в качеството на наследник по закон на Д.Г.К.), като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство «Дрегер Drug Test – 5000» ARAM-0004, за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози. Жалбоподателят оспорва проявлението на фактическите основания за издаване на заповедта, като сочи, че не е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици, но поради съмнение, че тестът за наркотици може да даде лъжлив резултат, поискал да бъде изпратен за изследване на кръвна проба. Полицейските служители обаче се забавили с издаването на талона за изследване, а впоследствие оспорващият не успял да се придвижи своевременно до указаното в талона за изследване болнично заведение по независещи от него причини, в резултат на което не могъл да даде кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване. Въз основа на това твърди, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в разрез с материалния закон и неговата цел. По изложените в жалбата съображения отправя искане за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание оспорващият, лично и чрез процесуален представител адв.Петър-Марин Бозов от АК-гр.Враца, редовно упълномощен, поддържа жалбата и искането за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – полицейски инспектор в ОДМВР-гр.В., Сектор „Пътна полиция“ – гр.В., представляван от пълномощник и процесуален представител гл.юрисконсулт Г.Г., оспорва жалбата. Сочи, че предвид наличието на материалноправните предпоставки за издаването на оспорваната заповед, а именно отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, същата е постановена в унисон с приложимите нормативни разпоредби. По изложените съображения отправя искане за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-001236 от 12.09.2022г. на полицейски инспектор в ОДМВР-гр.В., Сектор „Пътна полиция“ – гр.В., на Г.Д.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП, а именно - «прекратяване на регистрацията на МПС – «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ за срок от 6 (шест) месеца». Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, че Г.Д.Г., на 28.08.2022г. около 00,30 часа, в гр.В., по ул.Битоля, до магазин «Лидл», в посока бул. «Цар Освободител», управлявал собствения си лек автомобил «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ (в качеството на наследник по закон на Д.Г.К.), като при извършване на проверка отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство «Дрегер Drug Test – 5000» ARAM-0004, за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози. Посочено е също, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 121782/28.08.2022г., но последният не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Описано е и, че заповедта за прилагане на ПАМ се издава въз основа на

Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, бл. № 736021/28.08.2022г. Видно от въпросния акт, същият е съставен против Г.Д.Г. за това, че на 28.08.2022г. около 00,30 часа, в гр.В., по ул.Битоля, до магазин «Лидл», в посока бул. «Цар Освободител», управлявал собствения си лек автомобил «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ, като при извършване на проверка отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство «Дрегер Drug Test – 5000» ARAM-0004, за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози, и не изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, дадено му с талон за изследване № 121782/28.08.2022г., като описаната деятелност е квалифицирана като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 16.09.2022г., а впоследствие и на 29.09.2022г. Недоволен от нея, той я оспорил пред Административен съд - гр.В. с жалба вх.№

14520/30.09.2022г. по описа на АдмС-гр.В., въз основа на която е образувано адм.д.№ 2264/2022г. по описа на АдмС-гр.В.. С определение №2822/04.10.2022г. производството по делото е прекратено на основание чл.135, ал.2 от АПК, а делото е изпратено на АдмС-гр.Шумен по подсъдност, с оглед обстоятелството, че оспорващият е с регистриран постоянен адрес в гр.Шумен. В резултат на това е образувано настоящото адм.д.№ 300/2022г. по описа на ШАдмС.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в т.ч. АУАН серия GA, бл. № 736021/28.08.2022г. против Г.Д.Г. за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Представени са и писмени доказателства за компетентността на органа, издал оспорваната заповед, както и за годността на използваното при проверката техническо средство. За установяване собствеността на процесния автомобил е представена справка за собственици на превозно средство с рег.№ Н****ВХ, от която е видно, че л.а."Ф Т" с рег.№ Н****ВХ е собственост на Д.Г.К. с ЕГН **********; както и удостоверение за наследници № 3041/05.09.2022г., сочещо, че Д.Г.К. е починал на 23.06.2022г. и е оставил следните наследници по закон – Ж.С.К.– съпруга и Г.Д.Г.

– син. От цитираните доказателства се установява, че към датата на издаване на атакуваната заповед процесният лек автомобил е съсобствен, със собственици Ж.С.К.и оспорващия Г.Д.Г..

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя като свидетели са разпитани полицейските служители И.Б.М. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.В. и издател на АУАН Серия G, № 736021/28.08.2022г., Н.М.Б. и М.Д.М. – свидетели при съставяне на АУАН Серия G, № 736021/28.08.2022г. Разпитаните свидетели потвърждават обективираните в АУАН и издадената въз основа на същия Заповед за прилагане на ПАМ, констатации.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта, както и от показанията на полицейските служители.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-001236 от 12.09.2022г. на полицейски инспектор в ОДМВР-гр.В., Сектор „Пътна полиция“ – гр.В., с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП, а именно -

«прекратяване на регистрацията на МПС – «Ф Т» с рег.№ Н****ВХ за срок от 6 (шест) месеца» - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес, доколкото Г.Д.Г. е съсобственик на МПС, чиято регистрация е прекратена с атакуваната заповед, от което следва, че заповедта е породила за него неблагоприятни правни последици. Същата е съобщена на оспорващия на 16.09.2022г., поради което жалбата, подадена на 30.09.2022г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за оспорващия. Със същата е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – „Ф Т“ с рег.№ Н****ВХ, за срок от 6 месеца. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. Директорът на ОД на МВР - гр.В. е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171, т.2а от ЗДвП), в т.ч. полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.В.

- т.1.8 от заповедта. Настоящата заповед е издадена от В.С.И.в качеството й на полицейски инспектор в група

„АНДОПТПВМПС“ към сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-гр.В. (видно от удостоверение

УРИ365000-50890/14.11.2022г. по описа на ОДМВР-гр.В.), на когото са делегирани правомощия по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Описаните доказателства опровергават твърдението в жалбата за некомпетентност на издателя на атакувания индивидуален административен акт и обосновават извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен от директора на ОДМВР – гр.В..

Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. Същата съдържа подробно изложение на конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В мотивите на заповедта е посочено и относимото правно основание – чл.171, т.2а, б. «б» от ЗДвП. Обстоятелството, че заповедта е връчена на оспорващия два пъти – съответно на 16.09.2022г. и на 29.09.2022г., не съставлява нарушение на изискванията за форма, доколкото връчването не е част от обективираното в акта властническо волеизявление и по никакъв начин не рефлектира върху правото на защита на оспорващия и в частност – върху правото му да оспори заповедта, от която той се е възползвал в законоустановения срок. Аналогичен извод следва да се направи и относно обстоятелството, че регистрационните табели на автомобила са свалени един месец по-късно, доколкото и въпросното действие представлява такова по изпълнение на заповедта и е извън предмета на съдебната проверка по чл.168 от АПК.