Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 661 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2616/2023
Вид
Решение № 661
Подписан
04.06.2024
В сила
27.07.2024
Състав
Снежана Бакалова, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502616 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Гл. XX от ГПК.

С Решение № 48/21.06.2023 г. по т. д. № 85/2022 г. по описа на Окръжен съд Враца, „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.

„Симеоновско шосе“ 67А е осъдена да заплати на „Випам - В.“ ЕООД, ЕИК:

106623959, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 142, вх. Б, ап. 24, сумата от 29 016 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по щета № 0601-5000-21-000103 за причинени увреждания по товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ******** в резултат на настъпило на 27.10.2021 г. застрахователно събитие - ПТП, причинено от водач на товарен автомобил „Рено“, модел „Премиум“ с рег. № ********, със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания Лев инс“ АД чрез юрк. К. И., в която се излага, че решението е неправилно, 1 постановено в противоречие с доказателственото значение на установените и относими по спора обстоятелства, но само в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати сумата над 16 046 лева до 29 016лева. обезщетение по щета № 0601-5000-21-000103 за причинени увреждания по товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ******** в резултат на настъпило на 27.10.2021 г. застрахователно събитие - ПТП, причинено от водач на товарен автомобил „Рено“, модел „Премиум“ с рег. № ********.

Въззивният жалбоподател - застрахователното дружество излага, че с оглед възникналия спор относно размера на застрахователното обезщетение е назначена, изготвена и приета съдебно автотехническа експертиза, която не е оспорена и дава отговор, който не съответства на приетото в обжалваното решение относно стойността на нанесените щети.

Въвежда оплакването, че първоинстанционния съд неправилно е определил обезщетението по цени на производител вместо по пазарни цени. Посочва практика на ВКС относно определянето на дължимото обезщетение за имуществени вреди в размер на действително претърпени и доказани такива.

Поддържа становището, че действителната стойност на нанесените щети по увреденото имущество е в размер на 16 046 лева и разликата над 16 046лева до 29 016 лева е присъдена неправилно и необосновано.

В съдебно заседание поддържа искането отправено с въззивната жалба, за отмяна на Решение № 48/21.06.2023 г. по т. д. № 85/2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца за разликата над 16 046 лева до 29 016 лева, присъдени като обезщетение за имуществени вреди и моли въззивния съд да постанови акт по същество, с който да отхвърли иска за разликата над 16 046 лева до 29 016 лв. като неоснователен. Претендира разноски в размер на 5 80.32 лева, представляващи платената държавна такса за образуване на въззивното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

В писмен отговор насрещната страна „Випам - В.“ ЕООД - ищец в исковото производство оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че решението е правилно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Счита, че изложеното във въззивната жалба не обосновава неправилност на обжалваното решение.

Изразява становището, че присъденото обезщетение в неговата цялост е съобразено с доказателствата по делото, конкретно с заключението по САТОЕ. Счита, че за да бъде възстановен автомобила в първоначалния му 2 вид, следва да се отчете стойността на оригиналните части вложени в него.

В съдебно заседание поддържа отговора и претендира разноски в размер на 1600 лева – адвокатско възнаграждение.

Съдът след като се запозна с обжалваното решение, събраните по делото доказателства, въззивната жалба и отговора, становищата на страните изразени устно и писмено в съдебно заседание проведено пред въззивната инстанция и съобразно правомощията на въззивния съд очертани в разпоредбата 269 от ГПК, приема следното:

Осъдителното решение постановено от първоинстанционния съд е влязло в законна сила след изтичане на срока за неговото обжалване, за сумата от 16 046 лева. В останалата част за разликата над 16 046 лева до 29 016 лева, решението е обжалвано като неправилно и необосновано. В съответствие с проверката за валидност и допустимост, въззивният съд намира решението за процесуално действително. По неговата правилност и обоснованост в обжалваната част, въззивният съд приема, че липсва спор относно настъпилата щета, нейното обявяване, вината на водача причинил ПТП.

Спорни са останали само въпросите свързани с размера на дължимото обезщетение и начина на неговото определяне.

От анализа на доказателствата изложен в обжалваното решение, настоящият въззивен съд приема, че липсват разходни документи за извършен ремонт, съответно платени суми за вложените в ремонта материали и труд.

Следователно, застрахователното обезщетение не би могло да бъде обвързано със стойността на извършен ремонт. Когато липсват доказателства за извършен разход, обезщетението се определя в размер на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Действителната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид.

В заключението си по САОЕ, вещото лице е посочило, че общата стойност за отстраняване на настъпилите в следствие на щетата вреди е в размер на 29 016 лева към дата 27.10.2021г.

Съдът в обжалваното решение е обосновал

3 размера на присъденото обезщетение в хипотезата, в която липсват документи за извършен разход за ремонт като е посочил и съдебната практика, според която определеното застрахователно обезщетение, въз основа на заключение на вещо лице, може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1 от Методиката по Наредба №24 от 08.03.2006 г. на КФН за задължителното застраховане.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН.

Поради диспозитивния характер на правната норма, съдът може да я съобразява само по искане на ответника. Защитата на ответника е осъществена с възражения за пълна неоснователност на претенцията, но е оспорен и размера на претенцията като несъответен на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН, следователно, ответникът се е позовал на този нормативен акт и на начина, по който следва да се приложи, но ответникът е поставил задача към вещото лице, в която липсва въпрос, за размера на обезщетението, при съобразяване с методиката към наредбата.

Поставената от ответника задача е за алтернативна действителна стойност при ползване на „алтернативни резервни части“ и по „средни пазарни цени“.

Двете стойности по тези показатели, вкл. и при съобразяване с Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН, обсъдена в обстоятелствената част на заключението, са едни и същи 16 046 лева.

Настъпила е частична уреда на застрахованото имущество и не са представени разходо-оправдателни документи за извършен ремонт. Поради това при определяне на обезщетението следва да се изходи от експертното заключение по делото относно възстановителната стойност. Съдът е приел, че възстановителната стойност, по смисъла на чл. 400, ал.2 от КЗ е в размер на 29 016 лева, пазарната стойност на автомобила е 38 000 лева, а ако бъдат 4 вложени алтернативни резервни части, разходът ще е в размер на 16 046 лева.

Настоящият въззивен съд, съобразявайки процесуалните действия на страните, вкл. и ангажиращите съда възражения от страна на ответното застрахователно дружество приема, че застрахования не е длъжен да приеме стойността на нови, но алтернативни материали.

Съдът намира, че размера на застрахователното обезщетение следва да се съизмери с действителната вреда на застрахования, а в случая тя е равна на пазарната стойност за възстановяване на лекия автомобил с оригинални резервни части. Възрастта на МПС има значение за определяне размера на обезщетението само при пълно му погиване или когато е невъзможно да бъде ремонтирано. В останалите случаи, застрахования не е длъжен да приема резервни части с различно качество и произход, различен от марката на застрахованото имущество.

Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че за да се възстанови застрахованата вещ до същия вид и качество, каквито са посочените по-горе законови изисквания на чл.386, ал.2 и чл.400, ал.2 КЗ е необходимо да се вложат оригинални части. В този смисъл е и цитираната в обжалваното решение съдебна практика. Изобщо преценката за пазарната стойност на веща преди и след ремонта е ирелевантен факт към определяне на обезщетението, тъй като в конкретния случай, щетата се изразява в невъзможността МПС да се движи, а не в липсата му на пазарна стойност.

Поради съвпадане в правните изводи на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от спора пред въззивния съд, въззиваемия ищец има право на разноски в производството.

Същият е претендирал адв. възнаграждение в размер на 1600 лева, при обжалваем интерес в размер на 12 970 лева. Съобразно материалното право, приложимо към датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция - чл. 7, ал.2 т.2 от Наредба № 1 за МРАВ, възражението за прекомерност е неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48/21.06.2023 г. по т. д. № 85/2022 г. по описа на Окръжен съд - Враца, в обжалваната част за разликата над 16 046 лева /решението за тази сума е влязло в сила, след изтичане на срока за обжалване/ до присъдената сума от 29 016 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул.

„Симеоновско шосе“ 67А да заплати на „Випам - В.“ ЕООД, ЕИК:

106623959, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ж.к. „Дъбника“, бл. 142, вх. Б, ап. 24 разноски пред въззивната инстанция в размер на 1600 /хиляда и шестстотин лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл.

7, ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за МРАВ.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6