Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3793 от 27.05.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13636/2017
Вид
Решение № 3793
Подписан
27.05.2019
В сила
15.11.2021
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137в, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 278, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 423 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 477, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№

.................... гр.София, 27.05.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Йовка Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13636 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.Е.К. срещу Д.З. АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 250000.00 лв. в резултат на ПТП, станало на 05.03.2017 г. около 13.00 часа по второкласен път ІІ-82 в района на км 46+300, в землището на гр.Самоков по вина на водача на лек автомобил Форд Фокус с рег.№ ******С.Д.Д., ведно със законна лихва от 05.03.2017 г. /дата на увреждането/ до окончателно изплащане на обезщетението.

Поддържа твърдения, че във връзка с ПТП било образувано ДП № 9/2017 г. по описа на ОДМВР София, пр.пр. № 1087/2017 г. по описа на СОП.

Излага правни и фактически доводи, за това че във връзка с настъпилото застрахователно събитие са му били причинени болки и страдания, за което е отговорен ответника, като застраховател по застраховка ГО по полица № BG/08517000045647, валидна от 16.01.2017 г. до 15.01.2018 г.

На

13.03.2017 г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което не е налице позитивно произнасяне.

В срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява становище по исковете.

Оспорва като недопустима претенцията за акцесорното вземане, като излага правни и фактически доводи за това.

Оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за описания автомобил към датата на ПТП.

Оспорва наличие на всички предпоставки от фактическия състав за реализиране отговорността на застрахователя – ответник. Оспорва ПТП да е настъпило по описания механизъм; виновното поведение на водача на автомобила и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Оспорва наличие на описаните вреди и връзката им с ПТП. Оспорва съставеният протокол за ПТП в частта на посочени обстоятелства и причини за ПТП с възражения, че съставителя /длъжностно лице/ не е присъствало на място при настъпване на произшествието и няма лични възприятия за него.

Оспорва претенцията, като завишена по размер с излагане на съображения, че не съответства на принципа за справедливост.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан.

Не подава допълнителен писмен отговор.

В с.з. на 13.02.2019 г. заявява становище, че не оспорва механизмът на настъпване на ПТП описан от ищеца в исковата молба и установен, чрез събраните в производството доказателства.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа следното:

Разпоредбата а чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т. е. да е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.

477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

В проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и ответника - застраховател.

Чрез констативен протокол за ПТП № 49/21.03.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествието от 06.03.2017 г., албум към него и показанията на свидетеля М.В.В. се установява, че на 05.03.2017 г. около 13.00 часа по второкласен път ІІ-82 в района на км 46+300, в землището на гр.Самоков е настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил Форд Фокус с рег.№ ******С.Д.Д.. Установява се, че в резултат на ПТП е починал водача на другия участник в ПТП – лек автомобил Фолксваген Поло- рег.№ ********-Р.Р.К., както и че е пострадала ищцата Д.Е.К.- пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил Фолксваген Поло.

Страните не спорят по механизмът на настъпване на ПТП- че същото е настъпило по вина на водача на лекия автомобил Форд

Фокус- С.Д.Д., която при движение по двупосочно пътно платно с две пътни ленти е навлязла и се е движела в лентата за насрещно движение, където е настъпил и ударът с другия лек автомобил, от което са били причинени вреди. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните в производството писмени доказателства и показанията на свидетеля М.В.В., които съдът кредитира като обективни, пълни, последователни и съответни на доказателствата.

Чрез приетата в производството, като обективна и компетентно изготвена СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищцата е получила следните увреждания: „Счупване на лявата раменна кост. Счупване на 4-то, 5-то и 6-то ребра в ляво. Счупване на гръдната кост в горната и част. Счупване на лявата главулечна ямка на хълбочната кост на таза. Счупване на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлени.

Охлузване по кожата на лявата гръдна област.“

Установява се, че уврежданията на ищцата са били множествени, тежки по вид и трудни за лечение. Според експерта, много важен проблем при пострадалата е бил този, кое увреждане да бъде лекувано (оперирано) първо и кое да остане за лечение с отложена спешност. Според СМЕ, по своят вид и тежест, уврежданията на ищцата имат следната медико-биологична характеристика:

Полученото счупване на лявата раменна кост е довело на пострадалата Д.К. - „ трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая 6 месеца).

Претърпените фрактури на 3 ребра са причинили -„ трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни “ (в случая 2 месеца).

Полученото счупване на гръдната кост е причинило на ищцата -„трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая 2 месеца).

Получената фрактура на лявата тазобедрена ямка на таза е причинило-„трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (около 6м.) Всяко едно от получените фрактури на телата на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлени са причинили на пострадалата —„ трайно затруднение на движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни “ (повече от 6 месеца).

Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в УМБАЛ „ Света Анна“ София, като първоначално е била настанена в Реанимационна клиника под наблюдение на гръдни хирурзи. Постъпила в увредено общо състояние, но контактна, адекватна, с оток и болки в лявата мишница, болки в областта на гърдите и таза, с неритмична сърдечна дейност, повърхностно дишане, с охлузване на лявата част на гръдния кош. Извършени са били хематологични, рентгенови, ехографски и КТ-ски изследвания и консултации с лекари от различни специалности: хирург, ортопед, неврохирург, интернист и анестезиолог. След проведеното лечение на гръдната травма - строг постелен режим и инфузионна терапия, пострадалата е била преведена в Клиниката по ортопедия и травматология. Там след проведени изследвания на ищцата е било предложено оперативно лечение на счупената раменна кост, но тя е отказала операцията там, като е предпочела оперативното лечение да бъде извършено в УМБАЛ“ Н.И.П.“. Пострадалата е била изписана от УМБАЛ „Св.Анна“ на 07.03.2017г. и транспотирана в Институт „ П.“. Там са били извършени нови изследвания и лекарски консултации. При извършените КТ-ски изследвания на гръбначния стълб са бил констатирани и неустановни до сега - фрактури на телата на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлен.

След проведена предоперативна подготовка на К. била извършена първата операция на 09.03.2017г. Счупената лява раменна кост е била наместена открито, извършена костна пластика и остеосинтезиране чрез интрамедуларен заключващ пирон.

Включена била инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия.

В

Институт „ П.“ Д.К. е презаписвана на три пъти за лечение по различни клинични пътеки, тъй като при нея са били установени множествени костни увреждания.

На

16.03.2017г. ищцата била подложена на оперативно лечение на фрактурата на лявата главулечна (тазобедрена) ямка на таза. Извършено наместване на фрактурата под анестезия, а левият крак поставен на екстензия. Продължена медикаментозната терапия.

На

20.03.2017г. на ищцата бил поставен поясен корсет по повод установени фрактури на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлени. Д.К. била изписана от И-т „П.“ на 24.03.2017г. като лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантни и обезболяващи лекарства.

Според

СМЕ, травматичните увреди на ищцата са отзвучали за различен период от време.

Полученото охлузване на лявата част на гръдния кош е отзвучало окончателно за срок до 2 седмици. Полученото счупване на лявата раменна кост - за срок от 6 месеца.

Счупените три ребра, без остатъчни усложнения са зараснали за срок до 2 месеца.

Счупената гръдна кост е зараснала също за срок от 2 месеца. Лечението на получената фрактура на лявата тазобедрена ямка на таза е било най-продължително - около 8 месеца, като до края на 4-тия месец пострадалата не е можела да стъпва на левия си крак и се е предвижвала с помощта на патерици. Лечебният период на копресивните фрактури на 11-ти гръден и 3-ти поясен прешлен е продължил около 6 месеца, след което е започнала обща рехабилитация на всички увреждания. Общо лечебният и възстановителен (оздравителен) период на всички увреди при ищцата е продължил 8 месеца.

През посоченият период ищцата е търпяла -болки и страдания, като през първия 3-4 месеца непосредствено след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация - болките на ищцата са били с по-интензивен характер. През останалото време тя е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора и най вече при рязка промяна на времето - при студено и влажно време, когато ищцата е била принудена да ползва седативни и обезболяващи средства.

Наред с претърпените болки, в продължение на първите 4 месеца ищцата не е можела да стъпва на левия си крак поради фрактурата на тазобедрената ямка на таза, а от друга страна е имала и фрактура на лявата раменна кост и не е можела да ползва патерици. Това е наложило първоначално ищцата да провежда лечението си на постелен режим и обслужване с чужда помощ. След 4-тия месец ищцата вече е можела да се предвижва с патерици и да започне ранна рехабилитация на някои от уврежданията. До края на 6-тия месец след злополуката пострадалата Д.К. се е предвижвала с поставен поясен корсет, заради фрактурите на двата прешлена описани по-горе.

Според

СМЕ, сегашно състояние на пострадалата е следното: На извършения медицински преглед на 09.01.209г. същата дала оплаквания от периодични болки в гърдите при студено и влажно време, от болки в лявата мишница и затруднения при движение сутрин при раздвижване на лявата тазобедрена става.