Решение № 13 от 26.01.2023, Административен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 13

Гр. Перник, 26.01.2023 година.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 1 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4, във връзка с ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „***“

ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 11, представлявано от управителя Н.Р.П., чрез пълномощника ѝ адвокат К.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-С1707-0126932 от 03.10.2022 година, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности в Главна дирекция „Фискален контрол“ (ГДФК) при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), потвърдена с Решение № ГДФК-170/18.11.2022 година на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите.

С оспорената заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, спрямо дружеството е приложена ПАМ – „запечатване на търговски обект“ – ханче, находящ се в с. П., община Т., област Перник, стопанисван от „***“ ООД, с ЕИК: ***, за срок от 14 (четиринадесет) дни, както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта.

Жалбоподателят твърди, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Излагат доводи, с които оспорва се вмененото на дружеството нарушение. Твърди, че заповедта е несъответна на целта на закона. Пледира, че при издаване на оспорваната заповед административният орган е действал в нарушение на принципа за съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 5 от АПК. Моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед.

Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – началник на отдел „Оперативни дейности в ГДФК при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му – главен юрисконсулт М. К., в писмено становище, обективирано в придружителното писмо, с което е представена по делото преписката по издаване на оспорвания административен акт, моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана, пледира процесуална и материална законосъобразност на проведеното производство и съответствие на оспорената заповед с целта на закона.

В проведеното открито съдебно заседание на 23.01.2023 година жалбоподателят „***“ ООД, редовно призован, се представлява от адвокат К.С., който поддържа жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

В проведеното открито съдебно заседание на 23.01.2023 година, ответникът по жалбата – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М. К., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и приетите по делото писмени доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, приема следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от легитимирано лице – спрямо същото е приложена принудителна административна мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. С оглед на това същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането ѝ по същество.

От фактическа страна:

На 09.08.2022 година, в 14:13 часа, е извършена оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.

41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС – ханче, находящ се в с. П., на главен път за гр. Т., стопанисван от „***“ ООД, с ЕИК: ***.

В хода на проверката и преди легитимиране на проверяващите, при извършени от старши инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП - Ц. Ц., 3 броя контролни покупки, заплатени в брой, както следва: в 14:00 часа на 2 броя минерална вода и 1 брой пакет цигари, на обща стойност 8.80 лева; в 14:10 часа на 1 брой кафе на стойност 0.90 лева; в 14:12 часа на 1 брой кафе на стойност 0.90 лева, не са издадени фискални бонове от инсталирано и функциониращо в обекта фискално устройство (ФУ), модел „DATECS DP 150“, с ИН на ФУ: № DT 772331 и ИН на фискалната памет (ФП): № 02772331, нито от кочан с ръчни касови бележи, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (по-нататък Наредба № Н-18/2006 година), нито друг документ, за полученото плащане. Парите са приети от Р. Ф., приела плащането за сметка на „***“ ООД.

След легитимиране на органите на

НАП, от ФУ е отпечатана информация от КЛЕН (контролна лента на електронен носител) на ФУ за дата 09.08.2022 година (л. 12 от делото), от която се установило, че описаните по-горе продажби и на посочените стойности, не са регистрирани и отчетени посредством издаването на фискални касови бележки от ФУ в момента на плащане на сумите.

Изброена при проверката е фактическа касова наличност в размер на 796.27 лева, съгласно опис на паричните средства в касата за ФУ с индивидуален №

DT

772331, изготвен от Р. Ф., работник – кухня в обекта (л. 14 от делото). Разчетена от монтираното в обекта ФУ е касова наличност в размер на 528.16 лева, съгласно информация от КЛЕН на ФУ за дата 09.08.2022 година. При което е установена положителна касова разлика в размер на 268.11 лева.

За резултатите от извършената проверка, в присъствието на Р. Ф. – работник – кухня, представител на дружеството – жалбоподател, е съставен констативен протокол (КП), серия АА, № 0126932/09.08.2022 година, в който са отразени горните обстоятелства, редовно предявен и връчен. Този протокол, съставен от органи по приходите и в изпълнение на правомощията им, в писмена форма, със съдържание, съответно на изискванията на чл. 50, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), подписан от съставителите и от присъствалото при проверката, представляващо дружеството лице, на основание чл.

50, ал. 1 от ДОПК се ползва с материална доказателствена сила за отразените в същия действия и изявления, извършени от и пред органите по приходите, и за установените факти и обстоятелства, поради което, неоспорен от страните, се цени от съда.

Със Заповед № ФК- С1707-0126932 от 03.10.2022 година, издадена от С.К.Д. – началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, спрямо „***“ ООД, с ЕИК: ***, е приложена ПАМ – запечатване за срок от 14 (четиринадесет дни) на търговския обект – ханче, находящ се в с. П., община Т., област Перник, стопанисван от „***“ ООД, с ЕИК: ***, както и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта.

В заповедта са изложени установените при проверката факти и обстоятелства, отразени в съставения във връзка с извършената на 09.08.2022 година проверка КП, серия АА, № 0126932 от 09.08.2022 година, като е направен извод, че търговецът – задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 година, не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаването на фискални касови бележки, от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, каквото регламентира чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, с което е допуснато нарушение на Наредбата и ЗДДС, съответно е основание за прилагане на ПАМ, тъй като при направено плащане в брой на обща стойност 8.80 лева за покупка, извършена в 14:00 часа, при направено плащане в брой на стойност 0.90 лева за покупка, извършена в 14:10 часа и при направено плащане в брой на стойност 0.90 лева за покупка, извършена в 14:12 часа, стопанисвания от „***“ ООД, с ЕИК: ***, търговски обект, не е издадена касова бележка за извършените продажби при получаване на плащането.

Определената продължителност на срока на прилагане на ПАМ – 14 дни, е мотивирана с оглед начина и вида на организиране на отчетността, индиректно – със степента на неговата обществена опасност, а също и с факта, че търговецът отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания към нея и с начина на организация на същата, но въпреки това е допуснал извършването на административно нарушение, с което засяга основният ред при извършването на тази дейност. Посочено е още, че от доказателствата по преписката може да бъде направено обосновано предположение, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, което винаги води до негативни последици за фиска.

Изтъкнато е, че ако не бъде приложена ПАМ, то съществува възможност от извършване на ново нарушение (индиректно до ново отклонение от данъчното облагане), от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Посочено е, че срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция – преустановяване на лошите практики в обекта, както и съобразен с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Отбелязано е, че в конкретния случай, с оглед вида на вредата (която се цели да се предотврати с ПАМ), както и съобразно обстоятелствата, довели до нея (организация, създадена в обекта), този административен акт и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава. Посочено е, че целта на прилагането на процесната ПАМ е промяна на начина на извършване на дейността в проверения обект, имаща за пряк резултат правилно отчитане на дейността и индиректен – недопускане на вреда за фиска, за което е необходим срок, а определеният такъв е подходящ.

Със същата заповед е приложена и разпоредбата на чл. 187, ал. 7 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – забранен е достъпът до обекта. Разпоредено е запечатването да се извърши след влизане в сила на заповедта. Указано е на адресата на заповедта да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване, съответно посочени са последиците от неотстраняване на стоките. Но е посочено също, че в случаите, в които отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за задълженото лице, постановилият ПАМ орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта.

Заповедта е връчена на А.К.П. на 11.10.2022 година, пълномощник на управителя на „***“ ООД (пълномощно на л. 15 от делото).

Заповедта е обжалвана пред по – горестоящия административен орган – директор на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-170 от 18.11.2022 година (л. 35 от делото), е отхвърлил жалбата като неоснователна с мотиви, че заповедта е мотивирана, отговаря на изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в изложените от административния орган в заповедта съображения са посочени целите, които да бъдат постигнати с прилагането на мярката, което е прието за достатъчно за обосноваване както на заповедта, така и на визирания в нея срок.

Прието в тази връзка е от по – горестоящия орган е, че с приложената ПАМ не се засягат права и законни интереси в по – голяма степен от най – необходимото за целта, за която актът се издава, а продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на организиране на отчетността. Посочено е, че нарушителят отдавна извършва търговска дейност и е наясно с конкретните изисквания за нея и с начина на организация на същата, но въпреки това е допуснал и извършил административно нарушение, с което се засяга основният ред при тази дейност, което означава, че създадената организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. Прието е, че от данните по преписката може да се направи обосновано предположение, че една от целите пред търговеца е да именно отклонение от данъчното облагане, което винаги води до негативни последици за фиска, съответно че ако не бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение (индиректно до ново отклонение от данъчното облагане), от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди.