Решение № 43 от 09.03.2023, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Троян, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20224340100061 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Н. Г. от гр.Троян, чрез адв. Д. М. от АК-П., против „Ай Ти Еф Груп“ АД гр.София, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.124 ГПК - отрицателен установителен иск и чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.19, ал.4, чл.21 ал.1 и чл.33 ЗПК- досежно обявяване на недействителност на договор за кредит.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ***/07.07.2021г., сключен с „Ай Ти Еф Груп" АД, по силата на който е получила сумата от 1 500.00 лева. Сочи се, че по силата на цитирания договор е дължима договорна лихва за периода на договора в размер на 349.44 лева и неустойка в размер на 1 620.60 лева. Излагат се съображения, че претендираната неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД , при неспазване нормите на чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК и чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.

Моли да бъде прието, че ищцата не дължи на „Ай Ти Еф Груп" АД сумата в размер на 1 620.60 лева представляваща неустойка, в следствие на сключен Договор за потребителски кредит № *** на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 19, ал.4, чл.21 ал.1, чл.ЗЗ ал.1 от ЗПК.

Претендира за заплащане на сторените по делото разноски.

1

При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК на ответното дружество е изпратенокопие от ИМ и доказателства. В преклузивния срок е постъпилписменотговор, в койтоизразяват становище за неоснователност на исковатапретенция.

С отговора е предявена насрещна искова претенция от „Ай ТиЕфГруп“ АД, гр.София против М. Н. Г. от гр.Троян, с която претендират заплащане на сумите 1282.26 – главница и 159.25 лева възнаградителна лихва за периода от 08.10.21г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост , дължими по Договор за кредит №***.

Твърди се, че н а 07.07.2021 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в качеството си на кредитодател и М. Н.Г., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за кредит №***. Сочи се, че договарянето между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние (електроннапоща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит есключвавъв формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД.

Излага се, че сключването на договора за кредит е извършено по инициатива на Кредитополучателя - М. Н. Г., която е попълнила заявка за кандидатстване, като в същата са попълнени и предоставени доброволно пълни и верни данни на кредитополучателя относно нейната самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от нея начин за получаване на сумата по кредита. Твърди се, че Г. е посочила, че желае да получи заема чрез системата Грешка! Невалиден обект на хипервръзка."на „Изипей" АД, която представлява електронна система за разплащания, като след успешно попълване на заявката, Г. е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката. Сочи се, че след подаване на Заявката за кандидатстване от страна на М. Н. Г., същата е получила ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което желае да получи кредита е именно 2 лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. Излага се, че след получаване на линка, М. Н. Г. е потвърдила заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирала въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, където тя е въвела ПИН кода на заявката и е потвърдила искането си за получаване на кредита при сроковете и условията, съгласно заявката.

Сочи се, че след успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД е разгледал предоставената от М. Н. Г. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил М. Н. Г. за искания от нея кредит, като е изпратен на електронната поща на М. Н. Г. договор за кредит № ***, заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла били прикачени два броя линка - „Приеми договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответницата с договора за кредит и Общите условия М. Н. Г. е активирала линка „Приеми договора".

Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор за кредит № ***, кредитополучателката е получила паричен заем в размер на 1 500 лева, като се е задължила да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Излага се, че Г. се е съгласила да погаси кредита си на дванадесет равни 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е от 08.07.2021 г. до 07.07.2022 г. и при условията, договорени между страните. В изпълнение назадължението по договора за кредит, Кредитодателят е предоставил сумата по кредита по банкова сметка на Кредитополучателя.

Излага се, че след получаване на заемната сума, Кредитополучателката не е погасяваласуми по договора за кредит от дата 25.10.2021 г., порадикоетосъщата е в неизпълнение на своитезадължениякъм „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД и на основание чл. 12, б. а) от Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, с настоящатанасрещнаисковамолбаобявяват Договор за кредит № *** за предсрочноизискуемпорадинеизпълнение на задълженията по договора на М. Н.Г. , като молят, предсрочнатаизискуемост да се считаобявена на длъжника в деня на уведомяване за настоящатанасрещнаисковамолба от съда.

Излага се, че М. Г. е погасила обща сума по сключения договор за кредит в размер на 359.17 лева, като дължимата и непогасена част от главницата по Договор за кредит № *** е в размер на 1 282.26 лева.

Сочи се, че съгласно Договор за кредит № ***, погасителен план и 3

Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, приложими към него, кредитополучателката дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита, като дължимата и непогасена по кредита лихва за ползване на кредита към момента на обвяване на предсрочната изискуемост е в размер на 159.25 лева, начислената от датата, следваща датата на последната погасена вноска по кредита, а именно 08.10.2021 г. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост.

Молят да бъде постановено решение, по силата на което Г. да бъде осъдена да заплати главница в размер на 1 282.26 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване до районния съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното плащане на задължението и възнаградителна лихва в размер на 159.25 лева за периода от 08.10.2021г., до обявяване на предсрочна изискуемост. Претендират за разноски. Ангажиратдоказателства.

При предвидената процедура по реда на чл.131 от ГПК на ответникът по насрещният иск е изпратенокопие от ИМ и доказателства. В преклузивния срок, чрез процесуаленпредставител епостъпилписменотговор, в койтоизразява становище за допустимост, но неоснователност на исковатапретенция.

Счита, че не саналицепредпоставките за предсрочнаизискуемост на договора за потребителски кредит. Сочи, че такаформулирания чл. 12 б а от общите условия къмпроцесния договор е изцялонеразбираем, че от съдържанието му не става ясно, при каквонеизпълнение на задължението на кредитополучателя, кредитодателя може да направизадължението по договора предсрочноизискуемо – дали става въпрос за еднапогасителна вноска или за повече от една, която неяснота съществено ограничава правата на Г. и намира, че е основание за недействителността й, на основание чл.147 от ЗЗП, според която, клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин. Твърди се също, че така формулирания чл. 12 б от общите условия към договора за кредит е изцяло в нарушение на чл.146ал.1 и ал.2 от ЗЗП, според които разпоредби, „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“, като съгласно ал.2 на цитираният текст, счита, че клаузата на чл. 12 б от общите условия към договора за кредит не е индивидуално уговорена и е в пряко нарушение на чл.146 от ЗЗП, поради което не са налице предпоставките за обявяване на 4 кредита за предсрочно изискуем.

Излага се, че сключеният Договор за потребителски кредит №***/07.07.2021г., има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за което съдът има задължение да следи служебно.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит № ***/07.07.2021г., е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , тъй като в същият не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съглано чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в конкретният договор за потребителски кредит № ***/07.07.2021г, е посочено, че ГПР49.00 %. , но липсва, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент.

Излага аргументи, че претендираната неустойка, представлява вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В заключение се оспорва като нищожна клаузата за възнаградителна лихва в размер на 159.25 лева, поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорката предвиждаща възнаградителна лихва, надвишава трикратния размер на законната лихва, съобразно утвърдената практика в този смисъл.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищеца по предявеният насрещен иск и ответник по първоначалният иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно по делото, че между ищеца и ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит №*** 5 от 07.07.2021г., по който предоставената от ответника парична сума в размер на 1500 лв. е изцяло усвоена от кредитополучателя -ищец. Страните не спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно отношение, обективирано в представения екземпляр на договор и погасителния план към него.

Не е спорно и че към момента на разглеждане по делото, ищеца по първоначалния иск е заплатил на ответника по първоначалния иск сума в размер на 359.17 лева.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10

ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.