Решение № 275 от 30.09.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Сливен, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20262230200713 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от Х. М. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 26-0804-000364/04.05.2026 г., издадено от началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255, 65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред “.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съществува неяснота относно уведомяването от Гаранционен Фонд до нарушителя, което е в пряка връзка със служебно прекратената регистрация. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението виновно, доколкото същият нямало как да знае за служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то. Не били представени доказателства, че жалбоподателя бил уведомен. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, се представлява от упълномощен адвокат. В хода на съдебните прения, се подържа жалбата, прави се искане за отмяна на обжалваното НП на посочените в жалбата основания. Излага допълнително, че било налице съществено процесуално нарушение изразяващо се в посочване на две 1 различни дати на нарушението.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. Не взема писмено становище.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 2026 г. собственик на МПС БМВ Х3 3.0Д с рег. № ...... бил жалбоподателя Д..

На 09.03.2026 г. около 23, 43 часа жалбоподателя управлявал лекия си автомобил, когато бил спрян за проверка от свидетелите Х. С. и К. Д., служители при РУ Сливен, ОДМВР Сливен на бул.“Стефан Караджа“ до Дамарски мост, посока бул.“Банско шосе“. В хода на проверката било констатирано, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил е прекратена служебно на 23.12.2025 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Жалбоподателя се изненадал, че автомобила е с прекратена регистрация. На жалбоподателя бил издаден АУАН серия GA № 4135165/09.03.2026г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – за това, че на 10.03.2026г. около 23.35часа управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. На 09.03.2026 г. АУАН бил връчен на жалбоподателя срещу подпис, който не вписал възражения. Не постъпили такива и в законоустановения срок.

Застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за МПС-то за съответното МПС била сключена на 10.03.2026г. с начало на застрахователното покритие от същата дата в 10, 54 часа и представил копие в РУ Сливен.

С постановление от 28.04.2026 г. на прокурор при РП Сливен е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по случая.

На 04.05.2026 г. наказващият орган издал процесното НП с което при сходство на изводите от фактическа и правна страна с тези по АУАН на жалбоподателя били наложени административни наказания "глоба" в размер на 255, 65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

2

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН районният съд следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че в АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита от нарушителя.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание следва да отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като трябва да съдържат изчерпателно описание на вмененото нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушените законови разпоредби, които от своя страна да съответстват на словесното описание на нарушенията. В настоящия случай правилно са направени възраженията на жалбоподателя, за несъответствие в АУАН и НП относно датата на извършване на описаното нарушение. От описаната в АУАН и впоследствие в наказателното постановление фактическа обстановка е видно, че същите не съдържат изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение не е надлежно индивидуализирано, като са посочени две различни дати за извършването му. В обстоятелствената част на АУАН е записано, че деянието е извършено на 10.03.2026г., около 23.35часа, а се съставя акт за това, че на 09.03.2026г. около 23.43 часа в качеството на водач на лек автомобил е извършил нарушение на 10.03.2026г. Повдигнатото обвинение прехожда установеното нарушение с едни ден. Така откритата неяснота сочи липсата на посочена ясна дата на нарушението и прави невъзможна и проверката по чл. 34 ЗАНН. Същите грешки са преповторени и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, т. е. няма ясна дата на извършване на деянието за което му се повдига административно наказателно обвинение.

В съответствие с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да провери АУАН за неговата законосъобразност и обоснованост и да прекрати производството при констатирани процесуални нарушения при съставяне на АУАН. В случая това не е сторено. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено 3 процесуално нарушение, което не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал.

2 от ЗАНН и изцяло опорочава процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност. Като такова е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, съгласно чл. 63, ал. 3, т.

2 от ЗАНН.

Ето защо съдът след служебна проверка намери, че в случая са допуснати съществени нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното наказателно постановление които са ограничили правото на защита на нарушителя. Не са посочени всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменени във вина на нарушителя.

Отделно от изложеното в конкретния случай, съдът намира, че нарушителят не е могъл да предвиди неправомерния резултат, който е управлението на служебно дерегистрирано МПС. По делото не се съдържат никакви доказателства, че към момента на констатиране на нарушението жалбоподателя е бил уведомен или е узнал по друг начин за служебно прекратената регистрация на автомобила. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер представлява принудителна административна мярка и за да произведе своето правно действие, актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация в хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му за този факт, доколкото той не може да знае точно на коя дата е постановена дерегистрацията на автомобила. От приложеното и приобщено по делото уведомление(копие) от Гаранционен фонд до жалбоподателя е видно, че същото е изпратено на 28.11.2025г. но липсват доказателства за неговото връчване. Следователно към момента на процесното управление на МПС-то жалбоподателя не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици.

Предвид гореизложеното съдът счита, че поведението на жалбоподателя е несъставомерно поради отсъствие на субективния елемент.

Налице е хипотезата на чл. 14, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН – за жалбоподателя не е бил известен факт, който принадлежи към състава на нарушението, а именно - служебно прекратената регистрация на МПС-то.

Предвид изложеното съдът счита, че обжалваният акт подлежи на отмяна.

При този изход от делото на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължат разноски, като се претендират такива в размер на 4

300, 00 евро за заплатен адвокатски хонорар. За доказване на същия се представя договор за правна защита и съдействие (на бланка) и опис на разноските. Видно от съдържанието, е отразен начинът на заплащане на хонорара-заплатена сума в размер на 300, 00 евро в брой.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0804-000364/04.05.2026г., издадено от началник сектор "Пътна полиция" в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на Х. М. Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255, 65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред “, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати в полза на Х. М. Д. с ЕГН **********, разноски в размер на 300, 00 (триста) евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Сливен в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че изготвено.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5