Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 11.03.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 768/2020
Вид
Решение № 82
Подписан
11.03.2021
В сила
11.03.2021
Състав
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА ДАСКАЛОВА, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 123 · Закон за енергетиката
  • чл. 124 · Закон за енергетиката
  • чл. 95 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 4 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 5 · Закон за енергетиката
  • чл. 98б · Закон за енергетиката
  • чл. 98б, ал. 4 · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 27г · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 28а, б. "а" · Закон за енергетиката
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Перник , 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20201700500768 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЕТ „С. К.-УНИВЕРСАЛ“, представлявано от С. Б. К., чрез адв. А.П., срещу решение № 260046/28.10.2020 г. , постановено по гр.д. № 1447/2019 г. на Районен съд- Радомир, в частите, с които са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД искове, както следва:

1. отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника разликата над сумата от 283,77 лева (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) до целия предявен размер от 394,87 лева (триста деветдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща консумирана, но незаплатена електрическа енергия за периода от 20.12.2016 г. до 07.02.2019 г. за електроснабден имот, представляващ обект - „складова база“ (фургон), находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на ***;

2. искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да възстанови доставката на електрическа енергия за електроснабден имот, представляващ обект - „складова база“ (фургон), находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на ***. Решението се обжалва и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В жалбата са изложени съображения за недопустимост и неправилност на 1 първоинстанционното решение в обжалваните части поради необоснованост. Счита за установено по делото, че електроснабдяването на процесния обект е било прекъснато преди години, поради което твърди, че процесното вземане за консумирана електрическа енергия не е възникнало изобщо. Сочи още, че вземането е по партида, на която не е титуляр. В тази връзка поддържа, че няма неизплатени задължения за електрическа енергия към ответника, поради което твърди, че ответникът следва да бъде осъден да възстанови доставката на електрическа енергия за електроснабден имот. Посочва и че страните са обвързани от Договор № *** г. за продажба на ел енергия. Поради това, жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно в обжалваните части и да се постанови ново, с което предявените от него срещу “ЧЕЗ Електро България“ АД искове да бъдат изцяло уважени. С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.

Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна - “ЧЕЗ Електро България“ АД с писмен отговор, подаден в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна.

Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от ЕТ „С.

К. – Универсал“ срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД обективно съединиени искове, както следва: отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи заплащане на суми за консумитана електрическа енергия, както и иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови доставката на електрическа енергия за електроснабден имот, собственост на ищеца.

Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД с писмен отговор, подаден в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е оспорил исковете като неоснователни. Навел е твърдения, че ищецът няма открита партида при него. Твърди, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска за реално изпълнение, тъй като няма правомощия да възстанови електроснабдяването на имот, който няма сключен договор за присъединяване с трето за спора лице- „ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

Постановеното първоинстанционно решение № 260046/28.10.2020 г. , по гр.д. № 1447/2019 г. на Районен съд-Радомир е влязло в сила като необжалвано в частите, с които по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 283,77 лева (двеста осемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) за консумирана, но незаплатена електрическа енергия, за електроснабден имот, представляващ обект - „складова база“ (фургон), ), находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на ***, за периода от 03.07.2010 г. до 19.12.2016 г., като погасена по давност. Районният съд е отхвърлил иска по чл. 124 ГПК за разликата над сумата от 283,77 лева до пълния предявен размер от 394,87 лева за консумирана, незаплатена електрическа енергия за периода от 20.12.2016 г. до 07.02.2019 г. , като е приел, 2 че същата се дължи от ищеца, в качеството му на собственик на процесния електроснабден обект. Районният съд е отхвърлил и иска по чл. 79 ЗЗД поради оглед на извода, че ищецът има неплатени задължения за електрическа енергия, в който случай е приел, че ел. захранването на обекта може да бъде временно спряно.

Видно от приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *, дело № 1980/1994 г., по силата на обективирания в него договор за дарение С. Б. К. е придобил в съсобственост с Н. Б. К. от Б. Н. Б. и Р. М. К. собствения на дарителите недвижим имот: празно дворно урегулирано място, находящо се в землището на *** , представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на селото, цялото с площ от 948 кв. м.

Представена е и скица на имота.

От писмените доказателства се установява, че на неуточнена дата през *** г. между ЕТ „С. К.-УНИВЕРСАЛ“, представлявано от С. Б. К., като купувач, и „Национална електрическа компания“ ЕАД, като продавач, е сключен договор № *** г. за продажба на електрическа енергия, препис от който е представен по делото. В приложения списък на обектите, които използват електрическа енергия, представляващ неразделна част от договор № *** г. съгласно чл. 4 от него, са посочени *** цех с номер на електромера *** и складова база с номер на електромера *** в ***. Съгласно чл. 35, ал. 1 от договора, същият се сключва за срок до 31 декември на календарната година и може да бъде изменян с допълнително споразумение между страните, а в следващата алинея е предвидено, че договорът остава в сила за следващата календарна година, ако най-късно до 30 ноември на текущата страните не поискат писмено прекратяването му. Доколкото по делото липсват данни за наличие на сключено между страните писмено споразумение за прекратяване на договор № *** г., то по силата на чл. 35, ал. 2 от него той е останал в сила между тях и за календарната година, следваща сключването му, а именно за *** г. и съответно е прекратен поради изтичане на срока му, считано от *** г.

Между страните е безспорно, че ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД е правоприемник на „Национална електрическа компания“ ЕАД за Западна България от 2004 г.- след прекратяване на сключения между ищеца и „Национална електрическа компания“ ЕАД договор № *** г. за продажба на електрическа енергия, поради което се налага изводът, че „ЧЕЗ Електро България“ АД не е станал страна по този договор, в качеството на правоприемник на продавача. Не се спори по делото и че ищецът няма открита партида на негово име в „ЧЕЗ Електро България“ АД за процесния обект „складова база“ (фургон), находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на ***.

Между страните не се спори и че за процесния обект „складова база“ (фургон), находящ се в ***, върху празно дворно урегулирано място, представляващо парцел ***, в кв. ** по плана на *** има открита партида с абонатен номер ***, с титуляр К. Ц. К., който е разпитан по делото като свидетел.

От представените по делото констативни протоколи от *** г. и от *** г. за констатиране състоянието/наличието на съоръжение за присъединяване и наличието на средство за търговско измерване (СТИ) на обект складова база, находящ се в ***, се установява, че партидата с абонатен номер *** може да бъде възстановена. За обекта има захранваща линия, като съгласно протокола от *** г. електромерът с № *** е демонтиран на *** г., захранването се е осъществявало от абонатен номер ***, стар абонатен номер ***.

Захранването може да се възстанови като трифазно еднотарифно, за обекта има монтирано табло, захранваща и изходяща линия, необходимо АП-3Ф 16А.

От представените по делото молби, жалби, възражения и заявления за ползване на безплатни услуги, подадени до „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД се установява, че С. Б. К., в качеството му на ЕТ „С. К.-УНИВЕРСАЛ“, е 3 поискал възстановяване на партидата му по сключения с „Национална електрическа компания“ ЕАД договор № *** г. за продажба на електрическа енергия. Отговорите на заявленията му са обективирани в приложени писма до С. Б. К. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД с изх. № *** г., изх. № *** г., изх. № *** г. и изх. № *** г., от които се установява, че „ЧЕЗ Електро България“ АД може да предложи на ищеца сключването на договор за продажба на електрическа енергия за процесния обект „складова база“ в ***, но след заплащане на сумите за неплатена електрическа енергия на стойност 394,87 лева, ползвана за притежавания от него обект с клиентски номер ***.

От показанията на св. К. се установява, че е от *** и познава С. Б. К., представляващ ищеца, но не е имал търговски взаимоотношения с него, не е взимал ток от него и не знае къде се намира имотът му. Св. К. е имал фирма от *** г. до *** г., която се е занимавала с безалкохолни напитки, но след това е спрял дейността, като притежава и електроснабден имот в ***.

По делото са събрани гласни доказателства и чрез разпита на свидетеля Н. Б. К.- брат на С. Б. К., чиито показания съдът цени с оглед на всички другио данни по делото съобразно чл. 172 ГПК, имайки предвид неговата вероятна заинтересованост от изхода на делото предвид близката му връзка с ищеца. Съдът кредитира показанията на този свидетел като логични и непротиворечиви. Установява се, че в процесния съсобствен на св. К. и брат му поземлен имот в *** ищецът има метално хале, фургон и кладенец. Св. К. е посещавал имота около 10 пъти годишно, като преди във фургона и халето е имало ток, както и електрическа помпа в двора, а захранването е било централно от проводник, който се е свързвал с електромер във фургона.

По делото е приета съдебнотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. От заключението на вещото лице се установява, че на лявата стена на фургора, собственост на ищеца, е монтирано трифазно ел. табло, което е било изпълнено съгласно изискванията на действащия към момента на монтажа Правилник за устройство на електрическите уредби, приет с Постановление № 49 на Министерския съвет от 18.07.1977 г., отменен с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 от 9 юни 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии - ДВ, бр. 90 от 13 октомври 2004 г. и бр. 91 от 14 октомври 2004 г., в сила от 15 януари 2005 г. В съдебно заседание експертът е уточнил, че при изготвяне на експертизата е съобразил изискванията за монтаж на електрическо табло към *** г. Ел. таблото е било захранено с кабел, тип ШКПТ 4х6 мм, който е отрязан на около 0,8 м от предната страна на фургона и минава през отвор на фургона, находящ се на около 0,1 м от горната страна на входната врата. Според вещото лице на обекта има и ново ел. табло, монтирано на стълб, находящ се на улицата, като от него до фургона има монтиран усукан кабел AL-R 4х16 мм, който не е подсединен към съществуващото ел. табло на фургона. От заключението се установява също така, че електромерът, находящ се в таблото на фургона, е с № *** и отговаря на номера, описан в горепосочения списък на ползващите електрическа енергия обекти, неразделна част от договор за продажба на ел. енергия № *** г.