Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 819 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 846/2024
Вид
Определение № 819
Подписан
10.12.2024
В сила
24.11.2025
Състав
Анелия Цанова, Зорница Гладилова, Мария Райкинска

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, ал.1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60а · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.60а, ал.1 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл.60а, ал.2 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 · Закон за банковата несъстоятелност
  • чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 · Закон за банковата несъстоятелност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. София, 10.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно търговско дело № 20241001000846 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК във вр. чл.130 ГПК.

Образувано е по подадени от А. Н. Д. и К. Х. М.- синдици на „КТБ“ АД /н./, частна жалба срещу определение № 261044 от 30.05.2024г. на СГС, ТО, ІV- 14 състав, постановено по т.д.

№ 1168/20220г., с което е върната исковата им молба, и частна жалба срещу определение № 261351/18.07.2024 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав по т.д. № 1168/20г., с което е отхвърлена молбата им по чл.248 ГПК.

САС, ТО, 5 състав, след като се запозна с данните по делото и доводите на частните жалбоподатели, намира следното:

Частните жалби са допустими, като подадени от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество, частните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството е образувано по предявен от синдиците на „КТБ“ АД /нV/ иск с правно основание чл.60а, ал.1 ЗБН, което с определение № 260957/15.02.21г. е спряно на осн. чл.229, ал.1, т. 6 ГПК.

С определение № 261044/30.05.2024г., постановено по т.д. № 1168/20г., СГС, ТО, VІ- 14 състав след като е констатирал, че в хода на настоящото дело е образувано конституционно дело № 9/2020 г., по което с решение № 8 от 27.05.2021 г., Конституционният съд на Р.

България e обявил за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал. 1 – 4, § 6, ал. 1 и 2, § 7 и § 8 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 2018 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл.

60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2015 г.; доп., бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата 1 несъстоятелност (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, 2 и 3 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.), е възобновил производството по делото, спряно с определение №260957/2021 г. Позовал се е на решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г., с което е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба, и на приетото с решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон, макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т.е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Посочил е, че според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство било в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава правилото на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, а ако противоречи, той не е част от правната система, и следователно не е приложимо право. След влизане на решението на Конституционния съд в сила, съответната разпоредба не се прилагала спрямо неприключили правоотношения, включително спрямо процесуалните правоотношения по висящи съдебни производства с предмет предявени искове с правно основание чл. 60а ЗБН.

Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, имала за последица недопустимост на производството, поради липса на право на синдиците на "КТБ" АД /н/ да предявяват иск за връщане на придобити със средства с произход от банката недвижими имоти на основание чл. 60а, ал. 1 от ЗБН. Налице било не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред. Тъй като правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, е заключил, че предявеният иск е недопустим и образуваното производство за разглеждането му подлежи на прекратяване, като „КТБ“ АД /н./ е осъдена да заплати на СГС сумата от 320871,88 лв.- държавна такса, която на осн. чл.60а, ал.2 ЗБН следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

С определение № 261351/18.07.2024г. по т.д. № 1168/20г., СГС, ТО, VІ- 14 състав е отхвърлил молбата на „КТБ“ АД /н./ по чл.248 ГПК за изменение на определение № 261044/30.05.24г. в частта на разноските, приемайки, че отговора на въпроса за дължимостта на държавна такса и при прекратяване на производството по делото се съдържа в разпоредбата на чл.60а, ал.2 ЗБН .

По частната жалба срещу определение № 261044 от 30.05.2024г. на СГС, ТО, ІV- 14 състав, постановено по т.д. № 1168/20220г., с което искова молба е върната:

Обжалваното определение е правилно.

2

За да постанови определението си първоинстанционният съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и към които на осн. чл. 272 ГПК препраща.

По въпроса дали обявяването на противоконституционността на нормата на чл. 60а ЗБН рефлектира върху правото на иск или е относимо към основателността на иска, е формирана трайна и безпротиворечива практика, с която се приема, че исковите производства по този текст са недопустими.

Съгласно решение № 22/1995 г. по конституционно дело № 25/1995 г. на Конституционния съд правният ефект на решението на КС е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението в сила, като от този момент насетне съответният законов текст престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно дело № 5/2019 г. Конституционният съд е постановил, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, в смисъл, че този закон, макар и да не е отменен, не е част от приложимото право и няма правна сила, т. е. противоконституционният закон фактически не е част от правната система. Според КС прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава правилото на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да противоречи на Конституцията, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право.

Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответника, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, т. е. отпаднало е правото на иск, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с целените от ищеца правни последици. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, при липсата на която производството по делото следва да бъде прекратено, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

По частната жалба срещу определение № 261351/18.07.2024 г:

Съгласно формираната константна практика на ВКС, прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск по чл.60а, ал.1 ЗБН не е основание за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса. Разпоредбата на чл.

60а, ал. 2 ЗБН, предвиждаща, че таксата се събира съответно при уважаване на иска – от осъдената страна и при отхвърляне на иска – от масата на несъстоятелността, урежда дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от предварителното й внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство /при решаване на спора по същество/, но и при приключване на делото без произнасяне по същество - при връщане на исковата молба и прекратяване на производството, какъвто е настоящият случай.

3

Нормата на чл. 60а, ал. 2 от ЗБН, която е част от обективното действащо право, е ясна и не поражда съмнение, че предвижда банката в несъстоятелност да е освободена само от предварително заплащане на дължимата държавна такса за исковете по чл. 60а, ал. 1 от ЗБН, а не изобщо от заплащане на държавна такса по тези искове. Обстоятелството дали страната е дала повод за завеждането на делото, респ. дали към момента на завеждането му е било налице основание за това, е относимо към въпроса за разпределяне на отговорността по чл.

78 ГПК за направените по делото разноски, но не и за дължимостта на държавната такса в полза на бюджета на съда / в този смисъл Определение № 311 от 12.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 985/2022 г., I т. о., ТК/.

Предвид цитираната практика на ВКС, която настоящият състав на съда споделя, не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските, до който правилен извод е достигнал и първоинстанцининят съд.

Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261044 от 30.05.2024г. на СГС, ТО, ІV- 14 състав, постановено по т.д. № 1168/2022 г., с което на осн. 130 ГПК е върната искова молба на синдиците на „КТБ“ АД /н./ срещу „Петрол- Север“ ЕООД и производството по делото е прекратено.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261351/18.07.2024 г. на СГС, ТО, VІ-14 състав по т.д. № 1168/20г., с което е отхвърлена подадената от синдиците на „КТБ“ АД /н./ молба по о чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението до страните при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4