Решение № 71 от 17.02.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 2267/2021
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 17.02.2022
- В сила
- 24.03.2023
- Състав
- Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл.21 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.312 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 328 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.359 · Кодекс на труда
- §1, т.3 · Кодекс на труда
- § 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.244, ал.7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. Благоевград, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
Вера Г. Коева при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210102267 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от ИВ. М. ИВ., с ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „П.” № , ет. , обл. Б. против: “М. К. К. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., п. к. , район „М., бул. „Ц. ш.“ километър, с ЕИК , представлявано от управителите Ф. К. А. - държава Б., Д. Н. Б. - държава Г. Н. Л. Й.Г. държава Ф. с начин на представляване двамата от управителите Заедно, с която са предявени следните искове:
-за признаване за установено, че заповедта за уволнението на ищеца № 24/08.07.2021 година, подписана от управителя Н. Л.Й. Г. и от Ф. К. А., е нищожна, като се иска да се отмени, поради липса на представителна власт, тъй като е подписана от един, вместо от двамата управители на дружеството, като в случай , че се приеме за действителна - да се признае уволнението за незаконно и да се отмени Заповед № 24/08.07.2021 година, подписана от управителя Н. Л. Й. Г. и от Ф. К. А., на “М. К. К.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. район „М.“, бул. „Ц. ш.“ километър, представлявано от управителите Ф.К.
А. -държава Б. Д.Н. Б.- държава Г., Н. Л.Й. Г. - държава Ф. с начин на представляване, двамата от управителите Заедно, като незаконосъобразна и незаконна, издадена от лице, което няма право да издава заповеди за прекратяване на трудов договор, като се признае уволнението на ИВ. М. ИВ., с ЕГН **********, за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
-На основание чл. 344, ал. 1, т. КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност преди незаконното уволнение, а именно: “Търговски управител”/Ръководител търговски екип в Магазин „М. Б., находящ се в гр. Б., ул. „З. ш.“ № за осъждане на ответника М.К. К.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С. район „М., бул. „Ц. ш. километър, представлявано от Н. Л.Й. Г. - управител, да заплати на ищеца обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил без работа поради незаконното уволнение, а именно сума в размер на 6 брутни работни заплати: 12 165.84 лв. /при посочено последно брутно, месечно възнаграждение в размер на 2 027,64 лв./, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на вземането.
Претендира се и осъждане на ответното дружество да заплати сторените от ищеца разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение. Препис от исковата молба е връчена на ответника, който не е подал отговор.
1
Твърди се в ИМ , че по силата на сключен между страните трудов договор № 02 от 04.01.2012 г. ищецът е назначен на длъжността “Ръководител Стокова презентация”, категория персонал „Клас 4”, с код по НКПД 4321 3024, в “М. К. К. Б.” ЕООД, като трудовите си задължения изпълнявал в магазин „М.“ гр. Б. и в рамките на целия регион обслужван от магазина, съгласно сключен договор между него и ответното дружество.Твърди се, че е работил съвестно и отговорно - десет години за ответното дружество, като е изпълнявал различни длъжности, преназначаван е и му е променяна местоработата на обекти в различни градове.С допълнително споразумение № 80 от 27.08.2018 година, към трудов договор № 2 от 04.01.2012 година, длъжността му се променила на „Търговски управител“, с код по НКПД 24215030, категория персонал „Клас“ 2 /Административни специалисти/.
Твърди се, че на 08.07.2021 година му е връчена Заповед № 24/08.07.2021 година, подписана от управителя Н. Л.Й. Г. и от Ф. К.А., също управител в ответното дружество, с която се прекратява трудовия му договор на длъжността “Търговски управител”/Ръководител търговски екип, в Магазин „М. Б., находящ се в гр. Б. ул. „З. ш.“ № , на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, като основание за прекратяване на трудовия договор се изтъква Решение от 30.03.2021 година на едноличния собственик “М. К. К. Б. ЕООД, както и на основание чл.
141 , ал. 7 от Търговския закон се е сключил на договор за управление на “М. К. К. Б. ЕООД с управителя Н.Л.Й. Г., френски гражданин, роден на 24.04.1966 г., с оглед на което работодателя е решил трудовото му правоотношение да бъде прекратено.
Излагат се няколко фактически основания въз основа на които се счита обжалваната заповед и извършеното с нея уволнение за незаконосъобразни: неспазване на императивните изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание, като се счита, че е налице злоупотреба с права, като посоченото основание за уволнение е само формално и представлява злоупотреба с право от страна на работодателя.
В случая злоупотребата с права с изразява в това, че работодателя не цели оптимизиране и нова организация на работния процес, нито се цели постигането на някакви конкретно заложени цели за предприятието. В конкретния случай работодателя е използвал правото си да подбере нов екип от работници/служители, уволнявайки ищеца, без да се съобрази с факта, че длъжността му не попада в кръга на ръководните длъжности.
Твърди се, че заповедта за уволнение е изцяло незаконосъобразна, тъй като в конкретния случай не са налице императивните изисквания на законодателя за издаването й, поради факта, че не са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон, както и не са осъществени предпоставките за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.
328, ал. 2 от КТ.
Излага правни съждения относно посоченото от работодателя основание за прекратяване на ТПО, в смисъл, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е винаги по икономически съображения. Сочи се, че съдебната практика еднозначно приема, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, съществено е всеки такъв договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне - производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължение, инвестиции, а въз основа на задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. За ефективното изпълнение на тези задачи, законът предоставя право на новия управител да подбере управленския си екип, със съвместните усилия, на който да ги постигне. Само по себе си сключването на договор за управление, обаче не е достатъчно основание за уволнение по чл.
328, ал. 2 от КТ, като е необходимо пред новия управител да са поставени съответни икономически цели, бизнес задача или програма, за постигането, на които би било обосновано прекратяването на трудовото ми правоотношение. Твърди се, че липсата на поставени икономически цели и план за тяхното постигане, обосновава незаконосъобразност на уволнението на това уволнение и се цитира съдебна практика в тази насока. При поддържане на съображения в горната насока, ищецът счита, че такава бизнес програма в ответното дружество липсва или ако тя е налице, то няма очертани ясни цели и начини за тяхното постигане.
2
На следващо място се сочи, че съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ служителите на предприятието могат да бъдат уволнени, само ако са от кръга на ръководните такива. В параграф 1, т. 3 ДР на КТ е определено кои длъжности могат да се счетат за ръководни за предприятието, освен ръководителя и неговите заместници, това са и всички други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес - планиране, организиране, контролиране, отговорност за дейността на предприятието във всичките му сфери на дейност. Следователно, за да попада уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ, съществено е какви са трудовите функции, подчиненост и отговорности на длъжността, а не нейното наименование. Както и че ръководството на трудовия процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в поделение на предприятие, както и в колективните изборни органи за управление, но както е прието в мотивите на Решение № 249/04.07.2013 година на ВКС, не и в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес, когато ръководещият от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и на ръководителите на самостоятелните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т. е. съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно - йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление.
Като в тази връзка се твърди, че длъжността, която е изпълнявал ищеца не е бил пряко подчинен на управителя на ответно дружество - Н. Л. Й. Г. нито е заемал длъжност, от която пряко зависи дейността на предприятието ответник. Като според длъжностната му характеристика административно е бил на пряко подчинение на управителя на магазина, а функционално на „Ръководител отдел”, „Ръководител стокови наличности”, „Старши ръководител стокова презентация”, „Ръководител стокова презентация, служители в магазина”. Освен това видно от длъжностната ми характеристика, както и от Допълнителното споразумение № 80 от 27.08.2018 година, към трудов договор № 2 от 04.01.2012 година, се твърди,че длъжността му попада в категория персонал „Клас“ 2 /Административни специалисти/, с код по НКПД 24215030. Всички длъжности изброени в категория „Клас 2“ не са ръководни, а са длъжности попадащи в „клас”, „подклас” и „група”: Специалисти- 2, Административни специалисти- 242, Анализатори по управление и организация- 2421. Ръководни длъжности са само изброените в категория "Клас 1".
Следователно, за да попадне в хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ е важно не наименованието на длъжността, а да се изследва същността на работата, която извършва, тъй като наименованието на длъжността, само по себе си не я превръща автоматично в ръководна.
Твърди се, че предвиденото от законодателя право да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328 от КТ, се упражнява чрез отправено писмено предизвестие до уволнения работи и к/служител, което поражда правно действие от момента на връчването му, каквото не е отправено писмено предизвестие, с което е нарушен предвиденият в КТ императивен ред за упражняване на правото на уволнение от страна на работодателя, което обуславя категоричният извод за незаконосъобразност на оспореното уволнение, което следва да бъде отменено.
Посочва се, че видно от представените Допълнително споразумение и Заповед за уволнение ясно личи, че има разминаване в подписите на управителите на дружеството, а именно: Ф.К.
А. и Н.Л.Й. Г., което води до въпроса кои са лицата подписали заповедта за уволнение, на кой са подписите и кое е лицето подписало споразумението.В този смисъл се оспорват подписите в Заповедта за уволнение на управителите Ф. К. А. и Н. Л. Й. Г.,и съответно, ако това не са техните подписи, кой е подписал Заповедта за уволнение и имат ли необходимите делегирани права да подписват такива документи, защо не е описано в заповедта или съответно в споразумението този факт. Следователно, ако това не са подписите на управителя Ф. К. А. и управителя Н. Л. Й. Г., би довело до нищожност на заповедта за уволнение, поради липса на представителна власт - подписана от един, вместо от двамата управители, както и евентуално подписана от трето лице без делегирани за това права. В подкрепа на този извод е факта, че в актуалното състояние на дружеството в Агенцията по вписвания е изрично е посочено, че двама от управителите винаги заедно осъществяват представителна власт на това дружество. Този факт „винаги заедно” изрично е посочен. В заповедта никъде не е описана и легитимацията кои представлява дружеството и кои е издал Заповедта за уволнение, кой я е връчил и с какви права е в ответното дружество.