Решение № 66 от 24.11.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. ЛЕВСКИ, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20254410200193 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Д. Т. от с.Татари, общ.Белене, чрез адв.П.Д.

– ВТАК, против Наказателно постановление №25-0241-000095/07.05.2025г. на Началник РУ Белене при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна, при условията на евентуалност - маловажност на случая по чл.28 ЗАНН, за което са изложени подробни аргументи. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

Ответникът по жалбата Началник РУ Белене при ОД МВР Плевен в писмено становище навежда довод, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение. В случай на уважаване на жалбата и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение моли размерът му да бъде съобразен с предвидения в Наредба №1/2004г.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника адв.П. Д. – ВТАК. Поддържа жалбата по изложените в нея доводи. В писмени бележки пълномощникът излага подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Навежда довод за съществено нарушение на процесуалните правила, което накърнило правото на защита на санкционираното лице, изразяващо се в противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна разпоредба. Сочи като процесуално нарушение липсата на изложени от административно-наказващият орган мотиви в наказателното постановление за това дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН при наведено възражение в този смисъл след издаване на АУАН. Излага подробни съображения, че с оглед установените по делото факти за конкретно осъщественото от жалбоподателя деяние и пътната обстановка, при която е било извършено същото представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН. Навежда довод, че неприлагането на разпоредбата на чл.28 ЗАНН от административно-наказващият орган при наличие на основание за това представлява нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че в приложената към административно-наказателната преписка докладна записка са коментирани три случая на управление на процесното МПС от жалбоподателя на различни места, факти за които не са изложени в наказателното постановление. Счита, че посоченото представлява нарушение на процесуалните правила – липса на надлежно описание на нарушението.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че е инкриминирано само управлението при сваляне на процесния автомобил от автовоз пред дом №***, то важат аргументите за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, предвид на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните 2 съображения:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят Т. Д. Т. живее в дом, находящ се в с.***, заедно с родителите си – свидетелите К.а Д.а С. и Д. Т. Д.. На 06.03.2025г. семейството закупило лек автомобил *** с рама №***.

На 07.03.2025г. закупеният автомобил бил докаран с автовоз пред дома на жалбоподателя в с.Татари. Към тази дата автомобилът не бил регистриран и нямал поставени регистрационни табели. Т. Т. се качил в автомобила докато същият бил на автовоза, привел го в движение, за да го свали от автовоза и го паркирал пред дома си, така че да не пречи на движението. Управлението на автомобила от жалбоподателя, за да го свали от автовоза, било възприето от св.Е. Р. и нейния син св.В. Р., които живеели в съседен дом на ул. „***“.

Свидетелят В. Р. подал сигнал на тел.112 за управление на автомобила без регистрационни табели. Във връзка с подадения сигнал мястото било посетено от св.К. А. – мл. автоконтрольор при РУ Белене. Св.Р. дал сведения за автомобила и лицето, което го е управлявало. Снети били сведения от свидетелите, присъствали на процесния случай.

Свидетелят К. А. съставил на жалбоподателя АУАН сер.GA №1426686/07.03.2025г. за това, че на 07.03.2025г. около 16,25ч. в с.*** управлява лек автомобил ***, черен на цвят с рама № ***, предстояща собственост на Д. Т. Д., без да е регистриран по надлежния ред - нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Свидетелят В. Р. предоставил видеозаписи от видеокамера, монтирана в дома му, на които били заснети кадри пред дома на жалбоподателя, като твърдял, че след маневрата автомобилът бил управляван в селото без рег. табели.

По случая била образувана преписка №2423/2025г. по описа на Районна прокуратура Плевен и разпоредена полицейска проверка.

С Постановление от 23.04.2025г. от наблюдаващия прокурор бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство по преписка №2423/2025г., като е прието за установено, че Т. Т. управлявал процесното МПС, за да го свали от платформата и да го остави на безопасно място, както и управлявал автомобила до площада зад кметството в селото и до кравеферма по ул.“***“, установено от записи от видеокамери. Прието е, че е 3 налице хипотезата на чл.9, ал.2 НК – макар извършеното от Т. Т. формално да осъществява признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност с оглед незначителността на обществено опасните последици и установените смекчаващи отговорността обстоятелства. Препис от постановлението бил изпратен на Началник РУ Белене за преценка относно реализиране на административно-наказателна отговорност по отношение на Т. Т..

На 07.05.2025г. Началник РУ – Белене при ОД МВР Плевен издал обжалваното Наказателно постановление №25-0241-000095/07.05.2025г., с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за това, че на 07.03.2025г. около 16,25ч. в с.*** управлява лек автомобил ***, черен на цвят с рама №***, предстояща собственост на Д. Т. Д., без да е регистриран по надлежния ред нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите К.а С. Д.а, Е. П. Р., К. Л. А., В. Г. Р., Д. Т. Д., обясненията на жалбоподателя Т. Д. Т.; писмени доказателства – АУАН сер.GA №1426686/07.03.2025г.,

Наказателно постановление

№25-0241000095/07.05.2025г. на Началник РУ Белене при ОД на МВР-Плевен, Постановление на прокурор при РП-Плевен от 23.04.2025г. за отказ за образуване на досъдебно производство, молба от Т. Д. Т. във връзка с АУАН сер.GA №1426686/07.03.2025г., справка по проверка от инспектор при РУ Белене, материалите по преписка №2423/2025г. на РП Плевен.

Съдът даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, като последователни и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си по отношение на релевантните за делото факти. Както показанията на всички разпитани свидетели, така и обясненията на жалбоподателя са еднопосочни, че на процесната дата същият е управлявал процесното МПС, което все още не е било регистрирано, за да го свали от автовоза и позиционира пред дома си.

Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя по отношение на релевантните за правния спор факти като годни гласни доказателства, а не единствено като упражняване на правото му на защита, тъй като същите не са 4 опровергани от останалия доказателствен материал, а се подкрепят от него.

Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица, по предвидения в закона ред, както и частни документи, неоспорени от страните.

Противоречие в събрания доказателствен материал е налице по отношение на това дали автомобилът е бил управляван на процесната дата след свалянето му от автовоза и паркирането му пред дома на жалбоподателя на други места в селото. Такива факти са изложени от св.В. Р., св.К. А. – производни, данни се съдържат в приобщени писмени доказателства по преписката на РП Плевен и справка от образуваната проверка. В противоречие с тях са показанията на свидетелите К.а Д.а, Д. Т., обясненията на жалбоподателя Т. Т., показанията на св.Е. Р., която заявява, че е изложила такива факти в хода на проверката под натиск от сина си св.В. Р., от когото била подлагана на системен физически и психически тормоз.

Посочените факти, по отношение на които е налице противоречие обаче, са ирелевантни за предмета на делото, доколкото с обжалваното наказателно постановление е инкриминирано единствено управление на процесното МПС пред дом №***, не и други деяния. Поради това съдът не дължи анализ за това на кои от тях дява вяра.

С оглед изложеното въпреки констатираното противоречие, съдът кредитира всички събрани гласни доказателства в частта им относно релевантните за делото факти, включени в предмета на доказване, доколкото по отношение на тези факти гласните доказателства са еднопосочни и напълно безпротиворечиви.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е съставено в предписаната от закона писмена форма, от компетентно лице и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Същото е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, въз основа на постановления на прокурор за отказ да се образува досъдебно производство.

Основателен е наведения довод, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е накърнило правото на защита на санкционираното лице.

Налице е противоречие между фактическото описание на извършеното 5 нарушение и приложената от административно-наказващия орган санкционна разпоредба.

С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, което съответства на посочената като нарушена материална норма на чл.140 ЗДвП. Същите факти и правна квалификация са изложени и в съставения преди това АУАН.

В противоречие с тях е приложената санкционна разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП, с която е предвидена административно-наказателна отговорност за друго деяние – управление на моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Както в наказателното постановление, така и в АУАН не са изложени факти, които да запълват състава на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.1, пр.1 ЗДвП – управление на МПС, на което не са били поставени регистрационните табели.

Посоченото противоречие представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което е накърнило правото на защита на санкционираното лице – правото му да научи точната правната квалификация на деянието си, въз основа на която да организира защитата си. Формалността на административно-наказателното производство изисква точност при описание на фактите, с които се твърди да е извършено административното нарушение, които да съответстват на приложимото право, като непълнотите или противоречията е недопустимо да бъдат санирани чрез анализ на събраните по делото доказателства и установените от тях факти във въззивното производство пред съда, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираното лице в хода на административно-наказателното производство