Определение № 37374 от 09.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37374 гр. София, 09.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110104146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от З. З. С. с ЕГН **********, чрез адв. Л. Б. при САК, против "**********" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ************************************, представлявано от Н.П.П., с искане за обявяване на недействителен на договор за потребителски кредит № *******/09.09.2023г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.18 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. С подадената искова молба се предявява при условията на евентуалност на главния иск за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски кредит, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата в размер на 620 лв., платена от ищеца на ответника, по процесния договор, при изначална липса на правно основание.

Ищецът твърди, че на 09.09.2023г., сключил с ответника, договор за потребителски кредит за сума в размер на 1400 лева, при лихвен процент от 47,00 % и годишен процент на разходите от 58,36 %. Поддържа, че на основание чл.18 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 2741,34 лв., която неустойка се начислявала ежемесечно към всяка една от погасителните вноски, съгласно погасителния план. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, тъй като било предвидено същата да се начислява към погасителните вноски, което по скрит начин оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й почти двукратно надвишавал сумата по кредита, като по този начин неустойката загубила присъщите си обезпечителна и 1 обезщетителна функция. Ищецът поддържа, че е заплатил на ответника, а последният е получил сумата в общ размер 2020 лв., като счита, че дължима е единствено главницата по договора в размер на 1400 лв., поради което сумата от 620 лв., която е заплатил по процесния договор е недължимо платена и ответникът неоснователно се обогатил със същата, поради липса на правно основание за получаването й. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на сключения договор за потребителски кредит, респ. на процесната клауза за неустойка, като ответникът счита предявените искове за изцяло неоснователни и като такива същите следва да бъдат отхвърлени. Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит от 09.09.2023г., както и предоставянето на твърдяната от ищеца сума на кредитополучателя, но твърди, че е налице валидно правно основание за нейното получаване, поради което не дължи връщането й.

Предвид становището на страните съдът отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 09.09.2023г., ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № *******, че същият е получил сумата по кредита, както и че е заплатил на ответника, а последният е получил сумата в общ размер на 2020 лв., по процесния договор.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит, респ. на клаузата на чл.18 от договора, като по иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, с оглед липсата на оспорване от ответника на получаването на сумата, в посочения в исковата молба, размер, в тежест на ответника е да установи, че е налице валидно правно основание за получаване на сумата в размер на 620 лв.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба, за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за приемането им.

По изложените мотиви и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.11.2025г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ обстоятелствата, че на 09.09.2023г., ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № *******, че същият е получил сумата по кредита, както и че е заплатил на ответника, а последният е получил сумата в общ размер на 2020 лв., по процесния договор, от които и сумата от 620 лв., за която се твърди, че е получена без правно основание.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и отговора на искова молба, документи.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника. Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3