Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 279 от 17.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 530/2025
Вид
Решение № 279
Подписан
17.04.2026
Състав
Десислава Динкова Щерева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Бургас, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело № 20252100100530 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявените искове от Н. А. Й. , ЕГН **********, постоянен адрес:*****, чрез адв. Кралев, против ЗК „Лев инс” АД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 121 000 лева - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 24.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 05.09.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 946 лева представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в резултат на ПТП от 24.07.2022г. - разходи за лечение.

Ищцата твърди, че на 24.07.2022г., в гр.Бургас претърпяла ПТП с л.а.

„Опел“ с рег.№*********, управляван от В. М., при което получила множество телесни увреждания.

Сочи се, че по НОХД №235/24 год. по описа на БРС е било одобрено споразумение, с което М. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3, б.“а“, вр.чл.342 ал.1 от НК.

Твърди се, че след произшествието ищцата била транспортирана до УМБАЛ - Бургас, където била приета в Отделение по ортопедия и травматология, било извършено оперативно лечение и на 27.07.22 год. била изписана с препоръка за леглови режим.

Посочва се, че травмите са влошили цялостното й здравословно състояние, вкл. довели до повишаване на артериалното й налягане, и се 1 наложило да посети МБАЛ „Сърце и мозък“ гр.Бургас на 27.08.22 год., където било предписано лечение. Поради нетърпими болки посетила на 29.08.22 год. същото лечебно заведение и след извършен ЯМР било установено, че е налице тендиопатия и частична руптура на сухожилията на дългата глава на м.бицепс брахии и м.субскаполарис, вътреставен излив и костномозъчен едем.

Описват се последващи посещения при специалисти, установените увреждания и болестни състояния, както и плащанията на сторените разходи за лечение.

Твърди се, че произшествието е оказало особено силно негативно влияние върху психиката на ищцата. Посочва се, че тя живее с постоянно повтарящи се спомени за случилото се, развила е нарушение на съня и концентрацията.

Заявява се, че е заявена претенция до застрахователя на 02.09.22 год. за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, била заведена щета, но не било определено справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Постъпил е писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва, както по основание, така и по размер.

Поддържа се, че не всички описани от ищцата увреждания са причинени от процесното ПТП, а част от заболяванията й са с голяма давност.

Твърди се, че възстановителния период продължил 5 месеца, не са провеждани оперативни интервенции, налице е гладък възстановителен процес и ищцата е изцяло възстановена, което прави исканото обезщетение прекомерно.

Заявява се, че съдът дължи определяне на общо обезщетение за всички вреди (всички увреждания), а не поотделно.

Заявено е възражение за съпричиняване на вредите, тъй като ищцата не провела рехабилитация и не предприела лечение на получените увреждания.

Твърди се също, че пешеходката навлязла внезапно на платното за движение, не се съобразила с приближаващото МПС, предприела пресичане при ограничена видимост и удължила ненужно пътя и времето за придвижване.

Поддържа се, че пешеходецът попаднал в опасната зона на МПС и се ударил в автомобила.

Поддържа се, че претендираното обезщетение е прекомерно.

Оспорва се претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, с твърдения, че фискалните бонове не удостоверяват разходи за лечение, сторени от ищцата, във връзка с увреждания от произшествието.

Заявява се, че акцесорните искове са неоснователни, тъй като ищцата не 2 е посочила банкова сметка, по която да й се изплати обезщетение.

В съдебно заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са преки искове против застрахователя по 432 ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на увреденото лице в размер на 121 000 лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 946 лв., ведно с обезщетение за забава върху първата главница.

Няма спор между страните, че на 24.07.2022 г., около 12.50 часа в гр.Бургас е настъпило ПТП с участието на ищцата като пешеходец и трето за спора лице – водач на лек автомобил В. М..

Не се спори за наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието.

Ответникът не оспорва механизма на произшествието, а именно, че то е настъпило на пешеходна пътека, по време на предприето пресичане от ищцата, при което причинилият вредата лек автомобил се е намирал в средната пътна лента. Твърди обаче, че ищцата е предприела пресичане в нарушение на забраната по чл.114 от ЗДвП при ограничена видимост поради интензивно движение и без да се съобрази с приближаващия автомобил.

От приложеното НОХД №235/2024 год. на БРС се установява, че на 24.01.2024 год. е било одобрено споразумение, по което В. М. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3, б.“а“, вр.чл.342 ал.1 от НК, а именно за това, че на 24.07.22 год., при управление на л.а. по ул.“Транспортна“ в гр.Бургас, нарушил правилата за движение – чл.119 от ЗДвП и допуснал ПТП, от което пострадала ищцата, като й били причинени множество телесни увреждания.

Поради постановения акт на наказателния съд, за гражданския съд е установено по задължителен начин (чл.300 от ГПК) извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това отговорността на застрахователя, функционално обусловена от отговорността на прекия причинител, не може да се изключи изобщо, а може единствено да се намали, според приноса на всеки от участниците за настъпването на вредите. на

Самият механизъм на произшествието е детайлно установен с помощта заключението на в.л.П.. От същото се установява, че л.а.“Опел“ се е 3 движил в средната от трите ленти на ул.“Транспортна“, а пешеходката се е движила от гробищния парк към ж.к.“Изгрев“. Тя е предприела пресичане на обозначената пешеходна пътека с дължина около 11 м., колкото е и ширината на платното за движение. Въз основа на установените деформации по автомобила в неговата предна лява част и получените увреждания от ищцата, вещото лице е достигнал до извода, че ударът е настъпил между предната лява част на автомобила в областта на предния ляв край на предния капак и лявата страна на таза и тазобедрената става на пешеходката. Съобразявайки се с възрастта на пострадалата и нейната възможна скорост за движение, вещото лице посочва, че изминатото разстояние от момента на навлизане на ищцата на пешеходната пътека до мястото на удара е 5,6 м., изминато за време от 4,9 сек. Вещото лице с категоричност заключава, че опасната зона за спиране на автомобила е била 14 м., от което следва, че водачът е имал техническа възможност да спре, както в момента на навлизане на ищцата на пътеката, така и в момента на навлизането й в средната (неговата) лента.

От обясненията на в.л.П. в с.з. е видно, че пешеходката е изминала около 1,5 м. пред автомобила преди да настъпи удара. Установява се също, че при удара тялото на пешеходката е паднало на предния капак, като главата й е достигнала до левия край на предното обзорно стъкло. Вещото лице пояснява, че при такава скорост за движение на автомобила преди произшествието (около 30 км.ч.), няма данни в цитираната литература главата на пешеходец да достигне до предното стъкло. В случая обаче това е станало, от което вещото лице заключава, че водачът е предприел спиране преди удара, т.е. видял е опасността, като при спирането предната част на л.а. е „паднала“ надолу и така главата на пешеходката е достигнала до предното стъкло. Реакцията на водача обаче е закъсняла и е настъпил удар.

При така установената обстановка по време на произшествието, съдът приема, че пресичането на пътното платно от ищцата е предприето правомерно. Поради нейната възраст е изключено тя да е навлязла внезапно, а и както е видно от поясненията на вещото лице, тя е преминала пред л.а. по цялата му ширина и ударът е настъпил в ляво, докато при внезапно навлизане по-скоро ударът би бил в дясно на автомобила, откъдето е започнало пресичането. Освен това, дори и при интензивно движение на пешеходците не е забранено да пресичат на пешеходна пътека, стига да спазват правилата на чл.113 от ЗДвП, които към 2022 година са гласели, че преди да навлязат на платното за движение, те трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Забраната на пешеходците да пресичат при интензивно движение и едновременна заетост на всички ленти с колони от автомобили би обезмислила предимството, което 4 те имат спрямо автомобилите на пешеходна пътека.

Причинените на ищцата телесни увреждания се установяват от акта на наказателния съд и от СМЕ и се изразяват в счупване на таза – ос пубис (срамна кост) в ляво около тазовата ямка и бифокално (на две места) в лява исхиадична кост, счупване на дясна исхио-пубисна зона (седалищно-срамна зона), луксация на лява хумероскапуларна става (разместване на лява мишнично-лопатъчна става), тендиопатия (увреда на сухожилие) и частично разкъсване на сухожилието на дългата глава на мускул бицепс брахи на мускул субскаполарис с вътреставен излив в ляво, разкъсно контузна рана на ръката на трети пръст, аксонална увреда на нервус аксиларис и мускулокутанеус синистри. Счупванията и разместванията се установени с образни изследвания, увреждането на нервите е установено с електромиографско изследване от 26.07.2022 год., а уврежданията на сухожилията са установени с магнитно-резонансна томография на 22.08.22 год. Фрактурите са били наместени оперативно, без вътрешна фиксация.

Ищцата е била в лечебно заведение за времето от 24.07.22 год. до 27.07.22 год. и е изписана с препоръка за леглови режим в продължение на 20 дни – епикриза на л.12 от делото. От заключението е видно, че за обездвижване на лявата ръка е била поставена митела след закрито наместване на разместената раменна става. За увредата на нервите няма данни за провеждано лечение.

Според експертизата, счупванията се възстановяват за срок от 2-3 м. при обичаен ход на оздравителния процес, луксацията има срок на възстановяване 1,5 м. при обичаен ход на оздравителния процес, уврежданията на сухожилията имат срок на възстановяване 45 дни при обичаен ход на оздравителния процес, а уврежданията на нервите ще останат за цял живот. От медицинската документация, вкл.от обсъдената от вещото лице, се установява, че на 11.01.23 год. е била направена контролна рьо графия, която е показала напреднала консолидация на фрактурата на таза. При прегледа на ищцата вещото лице е установила настоящото й състояние, а именно, че е налице ограничено движение на лявата раменна става, водеща до това, че ищцата не може да вдигне ръката си повече от 90 градуса. Ищцата споделила, че не чувства лявата си ръка, че има болка, че не може да си служи с нея, което вещото лице отдава на уврежданията на нервите – пояснения в с.з.

Не може въз основа на събраните доказателства да се приеме, че в резултат на произшествието ищцата е развила есенциална хипертония.

Действително са описани няколко кризи след произшествието, но както се установява от СМЕ в медицинската документация артериалната хипертония е отразена като придружаващо заболяване, т.е. с давност преди катастрофата.