Решение № 1332 от 25.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Пловдив, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330105201 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД /предходно наименование „Теленор България” ЕАД/ против Г. Д. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер о т 1400,63 лева, от които сумата в размер на 246,76 лева, дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 08.04.2020 г. неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни такси и неустойка за устройство Huawei Y5 2019 Dual Brown, представляваща част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор; 38,19 лева, дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 27.07.2020 г. за базови аксесоари за период 10.12.2020 г. - 09.01.2021 г., представляващи 19 вноски по 2,01 лева всяка; 79,35 лева, дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.10.2019 г., от които 8,40 лева, дължими за месечни и еднократни такси /абонаментни, допълнителни пакети/ за период 20.10.2020 г.

1

- 19.11.2020 г., 70,95 лева, дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 28.10.2019 г., от които 29,97 лева, представляващи три месечни такси о 40,98 лева за NOKIA 2.2 Dual Black, представляваща част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;

70,29 лева, дължими лизингови вноски за период 20.10.2020 г. - 19.01.2021 г. по договор за лизинг от 28.10.2019 г. за

NOKIA 2.2 Dual Black, представляващи 11 вноски по 6,39 лева всяка; 317,74 лева, дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 006553261, представляващи три месечни стандартни абонаментни такси и неустойка за устройства: Tablet Lenovo Tab M7 4G Black и Alcatel 1S 2020 Green + TCL 43 Android TV, представляваща част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договори за лизинг; 48,09 лева, дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 20.12.2020 г. 19.01.2021 г. по договор за лизинг от 09.09.2020 г. за Tablet Lenovo Tab M7 4G Black, представляващи 21 вноски по 2,29 лева всяка; 600,21 лева, дължими предсрочно изискуеми лизингови вноски за период 20.12.2020 г. - 19.01.2021 г. по договор за лизинг от 27.07.2020 г. за Alcatel 1S 2020 Green + TCL 43 Android TV, представляващи 19 вноски по 31,59 лева всяка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 15.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 8191/18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 16521/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, III бр. с-в.

В исковата молба се твърди, че вземанията произтичат от сключени между страните договори, а именно договор за мобилни услуги от 08.04.2020 г. с предоставен номер *****, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 28.10.2019 г. с мобилен номер ***** и договор за лизинг от 28.10.2019 г., договор за мобилни услуги от 27.07.2020 г. с предоставен номер ***** и договор за лизинг от 27.07.2020 г. и договор за лизинг на базови аксесоари от 27.07.2020 г., договор за мобилни услуги от 09.09.2020 г. с предоставен номер ***** и договор за лизинг от 09.09.2020 г. Сочи се, че ответникът не изпълнил задълженията си, поради което на 30.12.2020 г.

2 ищцовото дружество прекратило едностранно посочените договори. В тази връзка ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договорите по вина на потребителя. Изложено е, че за непогасените задължения на ответника в общ размер на 1400,63 лева са издадени фактура № *****/05.01.2021 г. за клиентски № *****, фактура № *****/10.01.2021 г. за клиентски № *****, фактура № *****/20.01.2021 г. за клиентски № *****, със срок на плащане 15 дни от датата на издаване, но такова липсвало.

Поради изложеното се предявява процесната претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника – адв. П. Н., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 16521/2022 г. на Районен съд Пловдив, III бр. с., се установява, че вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение /според посоченото в заявлението/.

Заповедта е връчена на длъжника на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От представения по делото договор за мобилни услуги от 08.04.2020 г. се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер ***** със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лева. Със същия договор потребителят закупил устройство Huawei Y5 2019 Dual Brown за сумата от 49,99 лева лизингова цена с абонамент.

С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 28.10.2019 г. с мобилен номер ***** са предоговорени условията по договора, като е уговорен месечен абонаментен план в размер на 11,99 лева. На потребителя е предоставено устройство NOKIA 2.2 Dual Black за сумата от 283,36 лева лизингова цена с абонамент. За посоченото устройство е сключен 3

Договор за лизинг от 28.10.2019 г.

Видно от договор за мобилни услуги от 27.07.2020 г., сключен между страните, ищецът е предоставил на ответника за ползване мобилен номер ***** с месечен абонаментен план от 25,99 лева. На потребителя е предоставено устройство Alcatel 1S 2020 Green + TCL 43 Android TV за сумата от 758,16 лева лизингова цена с абонамент. За посоченото устройство е сключен Договор за лизинг от 27.07.2020 г. На същата дата е сключен и Договор за лизинг на базови аксесоари на обща стойност от 48,32 лева.

По делото е представен договор за мобилни услуги от 09.09.2020 г., сключен между страните, от който се изяснява, че ищецът е предоставил на ответника мобилен номер ***** с месечен абонаментен план от 20,99 лева. На потребителя е предоставено устройство Tablet Lenovo Tab M7 4G Black за сумата от 72,46 лева лизингова цена с абонамент. За посоченото устройство е сключен Договор за лизинг от 09.09.2020 г.

Във всеки от сключените между страните договори било посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителят, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

По делото са представени фактура № *****/05.01.2021 г. за клиентски № *****, фактура № *****/10.01.2021 г. за клиентски № *****, фактура № *****/20.01.2021 г. за клиентски № *****, издадени от ищцовото дружество, в които са обединени всички изискуеми задължения на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.

86 от ЗЗД ищцовата страна следваше да докаже сключването на посочените в исковата молба договори за мобилни услуги, както и договори за лизинг, предаването на ответника на вещите, предмет на сключените договора за лизинг, основанието и размера на предявените искове.

Основателността на предявените искови претенции е обусловена от установява от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника по посочените в исковата 4 молба договори за мобилни услуги, по силата на които му е предоставил далекосъобщителни услуги за процесния период, както и сключването на договори за лизинг, въз основа на които му е предоставил ползването на мобилни устройства, наличието на основание за едностранно прекратяване на процесните договори, довело до начисляване на неустойка, както и размера на претендираните вземания.

От представените по делото договори се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройства срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата - абонаментни такси и лизингови вноски, със съдържание, съгласно посоченото по-горе в настоящите мотиви, съответстващо и на описаното в исковата молба.

Съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните съобразно уговорените задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези услуги. Следователно налице са редовно сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг между "Йеттел България" ЕАД /с предишно наименование "Теленор България" ЕАД/, като мобилен оператор и като лизингодател, и Г. Д. Н. , като потребител на мобилни услуги и лизингополучател.

По отношение на мобилните услуги следва да се посочи, че в случая е достатъчно потребителят да е имал възможност да ползва услугите, а не дали реално се е възползвал от тях. Предаването на лизинговата вещ се установява от съдържанието на самия договор за лизинг, служещ за доказателство за предаването - чл. 4 от договора за лизинг. При доказателствена тежест за ответната страна, по делото не се установи плащане на процесните суми по отношение на използваните далекосъобщителни услуги и дължимите вноски за лизинг. Сумите са станали изискуеми предвид изтичането на 15-дневния срок след фактурирането на всяка от сумите, начислена за абонаментни такси - чл. 27 от Общите условия, както и падежа на последната вноса по всеки от 5 договорите за лизинг. В тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на тези задължения, поради което предявените искове се явяват основателни относно вземанията за абонаментни такси и услуги и лизингови вноски като доказани, както по основание, така и по размер. Законна последица от уважаването на исковете е присъждането и н а законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 92 ЗЗД:

Във всеки от представените договори за мобилни услуги страните са уговорили дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване поради неизпълнение или при нарушение на задълженията по тях в предвиден максимален размер на неустойката при прекратяване на договора - до три стандартни месечни абонаментни такси, като в допълнение на тази неустойка потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. По този начин уговорена обаче, дори и с предвиждането на максимален размер, клаузата за неустойка е нищожна, вкл. и като неравноправна. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, същата противоречи на чл. 143, ал. 2, т.