Решение № 2581 от 29.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2581 гр. София, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100504576 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1081 от 14.02.2022 г. постановено по гр. д. № 51321/2021 г. на С Р С , 35-ти състав е признато за установено, по отношение на Д. Е. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.”*******, че дължи на „С.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”******* , Бизнес Център Интерпред *******, по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1338.16 лв., представляваща дължимата главница за доставена вода за периода 27.06.2018г. до 14.11.2020г., както и по предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата 142.44 лв., представляваща мораторна лихва върху уважената част от главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 9523/2021г. на СРС, 35 с-в, като е отхвърлен иска за главница за разликата над уважената част от 1338.16 лв. до пълния предявен размер от 2783.90 лв., както и иска за лихва за разликата над уважената част от 142.44 лв до пълния предявен размер от 352.72 лв.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника Д. Е. Ч. срещу решението в частта на уважаване на исковете с излагане на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в противоречие с 1 материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че неправилно съдът е уважил претенциите в една част, след като в производството не е установено наличие на облигационно отношение между страните във връзка с доставката на ВиК услуги, както и не е установено доставяне на ВиК услуги в конкретен обем, чиято цена да възлиза на посочените суми. Поддържа, че в проведеното производство не е доказано, че е собственик на имота, за който са били доставяни количества ВиК услуги, не е установено как са определени последните и дали са спазени нормативните изисквания за измерване и отчет на потребените услуги.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „С.Б.” АД не е подал писмен отговор на подадената въззивна жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.

269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че изводите на двете инстанции съвпадат. Настоящият състав възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.

С оглед доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

За да уважи в една част предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява, чрез 2 представените доказателства, че ответникът е собственик на водоснабдения имот, поради което се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с ползване на ВиК услуги за исковия период, тъй като по силата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца същият има качеството на потребител на ВиК услуги. Приел е за установено, че чрез приетата пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ в производството е установено потребление на ВиК услуги за периода 27.06.2018г. до 14.11.2020 г. възлизащи на стойността, за която са уважени исковете, а именно: 1338.16 лв. –главница и мораторна лихва 142.44 лв.

Така посочените изводи се възприемат от настоящия състав.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.

2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства се налага извод, че ищецът е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавал 3 вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през този период, което се установява от представената справка от Агенция по вписванията по данни за физическо/юридическо лице за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София. В последната е посочено вписването на договор за покупкопродажба на процесния имот на името на Д. Е. Ч., като същият е отбелязан като купувач. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.

1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл.45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1998 г. до 22.10.2021 г. е годна да установи притежанието на вещно право от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на вещно право върху част от имота обосновава извод за наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

Получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./ 4

Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата).

В производството е установено, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е „С.Б.” АД. В границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.

В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е възникнало и неговия размер. Съдът намира, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на СТЕ и ССЧЕ, които настоящия състав възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че дружеството-ищец действително е доставило за процесния период твърдените количества питейна вода за обект собственост на ответника за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител.

В случая е установено, че имота е водоснабден и до него са доставяни ВиК услуги, като през 2010 г. са били монтирани два водомера за студена и топла вода, които са с метеорологична годност до 2020 г. Доставените количества ВиК услуги за периода 27.06.2018г. до 14.11.2020г. са били отчетени от проверител на оператора като общото им количество възлиза на 1266.61 м3 /1145.00 м3 –реално отчетени и 121.61 м3-за общи нужди /констатации на СТЕ/. Стойността им възлиза на сумата 1338.16 лв.