Определение № 1729 от 20.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1729 гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100501051 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С определение № 2342 от 14.10.2025 година по гр. д. № 2984/2025г. на Районен съд – Велико Търново е върната на основание чл. 130 ГПК подадената по делото искова молба и производството по делото е прекратено.

Недоволен от постановеното определение е ищецът М. И. Д., който го обжалва с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Твърди, че при изложения в исковата молба петитум, съдът неправилно приема, че правният интерес на ищеца е обоснован от факта, че като единствен наследник на фирма „Гранит-2“ ЕООД при положителен резултат би се стигнало до възстановяване на незаконно отнето имущество. Посочва, че е неправилен и изводът на съда, че дружеството се представлява от Анка Христова Ангелова, доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 266, ал. 3 ТЗ, като към настоящия момент реална процедура по ликвидация на дружеството не е осъществявана. Твърди, че исковата му молба е депозирана в качеството му на наследник по закон на двете търговски дружества на починалия му брат. Навежда доводи, че с настоящото производство не се търси ревандикация на някакво имущество, а търси защита от нищожен съдебен акт.

Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, по аргумент от разпоредбата на чл. 130 ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Велико Търново е образувано по подадена от М. И. Д. искова молба, с която е направено искане да бъде прогласено за нищожно Разпореждане № 3244 от 20.10.2020 година по Ч.гр.д. № 2488/2020 година на Районен съд – Велико Търново, както и да бъдат обезсилени Заповед за изпълнение № 1021 от 20.10.2020 година и Изпълнителен лист № 867 от 21.10.2020 година на Районен съд – Велико Търново, издадени по Ч.гр.д. № 2488/2020 година. В исковата си молба ищецът развива съображения, че е единствен наследник по закон на „Гранит – 2“ ЕООД и ЕТ „Ангел Д. – Гранит“, които са били на починалия му брат, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Твърди, че разпореждане № 3244 от 20.10.2020 година по Ч.гр.д. № 2488/2020 година на ВТРС е нищожно поради нарушение на процесуалните правила във връзка с разпоредбите на ТЗ. Посочва, че в документите, въз основа на които е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист дружеството „Гранит – 2“ ЕООД е само ипотекарен длъжник, а длъжник по приложените в заповедното производство документи по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК е ЕТ „Ангел Д. – Гранит“. Навежда доводи, че последното е в производство по несъстоятелност, като вземането на заявителя ДФЗ не е прието по т.д. № 145/2013 година на окръжен съд – Силистра и е отказано да бъде конституиран като кредитор на едноличния търговец. В този смисъл посочва, че заявителят е изгубил качеството си на кредитор, тъй като вземането му не е прието при условията на чл. 693 ТЗ, поради което и на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ лицето се лишава от възможността да се удовлетвори както в производството по несъстоятелност, така и в рамките на индивидуално изпълнително производство. На следващо място твърди, че „Гранит – 2“ ЕООД не е в процедура по ликвидация и вписаното в ТР лице не представлява дружеството, тъй като видно от информацията по партидата в ТР на Дружеството няма депозирано от Анка Ангелова нотариално заверено съгласие за приемане да извърши ликвидацията с образец от подписа, каквото е изискването на чл. 266, ал. 3 ТЗ, като това обстоятелство не е съобразено и от заповедния съд. В този смисъл твърди, че поканата за доброволно изпълнение не е получена от легитимно лице, имащо право да представлява дружеството.

За да постанови обжалваното определение Районен съд – Велико Търново е приел, че невписването на ищеца като представляващ „Гранит – 2“ ЕООД, води до 2 извода, че същият няма такова качество, респективно - интерес от предявяване на иск в защита интересите на това дружество. На следващо място е приел, че за предявяване на иска трябва да е налице пряк и непосредствен интерес, какъвто в случая липсва, тъй като прогласяването за нищожно на атакуваното разпореждане няма да доведе до имуществена полза за ищеца /или до предотвратяване настъпването на щета за него/, тъй като въпросното разпореждане не засяга правната му сфера. С тези съображения първоинстанционният съд е приел, че исковата молба е процесуално недопустима, поради което и на основание чл. 130 ГПК е върнал същата и е прекратил производството по делото.

Въззивният съд приема, че изводът на Районен съд – Велико Търново е правилен и законосъобразен.

Правният интерес от предявяване на установителния иск с правно основание чл.

270, ал. 2 ГПК за установяване по исков ред на нищожност на съдебен акт, в случая на Разпореждане № 3244 от 20.10.2020 година на Районен съд – Велико Търново по Ч.гр.д. № 2488/2020 година за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, следва да е конкретен и да се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба.

Правният интерес от предявяването на иска се обосновава със засягането на ищеца от правните последици на посоченото разпореждане. Освен това правен интерес би бил налице и тогава, когато решението по делото ще се отрази на правното положение на ищеца и с него ще се постигне целеният резултат. В случая по делото макар ищецът да излага твърдения за наличието на правен интерес, то такъв към настоящия момент не е налице. С оглед наведените в исковата молба твърдения ищецът би имал евентуален интерес от предявяване на иска, предмет на делото, ако същият управлява и представлява „Гранит – 2“ ЕООД лично или чрез определен от него управител. От извършена справка в Търговския регистър се установява, че към настоящия момент дружеството е в ликвидация и се представлява от ликвидатора Анка Христова Ангелова. Ето защо, доколкото към настоящия момент ищецът не е представляващ процесното дружество, то и евентуално решение по така предявения иск не би се отразило по какъвто и да е начин на правното му положение, към настоящия момент.

Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, е основание за прекратяване на исковото производство.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че частната жалба на М. И. Д. е неоснователна. Обжалваното от него определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2342 от 14.10.2025 година по гр.д. № 2984/2025г. на Районен съд – Велико Търново, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1729 гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100501051 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С определение № 2342 от 14.10.2025 година по гр. д. № 2984/2025г. на Районен съд – Велико Търново е върната на основание чл. 130 ГПК подадената по делото искова молба и производството по делото е прекратено.

Недоволен от постановеното определение е ищецът М. И. Д., който го обжалва с частна жалба в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение.

Твърди, че при изложения в исковата молба петитум, съдът неправилно приема, че правният интерес на ищеца е обоснован от факта, че като единствен наследник на фирма „Гранит-2“ ЕООД при положителен резултат би се стигнало до възстановяване на незаконно отнето имущество. Посочва, че е неправилен и изводът на съда, че дружеството се представлява от Анка Христова Ангелова, доколкото не са изпълнени изискванията на чл. 266, ал. 3 ТЗ, като към настоящия момент реална процедура по ликвидация на дружеството не е осъществявана. Твърди, че исковата му молба е депозирана в качеството му на наследник по закон на двете търговски дружества на починалия му брат. Навежда доводи, че с настоящото производство не се търси ревандикация на някакво имущество, а търси защита от нищожен съдебен акт.

Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна, по аргумент от разпоредбата на чл. 130 ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Велико Търново е образувано по подадена от М. И. Д. искова молба, с която е направено искане да бъде прогласено за нищожно Разпореждане № 3244 от 20.10.2020 година по Ч.гр.д. № 2488/2020 година на Районен съд – Велико Търново, както и да бъдат обезсилени Заповед за изпълнение № 1021 от 20.10.2020 година и Изпълнителен лист № 867 от 21.10.2020 година на Районен съд – Велико Търново, издадени по Ч.гр.д. № 2488/2020 година. В исковата си молба ищецът развива съображения, че е единствен наследник по закон на „Гранит – 2“ ЕООД и ЕТ „Ангел Д. – Гранит“, които са били на починалия му брат, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Твърди, че разпореждане № 3244 от 20.10.2020 година по Ч.гр.д. № 2488/2020 година на ВТРС е нищожно поради нарушение на процесуалните правила във връзка с разпоредбите на ТЗ. Посочва, че в документите, въз основа на които е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист дружеството „Гранит – 2“ ЕООД е само ипотекарен длъжник, а длъжник по приложените в заповедното производство документи по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК е ЕТ „Ангел Д. – Гранит“. Навежда доводи, че последното е в производство по несъстоятелност, като вземането на заявителя ДФЗ не е прието по т.д. № 145/2013 година на окръжен съд – Силистра и е отказано да бъде конституиран като кредитор на едноличния търговец. В този смисъл посочва, че заявителят е изгубил качеството си на кредитор, тъй като вземането му не е прието при условията на чл. 693 ТЗ, поради което и на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ лицето се лишава от възможността да се удовлетвори както в производството по несъстоятелност, така и в рамките на индивидуално изпълнително производство. На следващо място твърди, че „Гранит – 2“ ЕООД не е в процедура по ликвидация и вписаното в ТР лице не представлява дружеството, тъй като видно от информацията по партидата в ТР на Дружеството няма депозирано от Анка Ангелова нотариално заверено съгласие за приемане да извърши ликвидацията с образец от подписа, каквото е изискването на чл. 266, ал. 3 ТЗ, като това обстоятелство не е съобразено и от заповедния съд. В този смисъл твърди, че поканата за доброволно изпълнение не е получена от легитимно лице, имащо право да представлява дружеството.