Решение № 4029 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4029 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100503583 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, подадени от ответниците по иска Е. Д. Г., чрез адв.

С. К., и Й. П. Г., чрез адв. И. Н., срещу решение № 4273 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 25797/2021 г. на СРС, ГО, 31 състав, в частите, с които по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на солидарност, следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата 504,24 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 282625, ведно със законната лихва от 01.03.2021 г. до окончателното й изплащане; 2/. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 91,29 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1 за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г.; 3/. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ - сумата 20,29 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.02.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 01.03.2021 г. до окончателното й изплащане , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12278/2021 г. на СРС, 31 състав, както и в частта, с която ответниците са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплатят на дружеството сумата 365,50 лв. разноски в заповедното производство и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.

1

С жалбите се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с чл. 121 ЗЗД, чл. 36, ал. 2 и чл. 33, ал. 4 ОУ от 2014 г. и поради необоснованост на изводите на съда, че ответниците притежават качеството „потребители на топлинна енергия“. Във въззивната жалба на Й. П. Г. се твърди също, че ответницата повече от пет години не живее със съпруга си Е. Д. Г. в апартамента, както и че процесните фактури са издавани единствено на негово име, поради което тя не дължи на ищцовото дружество претендираните суми. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

С отговора на въззивните жалби, подаден от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. Ф.И. се поддържа неоснователност на въззивните жалби, и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД не е подало отговор на въззивната жалба и не е взело участие в производството пред настоящата инстанция.

Решението е влязло в сила в отхвърлителните части, като необжалвано.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

По отношение на исковете за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат, при условията на солидарност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 153, ал. 1 ЗЕ, сумата 504,24 лв., представляваща цена на доставена за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия и сумата 20,29 лв., представляваща цена на извършена в периода 01.02.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга за дялово разпределение за топлоснабдения имот:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от 2 клиентите.

Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот (съгласно задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС.) Тоест, потребител (клиент) на топлинна енергия, е всеки собственик на имота, титуляр на вещно право на ползване на имота или ползвател по силата на облигационно право на ползване на имота в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (в този смисъл решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Клиентът на топлинна енергия е длъжен да монтира средство за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба (чл. 153, ал. 1 ЗЕ).

От изложеното следва, че за придобиване качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди са без значение обстоятелствата на името на кой от двамата съпрузи са издавани фактурите и кой от тях е живял в апартамента през процесния период. А и в случая твърденията на ответницата, че в процесния период не е живяла в апартамента са недоказани. Поради това оплакванията на въззивницата, че не дължи претендираните суми, тъй като няма качеството на потребител на топлинна енергия, не е живяла в апартамента, името й не фигурира в издадените фактури, отмети за дялово разпределение и изравнителни сметки, са неоснователни.

В случая страните са обвързани от действително неформално договорно правоотношение, по силата на което ищецът - енергийно предприятие се е задължил да предоставя топлинна енергия, а ответниците - потребители са се задължил да заплащат цената за същата, при договорените условия и срокове. От данните, съдържащи се в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 12/10.03.1993 г. по описа на I нотариус при СРС, се установява, че ответниците Е. Д. Г. и Й. П. Г., са собственици на процесния апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. ****, като са придобили същия по време на брака си, на основание договор за покупко-продажба. В подкрепа на този извод са и представеният списък на собствениците на вх. ****, гр. София, в който ответникът Е. Г. се е подписал собственоръчно като собственик на процесния апартамент, и формулярите за отчет, подписани от ответниците. Ответниците не твърдят, нито доказват след учредяване на договорната ипотека върху имота, някой друг да е придобил собствеността върху апартамента или вещно право на ползване върху същия. Съгласно чл. 13, ал. 8 СК (ДВ бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.) за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за удовлетворяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Както бе 3 посочено, не е доказано в процесния период ответниците да са били във фактическа раздяла.

Солидарната им отговорност в случая произтича от закона, поради което доводите на въззивниците, че е налице нарушение на чл. 121 ЗЗД, са неоснователни.

Няма данни в исковия период друго лице, различно от ответниците, да е било ползвател на облигационно основание на жилището, със сключен с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В спорния период са действали ОУ публикувани на 11.07.2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.08.2016 г. По делото няма данни и твърдения въззивниците-ответници, в срока и по реда на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, да са възразили срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на топлинна енергия между страните.

Съгласно чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Клиентите в сграда в режим на етажна собственост избират, с писмено съгласие и с минимално изискуемо мнозинство две трети от собствеността в сградата, лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово разпределение (чл. 139б, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл.

149б, ал. 3 ЗЕ, в договора за продажба на топлинна енергия от доставчик на клиенти в сграда – етажна собственост, услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.

В случая, видно от договор № 2306/08.11.2002 г. етажната собственост на бл. 3, вх. Б, намиращ се в гр. ж.к. „Христо Смирненски“, е възложила на „Б.“ ООД монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; извършване на проверка и контрол на количеството доставена топлинна енергия в абонатната станция; обработка по апартаменти на потребената топлинна енергия; месечно или междинно отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода след приключване на отоплителния сезон; изготвяне на изравнителни сметки след приключване на годишното отчитане. Видно от договор от 28.05.2018 г. „Топлофикация София“ ЕАД е възложила на „Б.“ ООД извършването на услугата дялово разпределение. В чл. 36 ОУ от 2016 г. е предвидено, че клиентите заплащат услугата дялово разпределение на „Топлофикация София“ ЕАД.

Неоснователно е оплакването на въззивниците, че неуведомяването им от ищеца за определения от същия и съгласуван с търговеца, извършващ услугата дялово разпределение, ред и начин на заплащане на услугата дялово разпределение (чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016 г.) има за последица отпадане на задължението й за заплащане на ищеца възнаграждение за тази услуга. Това задължение произтича от чл. 36, ал. 1 ОУ и от цитираните по-горе разпоредби от Закона за енергетиката.

4

Налице е изправност на ищеца. Страните не спорят, че в процесния имот и период е било доставено претендираното количество топлинна енергия и извършвана услугата дялово разпределение. С подадените от ответниците отговори на исковата молба същите изрично са заявили, че оспорват предявените срещу тях искове само по основание, но не и по размер.

От заключението на съдебносчетоводната експертиза и от представените по делото съобщение към фактура 0096785328/ 31.07.2018 г. и съобщение към фактура № 0106841640/31.08.2019 г., се установява че стойността на доставената в апартамента за периода 01.01.2018 г. - 30.04.2019 г., от дружеството, топлинна енергия е 504,24 лв., а стойността на извършената за апартамента в периода 01.02.2018 г. - 30.04.2019 г. услуга за дялово разпределение е 20,29 лв.

Разпечатката съдържа 34 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b16e7070-241d-42ba-b154-fa23f4f39386