Решение № 12916 от 01.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12916 гр. С., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110138027 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. В. срещу Д. А. П., с която са предявени кумулативно съединени главни искове с правно основание чл. 535 ТЗ, вр. чл. 538 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лв., представляваща оставаща дължима главница по запис на заповед от 12.07.2019 г., издаден от Демислав П. в полза на М. В., ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба (12.07.2022 г.) до окончателното плащане, неустойка за забава в размер на 800 лв., представляваща 10 % от дължимата сума по издадения запис на заповед, в случай на неизплащане на сумата в размер на 8000 лв. в тримесечен срок от издаване на ценната книга, както и мораторна лихва за периода от 13.10.2019 г. до 12.07.2022 г. в размер на 2164,44 лв. В случай на отхвърляне на главните искове са предявени евентуални искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаването на исковата молба (12.07.2022 г.) до окончателното плащане, представляваща оставаща дължима главница по договор за заем от 12.07.2019 г. , неустойка за забава в размер на 800 лв., дължима при невръщане на предоставения заем в тримесечен срок от предоставянето му, както и мораторна лихва за периода от 13.10.2019 г. до 12.07.2022 г. в размер на 2164,44 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът е предоставил заем на ответника на 12.07.2019 г., като между страните не бил сключен писмен договор. Твърди се, че на същата дата бил издаден запис на заповед за обезпечаване на сключения договор за заем за сумата от 20000 лв., която следвало да бъде върната до 12.11.2019 г. Между страните била уговорена компенсация в размер на 10 % в случай, че ответникът не върне предоставения 1 заем в размер на 20000 лв. в тримесечен срок от издаване на записа на заповед, която уговорка била включена в ценната книга. Твърди се, че ответникът извършил частични плащания, като останала дължима сумата от 8000 лв. Моли с е за присъждането на дължимите суми по записа на заповед, а в условията на евентуалност с е претендира присъждането на сумите като дължими по договора за заем. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ответникът, чрез назначения му особен представител e подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че издаденият запис на заповед е нередовен, тъй като в същия липсва падеж и място на издаване, както и задължението не е изискуемо, тъй като ценната книга не е била предявена за плащане. Оспорва ищецът да е предоставял заем на ответника, като счита, че записа на заповед не може да служи като разписка по чл. 77 ЗЗД. Възразява за погасяване по давност на вземанията по записа на заповед. Оспорва претендираната от ищеца неустойка, като счита същата за нищожна, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 535 ТЗ, вр. чл. 538 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, евентуално съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже валиден менителничен ефект – запис на заповед (форма и реквизити), по който е поемател, както и изискуемост на вземането по менителничния ефект, в частност, че същият е бил предявен за плащане на издателя - ответник, а освен това доколкото е навел твърдения за каузално правоотношение носи тежестта да докаже, че действително е предоставил заем в полза на ответника за сумата от 20000 лв. (реалното предаване на сумата), който е бил обезпечен със записа на заповед, както и че е настъпил падежът на задължението за връщане на дадената в заем сума.

По иска за неустойка ищецът следва да докаже наличието на валидно сключена клауза за неустойка, че са налице предпоставките за нейното възникване (претендиране) и нейния размер.

По иска за мораторна лихва ищецът следва да докаже възникването на главно задължение в негова полза, неизпълнение на същото от ответника в срок, т. е. наличие на забава, както и размера на лихвата.

В тежест на ответника е да докаже всички свои възражения, включително изтичането на изискуемия в закона срок за погасяване на вземанията по ценната книга, а в тежест на ищеца - обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на давността по смисъла на чл.

115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

По делото е приет запис на заповед, с който Д. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

С.................., неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на записа на 2 заповед да заплати на М. В., ЛНЧ **********, с адрес: гр. С.З. ***, ет. 6, ап.

33, сумата от 20000 лв. /двадесет хиляди лева/. Посочено е, че записът на заповед следва да бъде предявен за плащане в срок от 4 /четири/ месеца от датата на издаването му. Ценната книга съдържа отбелязване на дата на издаване – 12.07.2019 г., както и подпис на издателя Д. А. П., който не е оспорен по делото. В записа на заповед е включена и уговорка между страните, че при неиздължаване на сумата в тримесечен срок се начислява 10 % /десет процента/ еднократна компенсация. Сумата ведно с компенсацията трябва да се издължи в четиримесечен срок от датата на издаването на записа на заповед. След изтичането на четири месеца от датата на издаването, записът може да бъде предявен по законно установения ред. В записа на заповед не е отбелязано същият да е предявен за плащане в посочения по-горе срок.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля П. К. К. Същият заявява, че познава страните по делото от много години, присъствал е в деня, в който говорели за тези пари. Това се случило преди 6-7 години, на една бензиностанция. Добавя, че присъствал на предаването на парите в заем – 20000 лв. – 30000 лв. от В. на Д. (две или три пачки). На същата среща бил попълнен и запис на заповед от Д.. Този запис на заповед бил предложен да се подпише от Д., за да бъде всичко сигурно.

Свидетелят си спомня, че бил посочен краткосрочен период, около 3-4 месеца, за връщане на сумата.

По реда на чл. 176 ГПК ищецът е дал обяснения, в които заявява, че ответникът го помолил за финансова помощ, ищецът му предоставил сумата, като по настояване на ответника подписали запис на заповед. Последният изплатил част от дълга, като останали дължими 8000 лв. В един момент ответникът заявил, че не е в състояние да връща повече от тази сума. Ищецът допуска, че заемът, който му е дал, е за да върне пари на други хора.

Добавя, че връщанията на тези частични суми са били на четири очи, от ръка на ръка и никакви документи не са подписвани. Добавя, че ответникът настоявал срокът за връщане на парите да е 3 месеца, като впоследствие се разбрали да са 4 месеца. Ищецът заявява, че потърсил ответника за първи път 7-8 месеца след издаването на записа на заповед, поискал да му напише на гърба на записа, че му е предявен, но ответникът категорично отказал с аргумент: „Миро, аз няма да те подведа, знаеш, че сме приятели, подхождам коректно“.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна и формална правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Абстрактният характер на сделката произтича от обстоятелството, че в едностранното волеизявление, с което се поема задължението не следва да се съдържа основание за извършването му, като предпоставка за действителност. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателство за вземането, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, за това не е условие и за действителност на ефекта. В тази връзка са дадени задължителни за съда указания в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т . д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, като при наличие на въведени възражения във връзка с разкрИ.е на каузата, важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест, т. е. всяка 3 страна следва да докаже фактите, които твърди.

За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити: 1./ наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; 2./ безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3./ падеж; 4./ място на плащането; 5./ името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6./ дата и място на издаването; и 7./ подпис на издателя, като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Законодателят изрично допуска случаите на нередовност на падежа, мястото на плащане и мястото на издаване на ценната книга да бъдат санирани - чл. 536, ал.

2, 3 и 4 ТЗ.

В случая, процесният запис на заповед, издаден от ответника Д. А. П., съдържа изискуемите от закона реквизити - чл. 535, чл. 536 ТЗ и представлява редовен от външна страна документ. В ценната книга се съдържа наименованието „запис на заповед“, както в заглавието на акта, така и в контекста на същия. Налице е безусловно обезщание за заплащането на определена парична сума – 20000 лв. Падежът на записа на заповед е уговорен на предявяване – в срок от четири месеца от датата на издаването му (т. е. от 12.07.2019 г.). В записа на заповед не е посочено конкретно място на плащане, поради което съобразно чл. 536, ал. 3 ТЗ следва да се счита, че мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя – в случая: гр. С................... Като поемател е посочен ищецът М. В., ЛНЧ **********. Менителничният ефект е издаден на 12.07.2019 г., мястото за издаване, доколкото не е посочено, съгласно чл. 536, ал. 4 ТЗ е мястото, посочено до името на издателя - в гр. С., ж. к. „С.“, бл. 32, вх. В, ет. 4, ап. 48, и е положен подпис на издателя Д. А. П., който не е оспорен по делото. Ето защо процесният запис на заповед е редовен от външна страна и в качеството си на абстрактна сделка доказва вземането на поемателя за паричната сума, за плащането на която издателят се е задължил.

Следва да се посочи, че в ценната книга е уговорена неустойка за забава (еднократна компенсация, която видно както от вписването в ценната книга, така и от обясненията на ищеца, е уговорена в случай на забава в плащане на сумата по записа на заповед, поради което не се касае за възнаградителна лихва, в какъвто смисъл са изложени твърдения от ищеца), която не опорочава безусловния характер на задължението и действителността на записа на заповед. Записът на заповед е формална сделка, подчиняваща се на императивни съдържателни изисквания. Включването на други реквизити, различни от законоустановените – чл. 535 ТЗ , не опорочава записа на заповед, освен ако не отричат безусловния характер на поетото задължение за плащане. Ако добавката не засяга реквизитите на менителничния ефект, същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му.

В настоящата хипотеза съдържащият се в записа на заповед допълнителен реквизит относно лихвата за забава, с характер на мораторна неустойка, не попада сред законоустановените елементи от съдържанието на ценната книга, поради което следва да се счита за неписан. Действително разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ТЗ (приложима съответно и в 4 уредбата за записа на заповед – чл. 537 ТЗ) допуска в точно определени случаи (при менителница, платима на предявяване или на определен срок след предявяване) издателят на менителницата да поеме задължение за лихва върху сумата по нея, като изрично е предвидено, че във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.