Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19428 от 16.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18302/2026
Вид
Решение № 19428
Подписан
16.10.2026
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19428 гр. С., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110118302 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.

432, ал. 1 КЗ.

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 205285/26.06.2026 г. /с дата на пощенско клеймо 25.06.2026 г./, предявена от името Т. П. С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В. Ц. М. против ЗК „******“ АД, ЕИК *******.

Ищецът твърди, че на 06.03.2026 г., Б. Г. Е., ЕГН **********, при управлението на автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег.№*******, в гр. С., на бул. ******* не пропуснал пресичащата пътното платно отдясно наляво пешаходка на пешеходна пътека М-8.1, с което нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП. Вследствие на удара били нанесени телесни увреждания на Т. П. С., ЕГН **********.

Поддържа, че водачът на л.а. марка „*******“, модел „*******“ с рег.

№*******, виновно е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.119, ал.1 от ЗДвП - като не пропуснал преминаващите по пешеходна пътека пешеходци и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като участник в движението, с поведението си е бил длъжен да не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората.

Водачът Б. Г. Е., ЕГН ********** е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по 1 пътищата.

Поддържа, че след инцидента ищцата била транспортирана в УМБАЛСМ „*******“ ЕАД, с оплаквания за силни болки в лявата ръка и левия крак, в областта на бедрото, както и болка в корема, таза и гърдите, имала охлузвания. След направени редица изследвания не били установени травматични уврежданиясчупвания, като се установили, следните травматични увреждания: силно натъртване, охлузвания по двете длани и синини в областта на лява ръка особено в областта на лакътна става, както и в левия крак в областта на бедрото и глутеуса.

На детето бил определен от лекарите щадящ режим, почивка без спортни и физически натоварвания.

Сочи се, че в момента на ПТП невръстното дете било изпълнило всички заръки на своите родители по безопасно поведение като пешеходец - прекосявало улицата на установеното за това място - на пешеходна пътека, огледало се преди да предприеме пресичане, но въпреки това се стигнало до ПТП. Това оставило силен отпечатък върху все още неформиралата се детска психика и довела до влошаване на съня на детето, безспокойство, както свързано с пресичането на улици и близостта на движещи се коли, така и като цяло в поведението й. След ПТП ищцата посещавала психолог за предотвратяване последиците от инцидента и побързото отшумяване на същите. Така ПТП и нанесените от него травми дали силно отражение в живота и ежедневието на пострадалата, както във физически план така и в психологически. Вечер и до днес имала неспокоен сън, станала е нервна и избухлива. Многократно мисловно преживява случилото се.

Предвид гореизложеното, моли, съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответното дружество ЗК „******“ АД, ЕИК ******* да заплати на ищеца Т.

П. С., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В. Ц.

М., сумата от 2000,00 евро /частичен иск от общо претендираната сума от 6000 евро/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат от причинени травматични увреждания, вследствие от ПТП, реализирано на 08.12.2022 г., на 06.03.2026 г., в гр. С., на бул. *******, по вина на водача на автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег.№ ******* – Б. Г. Е., ЕГН **********, чиято „Гражданската отговорност“ на автомобилистите е била застрахована при ответното дружество към датата на проишествието, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от изтичане на тримесечния срок по чл. 496 от КЗ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

2

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗК „******“ АД, ЕИК ******* е депозирал отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва и изрично признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /06.03.2026 г./, сключено между ответното дружество и собственика на автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег.№ *******.

Оспорва се претенцията и по размер, като се излагат съображения, че ищцовата претенция е силно завишена.

Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415 ГПК, с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

По иска с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ:

По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил, настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с противоправно виновно поведение на деликвента. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, забава на ответника и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не се сочат доказателства.

С оглед твърденията и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в 3 производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /06.03.2026 г./ гражданската отговорност на водачите на автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег.№ ******* е била застрахована при ответното дружество; че на 06.03.2026 г., Б. Г. Е., ЕГН **********, при управлението на автомобил марка „*******“, модел „*******“ с рег.№*******, в гр. С., на бул. ******* не пропуснал пресичащата пътното платно отдясно наляво пешаходка на пешеходна пътека М8.1, с което нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП.

Вследствие на удара били нанесени телесни увреждания на Т. П. С., ЕГН **********.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. Р.

М. и Г. Х. М..

Разпитан по делото свидетелят Т. Р. М. заявява, че знае за настъпилото събитие на 06.03.2026 г. Разбрала за проишествието от свидетеля М., тъй като ищцата и майка й се намирали по това време в УМБАЛСМ „*******“. Посочва, че за първи път видяла ищцата след инцидента, когато я изписвали от болницата.

Заявява, че ищцата куцала доста, имала болки и охлузвания на крака. След като я изписаха от болницата дълго време се налагало да пазят крака й. Имала нужда от чужда помощ. Поне една седмица имала нужда да има някой до нея. След инцидента ищцата имала промяна в походката и това продължило може би около два месеца. Заявява, че и към настоящия момент ищцата все още я е страх да пресича на пешеходна пътека. Много дълго време след това тя не искала да отиде никъде без родителите си и този страх продължавал и до днес. Посочва още, че и преди инцидента ищцата посещавала и ползвала услугите на психолог, но след инцидента посещенията се наложило да зачестят. Заявява, че и към настоящия момент ищцата не е преодоляла страха от катастрофата, както и че все още отказва сама да пресича пешеходни пътеки и я е страх.

Разпитан по делото свидетелят Г. Х. М., заявява, че знае за пътен инцидент, реализиран на 06.03.2026 г. я изпратили сутринта на училище с думите да внимава и пет минути по-късно телефонът звъннал, като ги уведомили за настъпилия инцидент. Веднага се насочили натам и когато стигнали видели детето на земята и хора се били струпали покрай нея. Ищцата била много изплашена. Не била сигурна, дали може да се изправи. Казала, че я боли гърба и крака. След това вече дошла линейка и ищцата била откарана в УМБАЛСМ „*******“. Следващият път, когато я видял било при излизане от шокова зала в „*******“. Била доста 4 изплашена. След инцидента ищцата поС.но имала нужда от чужда помощ. Било й доста трудно да ходи, и се раздвижвала с помощта на патерици. Имала доста натъртвания по краката. В болницата била останала около 4 дни, като три дни продължило раздвижването с патерици. Повече от седмица накуцвала. ПоС.но се оплаквала, че я болят краката. Инцидентът бил оказал негативно влияние и в емоционален план – преди инцидента обичала да играе футбол, но по предписание на лекарите трябвало да спре всякакъв вид спорт, за да няма допълнително натоварване на краката. Посочва, че към днешна дата във физически план е възстановена, но психически все още има страх да пресича, няма желание да излиза сама, страх я е на пешеходни пътеки и на светофари. Категорично отказвала да пресича на светофари и пешеходни пътеки. Около шест месеца посещавала психологичен център за оказване на психологично съдействие от специалист.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението по съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло, се установява, че в резултат на процесното ПТП Т. П. С. е претърпяла травма в областта на десния хълбок с хематом в областта на дясна, криста илиака /хълбочен гребен - горният изпъкнал ръб на хълбочната кост, която е съставна част от таза/ и данни за палпаторно слабо болезнен в долен коремен етаж; охлзувания по двете длани; охлузване с контузия на дясно коляно; хематом в областта на ляво глутеус /ляв седалищен мускул/; хематом на ляво бедро в средна трета и - хематом на ляв лакът.

Установява се, че констатираните при пострадалия увреждания са с характер да реализират критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството СМЕ се установява по делото, че уврежданията, констатирани при ищеца след процесния пътен инцидент могат да се получат при установения по делото механизъм на ПТП и са в причинноследствена връзка с процесния инцидент. Установява се още, че момента на увреждането от травмите е била налице умерена към силна болка. Моментът на самия инцидент и първите часове след него са били свързани с масивно дразнене на нервните рецептори в кожата и подкожни структури. Областта на хълбочния гребен има много тънка мекотъканна покривка, което прави удара там много болезнен. Натрупването на кръв в меките тъкани (хематом на десния глутеус, лявото бедро и лакътя) предизвиква силен натиск и разпъване на тъканите с болка.

Охлузванията по дланите и коляното се свързват с пареща, повърхностна болка, усилваща се при всеки допир.

5

Установява се също, че по време на лечението (3-дневния болничен престой) е била налична слаба до умерена болка с тенденция към постепенно затихване. Престоят в болницата е бил с цел наблюдение за изключване на скрити вътрешни травми (поради болката в долния коремен етаж).

Вещото лице посочва, че фактът, че детето е изписано в добро общо съС.ие с пълен обем на движенията, показва, че болката бързо е намаляла до степен да не ограничава физическата активност.

По време на престоя болката е била най-осезаема при промяна на позицията на тялото, палпация (натиск при преглед) и движение, но е контролирана с обезболяващи лекарства.