Решение № 17 от 25.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ловеч, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА при участието на секретаря В.А ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20214300900071 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.498, ал.3 от КЗ.

Съдът е сезиран с искова молба от П. ИВ. Т. , ЕГН **********, с адрес:

***********, чрез адв. С. П. Т. против ЗД”Евроинс“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от Й. Ц. – председател на СД и ЕВГ. ИГН. – изп.директор.

Твърди, че на 03.07.2017г., около 03,30 часа, на път 60082, километър 1+900, в посока към с. Церковски, докато Н.В. И. пътувал като пътник и седял на предна дясна седалка в лек автомобил марка „ Фолксваген ”, модел ”Туарег”, с peг. № *******, управляван от В. Н. Ив., при разминаване с насрещно движещ се товарен автомобил, водачът на лекия автомобил не могъл да възприеме паркирания на пътното платно в неговата лента за движение товарен автомобил марка „Волво“, модел „Ф 440“, с рег.№ *******, ведно с прикачено към него полуремарке, собственост на фирма „Формула - 2“ ЕООД, с водач П.К.К.. Въпреки предприетото от водача И. поведение, чрез въздействие върху спирачната система и опит да избегне удара в товарния автомобил, последвал такъв, като реализирал ПТП, в 1 резултат на което Н.В. И. починал на място. Основно причина за смъртта му е тежкия травматичен шок, дължащ се основно на тежка контузия на белите дробове, както и на черепно-мозъчната травма със субарахноидалния кръвоизлив.

Изтъква противоправност на поведението на водача на товарен автомобил марка „Волво“, изразяващо се в паркиране на товарния автомобил на пътното платно на 02.07.2017 г., около 22.00 часа, без да вземе необходимите мерки за обозначаване на превозното средство със светлини или знаци, като паркираното превозно средство заемало почти цялата дясна лента в посока към с. Церковски и се намирало на около 40 сантиметра от разделителната линия. В районна нямало улично осветление.

Твърди, че във връзка със случая е образувано досъдебно производство, по което като обвиняем е привлечен водачът на товарния автомобил марка „Волво“ П.К.. Въз основа на внесен в Окръжен съд Бургас обвинителен акт и образувано НОХД № 677/2020г. по описа на същия, с присъда от 28.07.2020 г., влязла в законна сила на 29.04.2021г., подсъдимият П.К. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл. 343 ал.1, б.“Б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК за причиняване смъртта на Н.В. И. при управление на МПС.

Изтъква, че починалият при ПТП е неин син, като двамата са се намирали в изключително близки отношения и са живели заедно. Акцентира, че претърпените от нея неимуществени вреди в следствие на преживяната загуба на дете, съпътствана от болки и страдания, ще продължават до смъртта й. Той е бил на такава възраст, когато следва да подпомага родителя си, да дели с него радост и скърби, да носи радост в живота му.

Посочва, че е отправила писмена застрахователна претенция, като уведомила застрахователно дружество „Евроинс“ АД. В получения отговор от застрахователното дружество, ответникът е приел претенцията за основателна, определил да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 80 000.00 лв., която сума е преведена по банкова сметка на ищеца. Заявява, че не е съгласна с така определения размер на изплатеното от застрахователя обезщетение. Счита за справедлив размер на обезщетението сумата от 180 000.00 лв.

Като основание за предявения иск срещу застрахователя посочва наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за товарен автомобил марка „Волво“, с рег.№ *******, полица № 2

ВG/07/116002085854, валидна до 06.08.2017 г. и правен интерес от предявяване на иска - несъгласие с размера на определеното обезщетение .

Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ЗД "ЕВРОИНС" АД, ЕИК ******* да й заплати сумата от 100 000.00 лв. дължимо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие от застрахователното събитие (ПТП) от 03.07.2017 г., явяваща се като разлика между търсения общ размер от 180 000.00 лева и платените от ответника преди завеждане на делото 80 000.00 лева, ведно със законна лихва от деня на предявяване на иска до окончателното заплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното „Застрахователно дружество ЕВРОИНС" АД, чрез юрисконсулт С.К.. В него изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.

Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между „ЗД ЕВРОИНС" АД и собственика на товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 440“, с прикачено към него полуремарке с рег.№ *******, валидна към датата на ПТП - 03.07.2017 г.

Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди като изтъква, че утвърдената съдебна практика въвежда два кумулативни критерия, които следва да бъдат налице за определяне на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди – единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият с оглед връзката между пострадалото лице и лицето, претендиращо обезщетение. Изтъква, че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близки на починалия при непозволено увреждане, които са били в лоши лични отношения, защото е явно, че същите не понасят неимуществени вреди.

Цитира задължителна съдебна практика.

Позовава се на ТР 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС с оглед правилното прилагане на закона. В него е указано, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най – близките на пострадалия в случай на неговата смърт, но само при положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди. По смисъла на соченото тълкувателно решение следва да бъде доказана изключително дълбока привързаност, духовна и емоционална близост между починалото лице и претендиращият застрахователно обезщетение, което представлява изключение от обичайната такава при подобен род взаимоотношения. В тази връзка изтъква, че със съдебно решение от 16.02.1993 г. на *******ския районен съд по гр. д. № 600/ 1992 г., е прекратен брака между ищцата П.Т. – майка на починалия и В. Н. Ив. – баща на починалия, като родителските права върху общото им дете Н.В. И. са предоставени на бащата, който сам е поел грижите за сина си. Твърди се, 3 че ищцата не е полагала грижи за сина си, спряла да живее с него в едно населено място и в едно домакинство, още когато пострадалият Н. И. е бил на две години и пет месеца. Не е полагала битови и финансови грижи за сина си, като това продължило до датата на ПТП – 03.07.2017 г.

Посочва, че единствената опора и подкрепа в живота на починалия е бил неговият баща. Не оспорва, че ищцата попада в кръга на лицата, материално легитимирани да търсят обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но липсват доказателства за наличието на духовна връзка между ищцата и нейния син.

На следващо място оспорва размера на претендираното обезщетение за неимушествени вреди, като счита, че същото е прекомерно. Не омаловажава твърдените от ищцата болки и страдания, техния вид, степен и интензитет, но те не оправдават претендирания размер от още 100 000.00 лв., извън заплатеното от ответника обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 80 000.00 лв. От друга страна счита, че исканото обезщетение не кореспондира със социално-икономическата конюктура в страната, лимитите на застрахователното обезщетение към датата на ПТП, като присъждането му в пълен размер би нарушило принципа на справедливостта.

На последно място излага доводи за неоснователност на претенцията по акцесорния иск за лихва, както и за разноски по делото.

В срока по чл.372 от ГПК от ищеца не е постъпила допълнителна искова молба.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си адв.Т., поддържа предявените искови претенции. Подробни съображения излага в представената писмена защита.

Ответникът редовно призован за съдебните заседания не изпраща представител. В постъпилата по делото молба вх. № 471/24.01.2022 г. чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт С.К. изразява становище за неоснователност и недоказаност на ищцовите претенции.

Претендира присъждането на разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за наследници изх. № 137/26.07.2017 г. на с.Беляковец, Община Велико Търново е видно, че след смъртта си на 03.07.2017 г. Н.В. И. е оставил за свои наследници по закон П. ИВ. Т. – майка и В. Н. Ив. – баща.

С влязла в сила на 29.04.2021 г. присъда по НОХД № 677/2020 г. по 4 описа на ОС – Бургас, подсъдимият П.К.К. от гр. ***********, ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 2 срещу 3 юли 2017 г. на път № 60082, километър 1+900 м, в посока с.Венец – с.Церковски, общ.Карнобат, обл.Бургас, при управление на МПС - влекач „Волво ФХ 440“ с рег. № ******* с полуремарке с рег. № *******, нарушил правилата за движение по чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н.В. И., ЕГН ********** – престъпление по чл.343, ал.1, б“в“, предл. първо, вр. чл.342, ал.1, предл.трето от НК, вр. чл.94, ал.2 и чл.98, ал.1, т.1 и вр. чл.58а, ал.1 от НК и осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието на осн. чл.66 от НК е отложено за срок от 3 години.

С решение от 16.02.1993 г. по гр.д. № 600/1992 г. на Районен съд ******* е прекратен гражданския брак на В. Н. Ив. от гр.******* ЕГН ********** и П. ИВ. Т. от гр.*******, ЕГН **********, сключен с акт № 53/05.03.1990 г. на ОбС – ******* поради дълбоко и непоправимо разстройство без да се третира въпроса за вината. С решението е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение, с което родителските права върху роденото от брака дете Н., род. на 18.08.1990 г. се предоставят на бащата В. Н. Ив., като майката П. ИВ. Т. ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както и да го взима при себе си един месец в годината, като това време не съвпада с отпуската на бащата. При невъзможност майката да осъществи контакта с детето през посочените дни, тя ще има право да стори това през съответните дни на следващата седмица. Страните са се споразумели майката П. ИВ. Т. да заплаща на малолетното си дете Н. чрез неговия баща и законен представител В. Н. Ив. по 135 лв. месечна издръжка, начиная от влизане на решението в сила до настъпването на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

По делото са представени доказателства за предявена застрахователна претенция от ищцата, чрез адв. С.Т., до ЗД „Евроинс“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лв. за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на настъпилото ПТП, при което е починал синът й Н.В. И..

С уведомително писмо изх.№ 4561/1//10.07.2021 г., ответното 5 дружество е отговорило на ищцата, че във връзка с настъпило застрахователно събитие на 03.07.2017 г. и предявена застрахователна претенция, щета № 1500110788, „ЗД Евроинс“АД е определило да й бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 80 000.00 лв. по предоставена от нея лична банкова сметка.

Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответното дружество и собственика на товарен автомобил марка „Волво ФХ 440“ с рег. № ******* с прикачено към него полуремарке с рег. № ******* към датата на настъпване на ПТП - 03.07.2017 г., както и изплащането от ответника на сумата в размер на 80 000 лв., представляваща определено застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалия Н.В. И..