Решение № 364 от 09.06.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Видин, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251320101828 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от В. В. И., ЕГН: **********, с адрес: *************** чрез адв. Е. И. против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: ***София, 1324, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46 и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: ***София, 1324, ж.к. „Люлин“ № 7, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, с която са предявени обективно съединени искове за нищожност на договор за заем и на договор за предоставяне на гаранция с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че на 15.05.2024 г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитор, е сключен Договор за паричен заем с номер 51174696, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 800.00 лева. На същата дата е сключен и договор за предоставяне на гаранция № 51174696, с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД. Твърди се, че Договорите са нищожни и съдържат неравноправни клаузи, както следва: Уговореният фиксиран годишен лихвен процент от 35 % нарушава добрите нрави, тъй като надхвърля повече от три пъти законната лихва и представлява неравноправна клауза в договора за заем, което води до нищожност на целия договор.

1

Не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК като в договора за заем не е разписан действителния размер на ГПР, която клауза визираща ГПР от 41.86 % е неравноправна с последици по чл. 22 ЗПК нищожност на целия договор.

Уговореното възнаграждение на втория ответник като гарант е разход по кредита, който е следвало да бъде включен като такъв в ГПР. Кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 ЗПК като е предоставил заблуждаваща информация и неинформираността на ищеца е довела до неравноправност в правоотношението.

Отделно, нищожен е и сключеният акцесорен договор за предоставяне на гаранция. Кредитодателят не е направил предварителна оценка на кредитоспособността на заемателя, както изискват разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48.

Иска се да бъде признато за установено, че договорите са нищожни.

От ответниците са постъпили писмени отговори.

Ответникът кредитодател „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди се липса на правен интерес за предявяване на претенциите. По основателността се поддържа, че лихвения процент е съобразен с изискванията на ЗПК. Поддържа се, че при регламентирана горна граница на разходите по потребителските кредити съдебната практика приема за валидно уговорена договорна лихва, която не надвишава трикратния размер на законната лихва.

Твърди се съобразяване на договора с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, твърди се, че е посочен ГПР, както е посочен и общия размер на всички плащания по договора, в случая само лихвеното задължение. Сочи се, че възнаграждението по договора за представяне на гаранция не е включено в ГПР, тъй като не представлява такса, лихва или друг разход по кредита, както и че сключването на акцесорния договор не е било задължително за длъжника.

От този договор е възникнало допълнително правоотношение, след сключването на договора за кредит, поради което и в ГПР не е включено възнаграждението за поръчителя.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД поддържа възражения по допустимост и основателност на исковете.

2 същите

По делото са събрани писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба и отговори, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

От представения препис на договор за паричен заем № 5117469 от 15.05.2024 г., сключен между ищцата и ответника „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, е видно, че на ищцата е предоставен заем в размер на сумата от 800.00 лева със срок на заема 5 месеца, платим на 5 вноски, всяка в размер на по 180.54 лева. В договора са посочени падежите на плащане, както и как се определя договорната лихва. Посочен е фиксиран ГЛП в размер на 50.00 %, както и че ГПР е 64.31 %. Посочена е обща дължима сума 902.70 лева.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на горецитирания договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възна граждение да е в размер над 1500 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2.

Банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Във връзка с договора за заем на същата дата 15.05.2024 г. ищцата е сключила с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция, съгласно който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора - първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“АД, с наредител - потребителя, с цел за гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на 3 потребителя по договора за заем. В чл. 3, ал. 1 от договора е посочено, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 467.30 лева, платимо на разсрочени вноски, всяка от които по 93.46 лева, което плащане следва да се извърши на кредитора при условията и сроковете на плащане по договора за паричен заем, съгласно договореното в чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от договора за гаранция.

Месечната вноска на ищцата с включен размер на възна граждението за предоставяне на гаранция е 274.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Вземанията на ищеца се основават на договор за паричен заем, уреден в чл. 240 от ЗЗД. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Страните са договорили плащането да се извършва на равни погасителни вноски, всяка по 180.54 лева, платими на месец за срок от 5 месеца.

Настоящият съдебен състав намира въведеното изискване в чл. 4 от заемодателя за представяне на обезпечение - банкова гаранция, поръчителство от две физически лица в срок от три дни от сключване на договора или одобрено от заемателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП в каквато насока са и твърденията на ищцата.

Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на клауза в договора, сключен с потребител, се преценява конкретно, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.

4

Изискването за обезпечение на задължението чрез банкова гаранция, поръчителство от две физически лица, които да отговорят на определени условия или обезпечение, чрез сключване на договор за гаранция с гарант одобрен от заемодателя, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като по този начин потребителят се обременява с още задължения, които представляват още един източник на генериране на доходи извън уговорената договорна лихва и лихва за забава при плащането.

Клаузата на чл. 4 от договора за заем противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики и представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния да извършва допълнителни разходи, чрез задължението му да сключва договор за гаранция във връзка с отпуснатия заем. Тези допълнителни разходи под формата на възнаграждение за гаранция, представляват източник на доходи за дружеството - гарант „Файненшъл България“ ЕООД. По този начин, заемодателят при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват и така потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да възстанови. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл. 4 от договора е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За да достигне до този извод съдът прави преценка за естеството на договора за заем /потребителски с по-слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и възнаграждението за гаранта.

В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния договор за потребителски кредит поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, 5 като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Приложение намира и определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.