Определение № 5287 от 21.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5287 гр. В............, 21.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В............, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100502206 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Държавата, действаща чрез МРРБ чрез Областния управител на област с административен център гр. В............, срещу Определение с № 9422/14.07.2026 г., постановено по гр. д. № 3741 по описа за 2026 г. на на ВРС, 33 с-в, в частта с което е определена парична гаранция в размер на 1208.84 евро, платима от Държавата по сметка на ВРС като условие за допуснато от съда, по искане на ищеца Държавата, обезпечение на предявен иск за признаване на установено по отношение на ответника И. С. К.

ЕГН **********, с адрес в гр. В............, ул. „А..............с“ № 8, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В............, район „П.........“, местност „Г.............“ и съставляващ поземлен имот с идентификатор ........., съгласно последното изменение на КК и КР на гр. В............, одобрено със Заповед № КД-14-03-1463/10.06.2011 г. на началника на СГКК – В............, с площ от 448 кв. м., с начин на трайно ползване „За друг вид застрояване“, при граници и съседи имоти с идентификатори: .........., ..........., ........., .........., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. В............, район „П.........“, местност „Г.............“ и съставляващ поземлен имот с идентификатор №........., съгласно последното изменение на КК и КР на гр. В............, одобрено със Заповед № КД-14-03-1463/10.06.2011 г. на началника на СГКК – В............, с площ от 448 кв.м., с начин на трайно ползване „За друг вид застрояване“, при граници и съседи имоти с идентификатори: .........., ..........., ........., .........., на осн. чл.389 вр. чл. 391, ал. 2 от ГПК.

1

В жалбата се съдържа оплакване, че определението е неправилно в частта, в която съдът е изискал заплащането на гаранция, тъй като ищец е Държавата, която по закон е освободена от внасянето на гаранция. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част.

На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е трябвало да бъде връчван на насрещната страна.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, съдът намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Държавата на РБ, представлявана от МРРБ чрез Областния управител на обл. В............, срещу И.

С. К. ЕГН **********, с адрес в гр. В............, ул. „А..............с“ №8, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В............, район „П.........“, местност „Г.............“ и съставляващ поземлен имот с идентификатор ........., съгласно последното изменение на КК и КР на гр. В............, одобрено със Заповед № КД-14-03-1463/10.06.2011 г. на началника на СГКК – В............, с площ от 448 кв.м., с начин на трайно ползване „За друг вид застрояване“, при граници и съседи имоти с идентификатори: .........., ..........., ........., .........., да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота, както и да бъде отменен, на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт № 100, том 95, вх. рег. № 37975/13.11.2025 г.

Искът се основава на твърденията, че имотът е частна собственост на Държавата и е актуван в нейна полза многократно, поради промяна в КК и КР.

При извършена справка, чрез отдалечен достъп в Службата по вписванията гр.

В............, по партида на имота се установило, че е вписан Нотариален акт № 100, том 95, вх. рег. № 37975/13.11.2025 г., с който ответникът е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ..........

С Определение № 9422/14.07.2026 г. по гр. д. № 3741 по описа за 2026 г. на ВРС, 33-ти състав, е допуснато обезпечение на ревандикационния иск чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. В............, район „П.........“, местност „Г.............“ и съставляващ поземлен имот с идентификатор №........., но при условие че бъде платена от ищеца парична гаранция в размер от 1208.84 евро, на осн. чл.389 вр. чл. 391, ал. 2 от ГПК.

2

В настоящия случай предмет на проверка от въззивния съд е само дали са били налице предпоставките за изискване на гаранция от ищеца като условие за допуснатото обезпечение на предявения му иск. По правило тя се обвързва от преценката за вероятна основателност на иска въз основа на представените доказателства, като при липса на убедителност в тях съдът може да определи гаранция, по арг. от чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Такава може да бъде предвидена и когато са налице изискуемите доказателства, но въпреки това и поради ранния етап на делото това е оправдано. Така е процедирал и ВРС в случая. При произнасянето си обаче ВРС не е съобразил факта, че ищец по делото е Държавата, която е освободена от представяне на гаранция по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл.391, ал. 4 от ГПК Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ се освобождават от представяне на гаранция при обезпечение. Нормата на чл.391, ал.4 от ГПК е ясна и императивна, смисълът й е, че Държавата не може да стане неплатежоспособна във връзка с хипотетични вреди за ответника от обезпечението, а несъобразяването с нея прави определението в атакуваната част незаконосъобразно. Това налага отмяната му в нея.

Воден от горното

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с № 9422/14.07.2026 г. по гр. д. № 3741 / 2026 г. на ВРС, 33 с-в, в частта с което е определена парична гаранция в размер на 1208.84 евро, платима от Държавата по сметка на ВРС, като условие за допуснато от съда, по искане на ищеца Държавата, обезпечение на предявен иск за признаване на установено по отношение на ответника И. С. К. ЕГН **********, с адрес в гр. В............, ул. „А..............с“ № 8, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В............, район „П.........“, местност „Г.............“ и съставляващ поземлен имот с идентификатор ........., съгласно последното изменение на КК и КР на гр. В............, одобрено със Заповед № КД-14-03-1463/10.06.2011 г. на началника на СГКК – В............, с площ от 448 кв. м., с начин на трайно ползване „За друг вид застрояване“, при граници и съседи имоти с идентификатори: .........., ..........., ........., .........., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота, чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, находящ се в гр. В............, район „П.........“, местност „Г.............“ и съставляващ поземлен имот с идентификатор №........., съгласно последното изменение на КК и КР на гр. В............, одобрено със Заповед № КД-14-03-1463/10.06.2011 г. на началника на СГКК – В............, с площ от 448 кв.м., с начин на трайно ползване „За друг вид застрояване“, при граници и съседи имоти с идентификатори №№ .........., ..........., ........., .........., на осн. чл.389 вр. чл.391, ал.2 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Определението е не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4