Разпореждане № 27884 от 29.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27884 гр. София, 29.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно гражданско дело № 20221110111547 по описа за 2022 година

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „С.К.” ООД против К. П. СЛ..

След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по същество е частично неоснователно, по следните съображения:

Заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, произтичащи от договор за паричен заем № .... г., сключен със „С.К.” ООД. На основание сключения договор претендира издаване на заповед за изпълнение за суми, представляващи главница, възнаградителна лихва. Претендира се и сумата от 111.83 лева договорна неустойка, дължима за периода от 08.09.2020 г. до 15.12.2020 г. на осн. чл. 8 от договора и сумата от 175 лева, представляваща неустойка за забава начислена на осн. чл. 21, ал. 7 от ОУ.

Съдът намира, че претендираните суми за неустойка не следва да бъдат присъждани, доколкото се основават на постигната между страните уговорка, която е нищожна.

Следва да се посочи, че ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства . В този смисъл е практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело ....срещу ..., C-243/08. Тези изводи са още веднъж потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело ... срещу ...., ...., J... Za... ... - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва, че ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде гарантирана само при условие че системата на националното процесуално п р а в о позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. В Решение от 21.02.2013 г. по дело .... рещу ..., ..... - C‑472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд, който е констатирал служебно 1 неравноправния характер на дадена клауза, да може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. В случая в националното законодателство такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва да даде указание на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси от съда, свързани с евентуалната неравноправност на клаузи в договора с участието и на длъжника.

Нещо повече с изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се установява служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като ако такава се установи или е налице обоснована вероятност за това, съдът следва отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона или с добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава съдът да следи служебно в производството по издаване на заповед за изпълнение. Нещо повече в този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т.

4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено становището, че за нищожността на неустойката съдът следи служебно.

Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза. Процесният договор за паричен заем е сключен през 2020 г., като породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК. Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д.

№ 1/2009 г., ОСТК, ВКС. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко не произтичат вреди.

По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 175 лв.

2 настоящият състав намира, че клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка, също е нищожна. Аргументите на съда в случай са в насока, че по свoята същност договорената неустойка представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено едно допълнително обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството.

Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.

Следователно от заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и неустойка за забава, и обезщетение за забава, периодът на които дори съвпада.

Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли.

Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „С.К.” ООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „....., .... представлявано от управителя Н.П.П., против К. П. СЛ., ЕГН **********, в частта му, с която се иска да бъде издадена заповед за изпълнение за сумата от 111.83 лева договорна неустойка, дължима за периода от 08.09.2020 г. до 15.12.2020 г. на осн. чл. 8 от договора и сумата от 175 лева, представляваща неустойка за забава начислена на осн. чл. 21, ал. 7 от ОУ.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3