Определение № 1893 от 18.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1893 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20242100500885 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалбата на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 гр.София 1715 р-н Витоша, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ 4-6,чрез пълномощник адв.

Н.Капитанова- АК- Стара Загора против Разпореждане 4870/29.04.24г., с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б. Л. П.кредитополучател с ЕГН ********** и Т. В. П. – солидарен длъжник с ЕГН ********** за сумата 231,52лв. договорна лихва от закъснението до обявяването на предсрочната изискуемост на кредита и за сумата от 226,40лв.- лихва за забава върху цялата дължима главница от 14.04.23г. до датата на подаването на заявлението в съда, ведно с неприсъдената част от сторените в производството разноски.

В жалбата разпореждането се сочи за незаконосъобразно и неправилно.

Конкретно се възразява срещу аргументите на съда, че сключеният между физическите лица и кредитодателя Договор за потребителски кредит №4467553 от 11.02.21г., от който произтича вземането на кредитора, е изначално недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, защото договорът бил сключен при явно неизгодни за потребителя условия, наложени му от икономически по – силната в правоотношението страна, като бил задължен да сключи и договор за застраховка, явяващ се задължително условие за отпускането на заема.

Страната възразява срещу извода за задължителност на застраховката. Тя се сочи за опция по желание на клиента, покриваща конкретно посочени в чл. 6 застрахователни рискове. В случая Б. П. е заявила писмено желанието си за сключването на тази застраховка.

Освен това страните са подписали както договора, така и погасителния план,което според жалбоподателя свидетелства, че са били запознати със съдържанието и условията по отдаването на заема.

1

Сочи се, че в договора не се съдържат неравноправни клаузи, че всички условия по кредитирането са изписани четливо и са разбираеми и ясни за потребителя.Посочени са: главницата(8240лв.), общата сума, дължима от потребителя (12 202,09лв.),начина на усвояването й, на погасяването й, вида лихва, ГЛП от 9,99 % и ГПР от 13,91 %, както и броят, размерът на месечните вноски, падежът им и крайният срок на договора.Кредитът е усвоен, а освен това сключването на договора е станало след преддоговорно информиране на потребителя(под формата на стандартен европейски формуляр) и на база информираното му съгласие за условията на кредитирането.ГПР по договора също се сочи за съобразен с изискването на закона за неговия максимално допустим размер.Сочи се, че ако потребителят има възражения по дължимостта на кредита, той би могъл да ги развие и подкрепи доказателствено в едно исково производство, включително чрез допускането на съдебно- счетоводна експертиза. Поддържа се противно на приетото от РС, че в случая са спазени всички изисквания на закона за валидност на договарянето, визирани в чл.10, ал.1, чл.11,ал.1,т.9-10 ЗПК.

В обобщение се моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване издаването на заповед по чл.410 от ГПК за отхвърлените от първа инстанция вземания на заявителя за лихви и разноски срещу двамата солидарни длъжника.

Проверката на БОС по чл.275 от ГПК сочи частната жалба за редовна и допустима, т.к. е подадена от лице с право на жалба, в рамките на визирания в закона преклузивен процесуален срок, срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред съда, компетентен да се произнесе по нея.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, а съображенията за това са следните:

Производството по ч.гр.д.2682/24г. по описа на БРС е било образувано по заявление, подадено от ЕОС МАТРИКС ЕООД против Б. Л. П.- кредитополучател и Т. В. П.- солидарен длъжник, за издаването на заповед по чл.410 от ГПК за общата сума от 6684,24лв., в т.ч. главница от 6226,32лв., договорна лихва от 231,52лв. и лихва за забава от 226,40лв.ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението до окончателното събиране на сумата.

Дирени са също разноски за производството, включващи: заплатена държавна такса от 133,68лв. и 240 лв. адвокатско възнаграждение.

Като основание за горното е посочен Договор за потребителски паричен кредит № 4467553, сключен на 11.02.21г. между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и посочените физически лица, за сумата 8240лв., при срок на договора от 84 месеца, при заплащането на анюитетни месечни вноски с краен срок за погасяване-14.01.28г. Твърдяла се е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради неплащането на две поредни месечни вноски, която е била съобщена на длъжниците на 15.03.24г.

На 09.11.23г бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) между „Уникредит Консюмър Файненсинг“ и „ЕОС Матрикс“, по силата на който задълженията на горепосочените две физически лица били изкупени от цесионера. Твърди се, че длъжниците били уведомени и за цедирането на вземането си на 15.03.24г.

Заявените пред заповедния съд суми за главница и лихви са посочени като дължими и непогасени от потребителите П.и.

Със заповед №1395 от 29.04.24г. по горното частно дело, сезираният БРС е разпоредил плащане на цялата главница, ведно със законна лихва за забава върху нея от подаването на заявлението до окончателното издължаване, както и деловодни разноски от общо 144, 52лв., 2 включващи 120 лв. адвокатски хонорар и 124,52лв. държавна такса.

С обжалваното тук разпореждане претенцията е отхвърлена в останалата част, поради недействителност на сключения ДПК и недължимост на други суми, освен чистата стойност на кредита. Договорът се сочи за недействителен, т.к. е в разрез с целта по чл.2 от ЗПК; потребителите са принудени да сключат и застраховка с посочено от кредитора лице, заобикаляща разпоредбата на чл.10а и чл.19, ал.4 от ЗПК и недопустимо оскъпяваща кредита, представлявайки част от общите разходи по него,без да е включена обаче във величината на ГПР. Сочи се също, че и таксата за разглеждане на кредита не е включена в ГПР, след като не е цена на предоставена самостоятелна услуга, а представлява допълнително възнаграждение за кредитодателя.

Бургаски окръжен съд намира горното разпореждане за неправилно .

Въззивната инстанция не споделя доводите на БРС за недействителност на целия ДПК, сключен между кредитополучател П. и солидарно отговорния за връщането на заетата сума длъжник П..

За да се направи този извод, би следвало в рамките на дължимата и изискуема проверка по чл.411 от ГПК, съдът да констатира, че претенцията почива на неравноправни клаузи или на такива, които противоречат на закона или на добрите нрави, като недействителността на отделните разпоредби не може да бъде преодоляна и влече след себе си нищожността на договарянето цялостно.

В случая яснотата на договора се изразява в това, че за кредитополучателя, респективно за солидарно задължения с него пред „Уникредит консюмър файненсинг“длъжник е виден размерът на заетата сума от 8240лв., размерът на крайната подлежаща за връщане сума от 12 202,09 лв., при изплащане на заетото на 84 равни месечни вноски в размер от по 145,26лв., според погасителен план, сочещ ясно размера на главницата, лихвата и застрахователната вноска, формиращи гората сума, както и всички оставащи задължения по кредита след съответното частично изпълнение.

ГЛП в случая е от 9,99% и представлява константна величина, а ГПР е от 13,91%.

При тези данни не може да се възприеме за правилен доводът на първата инстанция, че този ДПК е сключен в разрез с целта на ЗПК, изнесена в чл.2 от същия, а именно: да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Връщането на чистия кредит плюс по- малко от половината, като крайна цена, като в нея се включва и застраховката от общо 756лв. за целия срок на договора, не може да обоснове извод за противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ГПК, касателно размера на ГПР, като неясно формулиран, за да прикрие несъответствието на уговореното по договора с посочената императивна ограничителна норма.

В момента на сключването на договора ОЛП на БНБ е 0%, а нормативно определеният размер на законната лихва- 10%, т.е. ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК(петкратният размер на лихвата) има предвид максимален праг от 50%, какъвто очевидно в случая не е достигнат.

Същевременно не се споделя от този съд и доводът, че застрахователната вноска следва да се включи в ГПР. Това ще е така само в случай, че сключването на договор за застраховка е задължително условие за получаването на кредита или неговото усвояване(или по този начин се прикрива недължимо възнаграждение на кредитора), но данните по делото не обосновават такъв 3 извод. Нито в конкретния договор на страните, нито в общите условия на кредитодателя е видно такова задължително условие за договаряне на заема, нито може явно или косвено да се обоснове извод за договаряне на застрахователни вноски с цел обогатяване на кредитора,поради което в случая не може да се заключи, че е допуснато несъобразяване на изискването на закона(вж. и пар.1 от ДР на ЗПК относно елементите на ГПР), което пречи на предвидимото и прозрачно определяне размера на ГПР с включване на всички известни на страните разходи със задължителен характер, за да са защитени интересите на потребителите, явяващи се икономически по- слабата страна в правоотношението с кредитните институции.

Според БОС, поне от данните за условията на конкретното кредитиране, т.к. при договарянето не са изрично изброени разходите, формиращи ГПР, не може да се направи извод, че има такива, които е трябвало, но явно не са включени в него, което от своя страна да създаде неяснота и заблуждение у потребителя за действителната икономическа тежест на кредитната сделка.

В обобщение на горното, съдът заключава, че решаващият правен извод на РС за недействителност на целия ДПК, поради липсващ ГПР(защото формално посоченият не отразява всички елементи, които законът предвижда да включва,респективно защото ГПР надхвърля размера на визирания в ЗПК максимум) е необоснован и в случая неправилен. От това следва, че тук не намира приложение чл.22 от ЗПК, чиято последица според чл.23 ЗПК е задължението кредитополучателят да върне на кредитора си само чистата стойност на заема.

Поради изложеното, неправилното разпореждане на първата инстанция, отхвърлящо заявлението(за лихви и разноски), следва да бъде отменено и вместо това БОС да постанови издаването на заповед по чл.410 от ГПК както за лихвите, така и за всички разноски, заявени пред заповедния съд- последните възлизащи на общо 229,16лв., 120лв. от които адвокатско възнаграждение и 109,16лв. -внесена в заповедното производство държавна такса.

При този изход от делото, заявителят жалбоподател има право и на разноските, сторени в настоящото производство от 15 лв.-заплатена държавна такса за провеждането му.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане 4870/29.04.24г. по ч.гр.д.№2682/24г. по описа на БРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Да се издаде заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично вземане на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „Витоша“, кв.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ 4-6 срещу солидарните длъжници Б. Л. П. с ЕГН ********** и Т. В. П. с ЕГН **********- двамата с адрес: ***** за: сумата от 231,52лв. договорна лихва за периода от 14.04.23г. до датата на получаването на уведомлението за предсрочна изискуемост- 15.03.24г. и за сумата от 226,40лв.- мораторна лихва за забава върху цялата дължима главница от 14.04.23г до 25.04.24г.,които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит №4467553 от 11.02.21г.,сключен между „Уникредит консюмър файненсинг“ ЕАД от една страна и от друга- Б. П. и Т. П., вземането по който е цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор от 09.11.23г., ведно с неприсъдената част от сторените в заповедното производство(по ч.гр.д.№2682/24г. по описа на БРС) разноски от общо 4