Решение № 22 от 10.02.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. С., 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Анелия М. Игнатова

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря ГАЛИНА Г. В.А в присъствието на прокурора М. Ил. М. като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600800 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по протест, подаден от прокурор при РП - С., срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 316/2023 г. по описа на Районен съд - С..

С обжалваната присъда подсъдимият Й. В. С., роден на 10.11.1996 г. в гр.

С., български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, на работа в „С. С.“ ООД гр. С., с адресна регистрация: село Г., ул. „З. б.“ № 7, с ЕГН:

**********, е признат за невинен в това, че на 09.10.2022 г. около 20.50 ч. в с.

Г., общ. С., по улица „О. П.“, в посока на движение към кръстовището с улица „В. К.“ е управлявал МПС - л.а. „Ф. П.“, регистрационни табели СО **** ВС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно с 2,37 промила, установено по надлежния ред, с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARNA 0161, поради което е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата е подаден въззивен протест. В протеста се твърди, че присъдата е неправилна и необоснована.

Към въззивния съд е отправено искане за отмяна на присъдата и 1 постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В допълнението към протеста се развиват подробни аргументи в насока доказаност на обвинението. Прокурорът се позовава на показанията на свидетелите М. А., С. К. и С. К., които били категорични, че подсъдимият е бил в нетрезво състояние преди да потегли с автомобила си. Отречена е според прокурора версията, че подсъдимият е промивал раните си с ракия преди проверката, тъй като това се твърди единствено от свидетеля Г., който е бил разпитан на късен етап на съдебното производство. Посочва, че и свидетелите Г. и И. - полицейските служители, пристигнали на място, не са видели подсъдимия да държи шише с ракия. Прокурорът счита, че концентрация на алкохол в такава висока степен не би могла да бъде отчетена, дори ако се кредитират твърденията на подсъдимия. Наред с това се посочва, че подсъдимият не е изпълнил предписанието, дадено с талона за изследване не се е явил в посоченото медицинско заведение, като се е съгласил с показанието на техническото средство. Независимо от краткотрайното отсъствие от мястото на произшествието, състоянието на подсъдимия преди, по време и след инцидента се установява от показанията на свидетелите и от писмените доказателства, които според прокурора подкрепят напълно обвинителната теза.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска окръжна прокуратура поддържа протеста срещу първоинстанционната присъда. Намира, че авторството на деянието се доказва по категоричен начин от събраните доказателства, без да излага конкретни съображения. Предлага съдът да отмени оправдателната присъда и да постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.

Защитникът адв. П. намира присъдата за законосъобразна и правилна.

Моли съдът да отхвърли протеста и да потвърди изцяло присъдата.

Подсъдимият Й. В. С. поддържа становището на своя защитник.

В последната си дума моли за потвърждаване на оправдателната присъда.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема 2 за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда, която частично съвпада с изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. След собствен анализ на събраните по делото доказателствени източници въззивната инстанция споделя изцяло фактическите констатации на първия съд, които се явяват доказателствено обосновани и убедително аргументирани.

От събраните и надлежно проверени в хода на проведеното съдебно следствие в първоинстанционния съд доказателства се установява следното:

На 09.10.2022 г. вечерта в село Г., в двора на къща на улица „О. П.”, свидетелите С. К. и С. К. били поканили в дома си свидетелката М. А. и други неустановени техни приятели. Свидетелката А. била пристигнала на мястото с притежавания от нея лек автомобил „М. К.”, с рег. № СО **** СН (погрешно посочен в обвинителния акт като СО **** СВ).

Около 20:50 ч. на мястото пристигнал и подсъдимият С. с управляван от него автомобил „Ф. П.”, с рег. № СО **** ВС. Свидетелите С. К., С. К. и А. забелязали, че подсъдимият е под въздействието на алкохол, тъй като се държал неадекватно - залитал и говорел като пиян, което ги подразнило. Не след дълго подсъдимият си тръгнал. Никой от свидетелите не възприел подсъдимия да употребява алкохол.

Непосредствено след като подсъдимият си тръгнал, тримата свидетели чули звук от удар между превозни средства и излезли от двора. На улицата видели, че автомобилът на свидетелката А. е ударен от управлявания от подсъдимия автомобил. Свид. А. подала сигнал за произшествието на тел. 112.

Съвсем скоро след това на място с автомобил пристигнало неустановено лице и подсъдимият бил откаран от него. Малко по-късно подсъдимият бил върнат с автомобил на мястото, където изчакал пристигане на полицейски служители.

Междувременно дошъл и свидетелят Д. Г., на когото подсъдимият се обадил по-рано. Свидетелят установил, че подсъдимият е с наранено лице.

Появили се и други хора, приятели на подсъдимия. Свидетелят Г. видял, че 3 подсъдимият държал шише, с което се полива и промива, тъй като бил с подутини.

Около 15 минути след подаване на сигнала за произшествието на тел.

112, на място пристигнали полицейските служители - свидетелите И. и Г., които заварили на място ударените автомобили с увреди в областта на калниците, броните и мигачите. Установили и подсъдимия, който се представил като водач на лекия автомобил марка „Ф.” в момента на настъпването на произшествието. Свидетелят Г. забелязал, че подсъдимият има наранявания в областта на лицето. Полицейските служители извършили проверка на документите и установили, че подсъдимият не притежава правоспособност за управление на моторно превозно средство.

Полицейските служители извършили и проверка за употреба на алкохол от подсъдимия с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510" с фабричен № ARNA 0161, като уредът отчел 2,37 промила в издишания въздух. Проверката била извършена в 21:25 ч.

На подсъдимия на място бил издаден талон за изследване № 081807, но той не се явил в съответното медицинско изследване, за да даде биологични проби. На място били съставени протокол за пътнотранспортно произшествие и акт за установяване на административно нарушение.

По жалба, подадена в РП - С. от подсъдимия Й. В. С., е било образувано ДП № 170/2023 г. по описа на РП - С. за това, че на 09.10.2022 г. с. Г., обл.

Софийска е причинена средна телесна повреда на Й. В. С. от с. Г. престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 НК. С постановление от 20.12.2023 г. на РП - С., производството по делото е било спряно на основание чл. 199, вр. чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК и на С. е било указано, че може да упражни правата си на частен тъжител по чл. 80 НПК, като подаде тъжба по реда на чл. 81 НПК.

Подсъдимият Й. В. С. е роден на 10.11.1996 г. в гр. С., български гражданин, с основно образование, женен, неосъждан (реабилитиран), работи в „К. Л. 78“ ЕООД, село Г., с адресна регистрация в село Г., ул. „З. б.“ № 7, с ЕГН: **********. Подсъдимият не е правоспособен водач на моторно превозно средство и няма издадено свидетелство за управление на МПС.

С протоколно определение № 15 от 29.02.2016 г., постановено по н.о.х.д.

№ 27/2016 г. по описа на Районен съд - С., влязло в сила на 29.02.2016 г., е 4 било одобрено споразумение, с което подсъдимият Й. В. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 13.04.2014 г., за което му е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа за една календарна година.

Наказанието е било изтърпяно на 10.09.2016 г.

По това осъждане на подсъдимия (непълнолетен към момента на деянието) е настъпила реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 НК, след изтичане на две години от изтърпяване на наложеното му наказание „пробация“ - на 10.09.2018 г.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото при стриктно съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата. Дал е правилна оценка на събраните гласни доказателствени източници, които е обсъдил в съответствие с действителното им съдържание, без да допуска извращаването им. Писмените и гласните доказателства по делото са обсъдени поотделно и са съпоставени помежду им, като напълно правилен е изводът, че нито едно от събраните доказателства не подкрепя категорично обвинителната теза.

Както е посочил първоинстанционният съд, събраните доказателства не подкрепят несъмнено извода, че пробата, взета от подсъдимия, отговаря на действителната концентрация на алкохол в кръвта му към момента на произшествието. На първо място, обективните данни, съдържащи се в приобщените писмени доказателства, сочат, че пътнотранспортното произшествие е настъпило във времето преди 20:50 часа на 09.10.2022 г. - в този момент полицейските служители са били изпратени на мястото на инцидента. Видно от разпечатката от техническо средство Дрегер Алкотест 7510, сериен № ARNA 0161 (л. 23 от ДП), проверката на подсъдимия е била осъществена в 21:25 часа - повече от 30 минути, след последния момент, в който подсъдимият е управлявал моторното превозно средство. Несъмнено е, че пристигането на полицейските служители и извършването на проверка във 5 всеки случай отнемат техническо време, но особеностите на развилата се ситуация внасят основателно съмнение в застъпената в обвинителния акт теза.

Свидетелите С. К., С. К. и М. А., с които подсъдимият е бил в една компания преди инцидента, еднопосочно и категорично потвърждават, че подсъдимият е бил откаран от свой приятел след инцидента и се е върнал на мястото малко по-късно (свид. С. К.: „той по едно време изчезна за няколко минути и пак се върна”; свид.

С. К.: „някаква кола го взе и се върна след около петнайсетина-двадасет минути”; свид. М.

А.: „обади се по телефона и една кола дойде да го вземе“). Първоинстанционният съд, въз основа на правилна интерпретация на доказателствената съвкупност, е установил, че фактът на напускане на местопроизшествието от страна на подсъдимия е несъмнено доказан.

Допълнително съмнение в относимостта на взетата проба към времето на управление на моторното превозно средство се внася и от факта, че подсъдимият е използвал алкохол, за да промива нараняванията по лицето си.

Макар че твърдение за използване на алкохол по този начин се съдържа единствено в показанията на свидетеля Г. - приятел на подсъдимия, първоинстанционният съд правилно е отчел, че това не е произволна защитна теза. От една страна, косвено потвърждение на този факт се съдържа в приобщеното писмено доказателство - писмо от РП - С. с изх. № 1213/2022 (л.

53 от първоинстанционното производство) , съгласно което по жалба на подсъдимия е било образувано досъдебно производство за деяние по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК, извършено на същата дата. С постановление на прокурора производството е било спряно, като на подсъдимия е било указано, че може да упражни правата си като частен тъжител на основание чл. 80 НПК - оттук следва, че прокурорът е констатирал признаци на причинена спрямо подсъдимия лека телесна повреда. Освен това, в показанията си свидетеля Г.