Решение № 600 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110217445 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Д. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 17745 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ АД, ЕИК ********** срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р-10-226/ 12.11.2025г., издадено от Зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор“, с което на „*****“ АД, ЕИК **********, е наложено административно наказание- „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането, на основание 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, и чл 648, ал. 1 от КЗ.

Жалбоподателят-редовно призован, не се явява и не ползва проц. представител. В жалбата, депозирана чрез адв. М. Г. от САК, се излагат доводи, че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се липса повторност и се аргументира, че неправилност на квалификацията по чл. 108, ал. 1 от КЗ. Сочи се несъразмерност на наложеното наказание и маловажност на нарушението по смисъла на чл.

28 от ЗАНН. Моли се НП да бъде отменено. Не се иска присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна-изпраща представител-гл. юрк. К. С., който пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно и поради осъществен съставна адм. нарушение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В КФН, управление "Застрахователен надзор" била постъпила жалба с вх. № 91-02-304/ 21.03.2025г. от лицето И. Т. Т. и направено възражение с/у размера на изплатеното застрахователно обезщетение по предявена пред „ЗД *****“ АД претенция № 2510003406 на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В тази връзка М.С. в качеството на главен експерт в отдел“Правоприлагане, дирекция“Застрахователен надзор“ на КФН, с писмо на КФН, изх. № 91-02-304 от 28.03.2025г. изискала писмено становище по случая, ведно със заверено копие от цялата документация по претенция № 2510003406. След постъпване на изисканата документация било установено, че на31.01.2025 г. пред „ЗД *****“ АД е предявена претенция по повод настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са настъпили увреждания по лек автомобил „***“ с peг. № *********. Завеждането на претенцията било удостоверено с № 2510003406 на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/02/124000806608. На датата на предявяване на претенцията-31.01.2025г., пред ЗД били представени писмени доказателства за установяване на основанието и размера й. На същата дата бил извършен оглед и изготвен опис на констатираните увреждания.

На 04.02.2025 г. пред „ЗД *****“ АД били предоставени данни за банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение.

След 04.02.2025 г. от ползвателя на застрахователни услуги не били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

На 20.03.2025 г. „ЗД *****“АД изплатило застрахователно обезщетение, в размер на 342,86 лв., по банкова сметка на И. Т.. Въз основа на горните констатации проверяващите достигнали до заключението, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 от КЗ 04.02.2025 г., но не по-късно от 25.02.2025 г. включително, да се произнесе по предявена пред дружеството застрахователна претенция № 2510003406 съгласно един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, а именно да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.

На 04.06.2025г. акт. С. съставила АУАН № Р-06-145/ 04.06. 2025 г. на „ЗД *****“АД за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Актът бил предявен на представляващ дружеството, който го подписал без възражения.

2

Въз основа постановление. на съставения

АУАН било издадено обжалваното

Наказателно

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото доказателствeни материали, съдържащи се събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът намира, че приетата фактическа обстановка несъмнено се установява от представената от дружеството документация, от която се установяват датата на завеждане на щетата и направения оглед на автомобила, както и датата на извършеното плащане по претенцията и неизпълнението на законовия срок, които обстоятелства не се явяват и спорни между страните.

Предвид всичко изложено до тук съдът приема за категорично установена описаната по-горе фактология.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

АУАН е съставен от компетентен орган. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Спазени са сроковете по чл.

34 ЗАНН.

При извършената проверка съдът констатира, че както АУАН, така и НП, съдържат всички реквизити съобразно нормите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като е дадено пълно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата по неговото осъществяване и фактическите му особености, като са отразени и нарушените законови разпоредби, без да има противоречия в АУАН и в наказателното постановление относно отразените фактически обстоятелства и правната им квалификация.

В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че „ЗД *****“АД не е изпълнило задължението си като застраховател в срок не по-дълъг от 15 работни дни от 04.02.2025 г., когато е представено последното доказателство по чл. 106 от КЗ по заведената претенция, т. е. до 25.02.2025 г. включително, да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането. По този начин дружествотго-жалбоподател е нарушило императивната норма на чл. 108, ал. 1 от КЗ и е осъществил административно наказателния състав на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ. Тъй като нарушението е извършено в едногодишен срок от санкционирането на жалбоподателя с НП № Р-10-3/ 10. 01.2024 г. на КФН, влязло в сила на 16.04.2024 г., с което жалбоподателят е бил санкциониран за друго нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ, процесното нарушение се явява повторно по смисъла на § 1, т. 52 от ДР на КЗ. Затова правилно административно 3 наказателната отговорност на "Застрахователно дружество *****" АД е била ангажирана на основание чл. 644, ал. 2 от КЗ. Порадие това не следва да се приемат за основателни доводите от жалбата за неправилно ангажиране на адм.наказателната отговорност при условията на „повторност“.

Съдът не приема за основателни доводите на жалбоподателя, че в процесния случай неправилно е приложена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, а произнасянето е следвало да бъде в тримесечния срок по чл. 496 от КЗ. Видно от систематическо място на разпоредбата в КЗ - Глава седма, раздел VІІ -"Организация на дейността по уреждане на застрахователни претенции", разпоредбите от тази глава се отнасят за всички видове застрахователни договори, с изключение на претенциите по застраховки на големи рискове, което изрично е посочено. Видно от разпоредбата на чл. 496 от КЗ, същата се отнася единствено до застрахователни претенции въз основа застраховка "Гражданска отговорност", като цитираната норма въвежда общ 3-месечен срок за произнасяне по претенцията. В настоящия случай се касае за претенция на основание имуществена застраховка "Гражданска отговорност", поради което разпоредбите на цитираната норма не намират приложение.

Поради това съдът приема, че наказващият орган правилно е квалифицирал процесното нарушение.

Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна /безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана.

Съдът счита, че в конкретния случай приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай нарушението по чл. 108, ал. 1 от КЗ е такова на просто извършване и съображения за липсата на настъпили вредни последици са неотносими, доколкото законодателят не е предвидил настъпването на такива в състава на нарушението.

Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ се явява гаранция за защита интересите на потребителите, чрез осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по застрахователните претенции, в контекста на целите по чл. 2 от КЗ – осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и ефективен застрахователен пазар. Наред с това не се установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да занижават степента на обществена опасност на конкретното нарушение.Поради изложеното съдът прише, че правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Наложената на ЗД имуществената санкция от 2 000 лева, наложена на дружествотожалбоподател, е в определения в чл. 644, ал. 2 от КЗ минимален размер, в съответствие с чл.27 , ал. 1 от ЗАНН.

4

По изложените съображения съдът приема, че атакуваното НП е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски. Такива следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна КФН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на сумата от 40,90 евро, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р-10-226/ 12.11.2025г., издадено от Зам.-председател на КФН, ръководещ управление “Застрахователен надзор“, с което на „*****“ АД, ЕИК **********, е наложено административно наказание„Имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането, на основание 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, и чл 648, ал. 1 от КЗ.

ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК ********** да заплати на Комисия за финансов надзор, сумата от 40,90 (четиридесет евро и деветдесет цента), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________