Решение № 7602 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7602 гр. С. 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110101388 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК, вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Р. К. С., ЕГН **********, в качеството на наследник на ........... срещу Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............, ............ от 21.03.1997 г. на ............

Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“ и ............ от 27.04.1999 г. на ............ в частта, в която в раздел I, т. 1 се признава право на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. ..............., парцел № ч.XVI от кадастрален план, изработен 1985 г., и в частта, в която в раздел II, т. 1 се възстановява правото на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 два, находяща се в землището на гр. ..............., парцел № ч.XVI от кадастрален план, изработен 1985 г., при изложени доводи за нищожност на оспорените актове като издадени при липса на материална компетентност. Искането на жалбоподателя е за прогласяване на атакуваните актове за нищожни.

В жалбата се излагат твърдения, че по повод на заявление вх. № 361-1 от 15.11.1991 г., подадено от Л. М. Р. до Общинска ............ с искане за възстановяване на собствеността върху нива от 2.000 два, находяща се в землището на гр. ............“, заявена с пореден № 3, е издадено Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ с което административният орган е възстановил правото на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 два, находяща се в землището на гр.

............“, при съседи: път, ............ Въпреки така издадения акт, с последващи ............ от 21.03.1997 г. на ............ ............ от 27.04.1999 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“, се произнесъл по същия въпрос, поради което жалбоподателят счита актовете от 21.03.1993 г., 27.04.1999 г. и 22.01.2010 г. за нищожни, като издадени при липса на материална компетентност предвид наличието на предходен стабилен административен акт – Решение № 380 от 01.02.1993 г..

Твърди се, че след издаването на Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение 1

№ 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“ е повдигнат спор за материалното право на имота, разгледан в рамките на гр. д. № 23203/2014 г. на CPC, I ГО, 26 състав – образувано по искова молба на наследниците на ........... с която е предявен отрицателен установителен иск срещу ............. че последните не са собственици на нива от 2.000 (два) дка, находяща се в землището на гр. ............“, съставляваща имот № 2354 по кадастралния план от 1975 г. от кв. 153, идентична с ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. В хода на така инициираното производство наследниците на ............... са легитимирали себе си за собственици на описания имот въз основа на Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“. Производството е приключило с Решение № 60078 от 13.09.2021 г. постановено по гр. д. № 3358/2020 г. на ВКС, II ГО, с което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен, като от изслушаните по делото общо пет съдебно-технически експертизи се установило, че заявеният за възстановяване от наследниците на ............... имот не е идентичен с възстановения им с Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“, вкл. че към 1991 г. процесният имот не е съществувал в стари реални граници. При тези обстоятелства жалбоподателят счита, че по искането за реституция административният орган е излязъл извън предметните предели на заявлението и е реституирал имот, какъвто наследодателката ............... не е притежавала. Поради това, твърди, че Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“ са незаконосъобразни, тъй като са издадени при липса на материална компетентност, тъй като поземлената собственост е овластена единствено да възстановява действително притежавани в миналото права, но не и да създава такива.

Ответната страна по жалбата – Общинска служба по земеделие „З.“ не изразява писмено становище по жалбата. В проведено на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание ответникът възразява за неоснователност на жалбата.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От събраните в хода на настоящото производство доказателства – в т. ч.

Удостоверение за наследници изх. № РБН22-ГР94-1995/07.07.2022 г., издадено от ............

(л. 27), се установява, че жалбоподателят Р. К. С. е наследник на ................

Със заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г. Л. М. Р. (л. 25), в качеството на наследник на ........... е отправил искане към ............ на основание чл. 10, чл. 11, чл. 12 ЗСПЗЗ и чл. 13 ППЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на гр.

.............., сред които под № 3 от заявлението: нива 2.000 дка, местност „Л.“ – с отбелязване срещу описанието на имота – договор за делба от 25.04.1949 г. (приложен на л. 19 от настоящото дело).

След като е разгледала заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., с Решение № 380/01.02.1993 г. Поземлена комисия – община Б. (л. 8), в състав председател А. Вл., секретар К. В., и трима членове – ............, на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е възстановила правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в гр. Б., местност „Л.“ – посочена под № 3 от заявлението, собствеността върху която е установена с договор за делба от 25.04.1949 г. Препис от решението е връчен на заявителя с писмо от 02.02.1993 г.

По делото е представено Решение № 361/24.08.1994 г. на Поземлена комисия – община Б. (л. 161), с което отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници нива от 2,000 дка, находяща се в землището на гр. Б., м. „Л.“, тъй като описаният имот се владее с НА от други собственици.

2

С Решение от 14.06.1996 г., постановено по гр. д. № 6246/1995 г. по описа на СРС, 39 състав (л. 149), в производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е прогласено за нищожно Решение № 361/24.08.1994 г. на Общинска поземлена комисия „Б.“ – С. с което е отказано възстановяване на наследниците на ............... на собствеността върху нива от 2,00 дка, находяща се в землището на Б., м. „Л.“. Видно от мотивите на постановения акт, по повод на заявление на наследниците на ............... са издадени 2 противоречиви решения относно възстановяването на гореописания имот – Решение № 380/01.02.1993 г. на Поземлена комисия – община Б., с което е възстановено правото на собственост, и последващо Решение № 361/24.08.1994 г. на Общинска поземлена комисия „Б.“ – С. с което е отказано възстановяване на същия имот. За да прогласи нищожността на второто по време решение, районният съд е посочил, че към момента на неговото постановяване административният орган не е разполагал с правомощията, закрепени в нормата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като тя е приложима след 16.05.1995 г. При липса на правомощие да измени волята си съобразно приложимата към релевантния момент нормативна уредба, постановеният на 24.08.1994 г. акт е нищожен.

С молба от 20.03.1997 г. (л. 148) Л. М. Р. е отправил искане към Поземлена комисия – община Б. за издаване на ново решение за възстановяване на нива от 2,000 дка в местност „Л.“, „......

След като е разгледала молбата от 20.03.1997 г., с ............/21.03.1997 г. Поземлена комисия – община Б. (л. 9), в състав председател ...... секретар ............ и двама членове – инж. .............. на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г., е възстановила правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354 – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г. и Решение на СРС от 14.06.1996 г., гр. д. № 6249, 39 състав.

По делото е приложено ............/27.04.1999 г. на Поземлена комисия – община Б. (л.

12), в състав председател................., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г., е признато правото на собственост на наследниците на ............... на три имота, сред които под т. 1 нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354 – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г.; и е възстановено правото на собственост върху описания имот.

С молба от 20.11.2009 г. (л. 97) Л. М. Р. е отправил искане към началника на ОСЗГ – ........... за издаване на ново решение за имот – нива от 2,00 дка в местност „Л.“, землище Б., предвид Определение № 600/13.07.2009 г. на ВКС.

По делото е приложен препис от Определение № 600/13.07.2009 г. на ВКС (л. 86 от приложеното гр. д. № 23203/2014 г. на СРС). С посоченото определение не е допуснато до касационно обжалване Решение от 13.11.2008 г. по в. гр. д. № 2533/2005 г. на СГС, с което е отхвърлен предявен от К. М. Р., Л. М. Р. и ................... иск с правно основание чл. 108 ЗС за собствеността на недвижим имот – правно дворно място, находящо се в гр. Б., м. „Л.“, имот № 2354 от кв. 153 по плана на Б.. За да бъде отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че праводателката на ищците – ........... не се легитимира за собственик на спорния имот преди внасянето му в ТКЗС, тъй като актът за собственост, представен пред поземлената комисия – договор от 25.04.1949 г., е нищожен поради липса на форма, както и че ............/21.03.1993 г. на ПК е нищожно поради постановяването му в нарушение на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

След като е разгледала молбата от 20.11.2009 г., с Решение № 5578/22.01.2010 г.

Общинска служба по земеделие – ........... (л. 11), в състав председател инж. ................, на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г. по чл.

18г от ППЗСПЗЗ, е възстановила правото на собственост на наследниците на ............... върху 3 нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354 – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г. и Решение на СРС от 14.06.1996 г., гр. д. № 6249, 39 състав, и служебна скица № 94-Л-38/07.07.1992 г. Върху решението се съдържа отбелязване, че то е влязло в сила на 15.03.2010 г.

По делото са приложени за послужване материалите по гр. д. № 23203/2014 г. на СРС, 26 състав, в. гр. д. № 1377/2017 г. на СГС, в. гр. д. № 10570/2017 г. на СГС и гр. д. № 3368/2020 г. на ВКС. С крайния акт, постановено по посоченото производство – Решение № 60078/13.09.2021 г. по гр. д. № 3368/2020 г. на ВКС, е отменено изцяло Решение № 8417/10.12.2019 г. по в. гр. д. № 10570/2017 г. на СГС и вместо това е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявения от К. М. Р., К. С. Н., Р. К. С. и В. К. Етева, А. Д. Р., Д. Л. Р. и М. Л. П. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ...........не притежават правото на собственост върху недвижими имоти – поземлени имоти с идентификатори № *** и № *** по КП на гр. Б., одобрен със

Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК. Видно от мотивите на акта на ВКС, ищците в производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са легитимирали себе си за собственици на имоти с идентификатори № *** и № *** по КП на гр. Б., одобрен със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, поддържайки, че те са идентични с възстановения им като наследници на ............... имот с Решение № 5578/22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – ..........., а именно нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354. В хода на производството по делото са изслушани 5 съдебно-технически експертизи, в чийто предмет е включен въпросът за идентичността между горепосочените имоти, като ВКС е приел следното: „по делото липсват категорични данни спорните имоти да са предмет на възстановяване с решението на ОбСЗ „...........“ от 2010 год., на което се позовават ищците, обосновавайки правния си интерес от предявяването на настоящия иск и заявявайки своето самостоятелно право върху процесните имоти. Заявеното от ищците право на собственост обаче не е предмет на предприетата от тях защита с отрицателен установителен иск, при който ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост. С оглед изложените съображения за липса на идентичност между възстановения с представеното решение на ОбСЗ имот и процесните такива, оспорването от ищците на претендираното от ответниците право е изключено“. Прието е още, че „Идентичността следва да бъде установена с категоричност и не може да почива на предположения. След като не е доказана по безспорен начин идентичността между реституирания в полза на ищците имот и процесните имоти, то претендираните от ищците права на това основание няма как да бъдат противопоставени на ответниците като поддържано възражение, че претендираното от последните право не е възникнало или е било погасено, което е предмет на отрицателния установителен иск“. Така представеният съдебен акт не обвързва насрещната страна в настоящия съдебен процес, тъй като на основание чл. 298 ГПК влязлото в сила решение на гражданския съд обвързва само страните по него. Наред с това, както е изтъкнато и в мотивите на решението на ВКС, в предмета на производството по гр. д. № 3368/2020 г. на ВКС не е включено заявеното от ищците по него право на собственост, на основание наследство от ............... и реституция с Решение № 5578/22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – ............