Определение № 787 от 31.03.2021, Административен съд - Варна

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ ……………. гр. Варна, 31.03.2021 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

ТАНЯ ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова АД № 2680/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н.А.Н. ***

(уточнена на 10.12.2020 г. – л. 26 от делото) срещу бездействието на НОИ Варна, с искане да се задължи НОИ Варна да входира гражданско дело в Районен съд – Варна на основание чл. 74, ал. 3 от КТ за обявяване на недействителност на Трудов договор № 425/14.08.2020 г. уж сключен между „М ТЕХ“ ЕООД и Н.

С Разпореждане № 13718/10.12.2020 г. съдът изпраща на ТП на НОИ Варна екземпляр от жалбата на Н.А.Н. и изисква представянето на заверено копие на цялата преписка, във връзка с искането на Н. *** от 28.10.2020 г., включително доказателства за датата на съобщаване на оспорващия на отговора по искането.

Със същото разпореждане, съдът оставя без движение жалбата като нередовна и дава възможност на оспорващия в 7-дневен срок от получаване на съобщението за разпореждането да представи в АдмС – Варна: 1. уточнение на жалбата, като ясно означи на кой конкретен административен орган е визираното в жалбата бездействие, както и по отношение на кой точно трудов договор се прави искане да се задължи ответника да сезира районния съд, за да се произнесе по действителността му; 2 документ за плащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева по сметка на АдмС - Варна за държавни такси.

С разпореждането съдът дава възможност на оспорващия и да обоснове правния си интерес, като посочи от къде извежда задължението на НОИ Варна като „контролен или друг компетентен орган“ по смисъла на чл. 74, ал. 3 от КТ, както и да заяви дали е представил в ТП на НОИ Варна съдебното решение на ВРС с отбелязване влизането му в сила, доколкото в отговора на Директора на ТП на НОИ Варна е указана тази възможност като предпоставка, за да се предприемат действия във връзка с подадените уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от „М Тех“ ЕООД, респ. за да не „стои“ в НАП трудов договор на оспорващия.

На

10.12.2020 г. оспорващият изпраща на имейл на съда „Молба в отговор на разпореждане от 10.12.2020 г.“ (с.д. № 15542), с която се сочи, че е подал молба за освобождаване от такси, по която моли съдът да се произнесе. С молбата се уточнява, че органът, който бездейства е НОИ Варна и става за въпрос за трудов договор № 425/14.08.2020 г. уж сключен между „МТЕХ“ ЕООД и оспорващия.

С

Разпореждане на съда № 13807/11.12.2020 г. съдът е посочил, че следва да се докладва делото след представяне от ответника на административната преписка по искането на Н. *** от 28.10.2020 г.

На

10.12.2020 г. от оспорващия е постъпила на имейл на съда втора молба – с.д. № 15571, с която се излагат доводи за неразбиране на съда на съществото на жалбата, като се прави искане за отвод на съдията и алтернативно – ако не си даде отвод съдията, се моли да се приеме като молба за прекратяване на делото.

С Разпореждане на съда № 13808/11.12.2020 г. е дадена възможност на оспорващия да уточни дали направеното от него алтернативно искане за прекратяване на делото е поради оттегляне или е поради отказ от оспорване.

Съобщението за разпореждането е изпратено на имейл на оспорващия, но не е постъпило в съда потвърждение за получаването му. Разпореждането е съобщено лично на оспорващия на 16.12.2020 г.

На

10.12.2020 г. със с.д. № 15576 е постъпила отново на имейл на съда, подписана с електронен подпис трета молба от оспорващия, която е адресирана до Върховния административен съд и е за определяне на подходящ срок за извършване на следното процесуално действие – да се произнесе съдът по молбата на оспорващия за освобождаване от такси.

С

Определение № 2665 от 11.12.2020 г. съдът е оставил без уважение искането на оспорващия за освобождаване от държавна такса, като съдът е съобразил, че размерът на дължимата такава не е непосилен за имуществените възможности на оспорващия, който е на 30 години, в активна трудоспособна възраст, притежава движимо имущество – лек автомобил и получава издръжка от родителите си – 300 лева. Определението е обжалвано пред ВАС, като с Определение № 1094 от 28.01.2021 г. по адм. дело № 204/2021 г. на ВАС е отменено Определение № 2665 от 11.12.2020 г. по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна и вместо него е постановено освобождаване на Н.А.Н. от заплащането на държавна такса по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна.

На 14.12.2020 г. постъпва втора молба от оспорващия за отвод на съда (с.д. № 15657), с която се настоява, че съдът умишлено спъва производството и не освобождава Н. от държавна такса, за да не се заяжда съдът с държавен орган като НОИ Варна, като съдът показва нежеланието си да създава работа на административните органи. Доколкото към момента на получаване на процесната молба не се е върнал отрязъкът от съобщението за получаване от оспорващия на Разпореждане № 13808/11.12.2020 г., съдът с Разпореждане № 13913/15.12.2020 г. е разпоредил да се докладва делото след изтичане на срока, определен с Разпореждане № 13808/11.12.2020 г., т.е. 3-дневния срок, изтичащ на 21.12.2020 г. (първият присъствен ден след 19.12.2020 г.).

На 17.12.2020 г. със с.д. № 15926 постъпва молба от оспорващия, с която сочи, че не може да намери 10 лева, за да внесе държавна такса и моли съдът да приеме, отказът му за заплащане на държавна такса. Съдът с Разпореждане № 14215/21.12.2020 г. е разпоредил да се докладва делото след връщане на съобщението за връчване на оспорващия на Разпореждане № 13718/10.12.2020 г. и след 21.12.2020 г., когато изтича срокът по Разпореждане № 13913/15.12.2020 г.

На 22.12.2020 г. е постъпила молба от оспорващия с.д. № 16128, адресирана до ВАС с искане за определяне на срок за произнасяне по искането за отвод от 10.12.2020 г., поради бавност на съда.

С Определение № 2731 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 2680/2020 г. а АдмС – Варна не е приет отвода по искането на Н. за отстраняване на съдия Т. Д. и поради неотстраняване на нередовността на жалбата, последната е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. С Определение № 2361 от 19.02.2021 г. по адм. дело № 812/2021 г. на ВАС е отменено Определение № 2731 от 23.12.2020 г. по адм. дело № 2680/2020 г. а АдмС – Варна, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на Н.А.Н. *** и е прекратено производството по делото. ВАС е постановил връщане на делото на АдмС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото за ново разглеждане съдът е изискал уточнение на искането за отвод, както и дали Н. продължава да поддържа жалбата си, предвид представените от ответника доказателства на 29.12.2021 г. Н. на 26.02.2021 г. изразява становище, че поддържа искането си, обективирано в жалбата, не поддържа искането си за отвод на съдията и прави искане за допускане на правна помощ, като сочи и като личен избор адв. Б. Б.

С Определение № 523 от 04.03.2021 г. съдът е допуснал предоставянето на правна помощ на Н.А.Н., изразяваща се в процесуално представителство по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС-Варна и е постановил да се изпрати на Адвокатски съвет - Варна препис от определението за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ. В определението изрично е посочено, че „по отношение изразеното предпочитание за определяне на конкретен адвокат по реда на правната помощ (адв. Б. Г. Б.), същото е извън компетентността на настоящия съд“.

На 04.03.2021 г. Н. подава молба за насрочване на делото, като сочи, че „основателността по адм. дело № 2680/2020 г. при АдмС – Варна е дали иска би бил допустим и с правен интерес пред РС – Варна“.

С оглед допуснатата правна помощ, съдът преценява, че следва да се изчака посочването на процесуален представител от адвокатския съвет, доколкото оспорването е и нередовно.

На 12.03.2021 г. е постъпило уведомително писмо от АК – Варна с посочване на адв. М.В.В..

С Определение № 649 от 17.03.2021 г. на заместващия съдия докладчика по делото е назначена адв. В. за осъществяване на процесуално представителство на Н. по делото и е оставена без движение жалбата на Н. поради нередовност, като е указано за пореден път, че следва да се посочат: ответникът по делото – съответният административен орган; фактите, обосноваващи съгласно чл.256, ал.1 и ал.2 АПК дължимото от адм. орган действие; да представи доказателства за представяне на жалбата в срока по чл.256, ал.2 АПК и са указани последиците от неизпълнение в срок.

На 17.03.2021 г. Н. подава уточняваща молба, с която се настоява, че му е ясно, че съдия Т. Д. е била под натиск, като натискът е от Директорът на НОИ Варна спрямо друг съдия и другият съдия е повлиял на съдията докладчик. С уточнителната молба като ответник се сочи Директорът на НОИ Варна, като се заявява правната квалификация на спора се дава от съда и според Н. „не са фактически действия, за да се разглежда по чл. 256 от АПК“. Изтъква се, че доколкото на подадената от Н. на 28.10.2020 г. молба в едномесечния срок не му е отговорено положително до 28.11.2020 г., мълчаливият отказ подлежи на обжалване в следващите 14 дни и срокът е спазен. Н. уточнява и петитумът си – да се задължи Директорът на НОИ Варна да входира искане по чл. 74, ал. 2 от КТ пред РС – Варна за недействителност на трудов договор между Н. и Трейдхо ЕООД.

На 29.03.2021 г. Н. подава по електронен път молба (с.д. № 4663) за замяна на защитника и за отвод на съдебния състав, като сочи, че се е свързал с назначения адвокат, който му отказва правна помощ (при въпрос: Каква е точната квалификация? повтаряла, че Н. няма правен интерес от делото). Н. заявява, че „ясно се разбира изтеклите клюки от прокурор К. към К.“, „също и евентуалното влияние към АС-Варна да назначат точно избран адвокат, който да спъне производството“. Прави се искане за замяна на защитника с друг, като по възможност това да е Б. Б., а при отказ за замяна, да се наложи глоба на процесуалния представител на Н. за отказа за оказване на правна помощ. Искането за отвод на съдия Т. Д. е обосновано с това, че е изникнало съмнение как след като до 16.03.2021 г. съдията е „била на смяна“, точно съдия К. К. е издал на следващия ден определение.

С уточняваща молба за отвод на съдебния състав с.д. № 4664/29.03.2021 г. Н. заявява, че след като ясно е посочил предпочитанието си за служебен защитник, съдията от АдмС – Варна не си върши служебните задължения и не изпраща неговото предпочитание за адвокат до АК – Варна, като съдията действа по всякакъв начин против Н.. Настоява се, че дори и да е случайна грешка за неизпращане на искането му по чл. 25, ал. 6 от ЗПП, то вече у Н. е изникнало съмнение относно безпристрастността на съдебния състав.

С Определение № 757 от 30.03.2021 г. съдът не е приел отвода по искането на Н. и приемайки за основателно искането на Н. за замяна на назначения му адв. В., е постановил да се изпрати на Адвокатски съвет - Варна препис от определението за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ за осъществяване на правна помощ на Н.А.Н., изразяваща се в процесуално представителство по адм. дело № 2680/2020 г. на АдмС – Варна, като по възможност адвокатският съвет да определи адвоката, посочен от Н. - адв. Б.

Г. Б. Изрично е посочено в определението, че срокът за отстраняване на нередовността на жалбата следва да се счита, че започва да тече от датата на получаване на съобщението за назначаване на новия процесуален представител на Н., като съдът изрично ще укаже отново в какво се състои нередовността на жалбата На 30.03.2021 г. Н. подава молба „за отвод относно допълнителни обстоятелства, написани в Определение от 30.03.2021 г.“, като сочи, че „много лъжи тръгнаха да излизат от административния съдия“, тъй като е написано, че Н. иска недействителност на трудов договор с Трейдхо ЕООД, което не е вярно, а искането е за недействителност на трудов договор с М ТЕХ ЕООД. Иска се отново отвод. Сочи се и, че изобщо в определението не е посочено предпочитанието му за адв. Б., като съдията изказва обстоятелства, които не отговарят на истината и са пълни лъжи. Настоява се, че „поредните неверни неща, че съм искал недействителност спрямо ТРЕЙДХО ЕООД още повече доказва предубедеността на съдията от разпространени клюки или умишлено заяждания с мен поради приятелски отношения с някоя друга фирма“. Заявява се, че Н. не желае отпуснатият адвокат да отстранява нередности, тъй като същите са отстранени и моли да не се чака срока за произнасян от адвокат. Сочи се, че съдията върши формална работа, а с назначаването на адвокат ясно възниквало съмнение относно нагласен адвокат.