Определение № 3440 от 04.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3440 гр. София, 04.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20258002900834 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на ЕТ „Слави - Славомир Г.“ /н./ адвокат В. Г. срещу решение № 463 от 19.12.2024 г. по в. т. д. № 519/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 27 от 06.06.2024 г. по т. д. № 24/23 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по предявения от Национална агенция за приходите /НАП/ иск съществуването на публични вземания към ЕТ „Слави – Славомир Г.“ /н./ за данъци и такса битови отпадъци в общ размер на 140110,44 лв., в т. ч. главници - 123 959, 84 лв. и лихви - 16 150, 60 лв., от които: 1/ публични вземания за ДДС в размер на 15 513, 17 лв., в т. ч. главници - 13 627, 90 лв. и лихви - 1 885, 27 лв. съгласно изброени справки-декларации;

2/ публични вземания за ДДФЛ за периода от месец ноември 2020 г. до месец януари 2023 г. в размер на 4 472, 91 лв., в т. ч. главници - 3 962, 29 лв. и лихви – 510, 62 лв., съгласно изброени декларации обр. 6; 3/ публични вземания за данъци и такса битови отпадъци по ЗМДТ в размер на 116 244, 10 лв., в т. ч. главница - 103 053, 11 лв. и лихви - 13 190, 99 лв., за периода от 2020 г. до 2022 г. включително съгласно Акт на община Кърджали за установяване на задължения по декларация № 460/28.07.2022 г. и 4/ публични вземания за 1 данъци и такса битови отпадъци по ЗМДТ в размер на 3 880, 26 лв., в т. ч. главница - 3 316, 54 лв. и лихви – 563, 72 лв. за 2021 г. съгласно Акт на община Смолян за установяване на задължения по декларация № 159/07.03.2022 г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално – отменено.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във връзка с доводите за недопустимост на въззивното решение, поставя следните въпроси: „1. Може ли да се развие исково производство, без да е преминало през преюдициалното производство по чл. 692 – чл. 693 ТЗ?; 2. Какво е значението на определението по чл. 690, ал.

1 ТЗ?; 3. Може ли исковият съд да процедира, без да зачете приетото за установено в определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Как исковият съд да процедира при наличие на определение по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Дали същото следва да се отмени (обезсили) или исковият съд може просто да го игнорира и да приеме друго?; 4. Какъв в крайна сметка е смисълът и значението на определението по чл. 690, ал. 1 ТЗ? Как се отменява влязъл в сила акт (определение)? Може ли исковият съд просто да каже, че той приема друго и двата акта да си останат в правната действително (с противоположни съдържания)?; 5. Има ли право исковият съд да отмени определение на съда по несъстоятелността, като се има предвид, че става въпрос за два съдебни състава на една и съща инстанция?“. В контекста на доводите за неправилност на въззивния акт в частта досежно публичните вземания за ДДС касаторът въвежда следните въпроси: „1. Как следва несъстоятелен длъжник да процедира при наличие на ДДС за възстановяване?; 2. Дали тази разлика /разликата между ДДС, подлежащо на възстановяване на длъжника в несъстоятелност, и другите му публични задължения/ следва да бъде само за ДДС или и за другите публични задължения?; 3. След като има признато ДДС за възстановяване следва ли НАП да представи конкретна схема на задълженията, които се смятат за погасени?“ Във връзка с изводите на въззивния съд за дължимост на данък върху доходите на физическите лица по отношение на синдика Антоанета Николова касаторът формулира следните 2 въпроси: „1. Когато синдиците плащат ДОД /явно се има предвид ДДФЛ/ към НАП по разпореждане на съда може ли НАП да ги отнася към други задължения?; 2. Ако НАП направи това длъжен ли е да информира съда по несъстоятелността, че са погасени стари задължения в определен размер?; 3.

Има ли процедура по „намаляване на приети задължения“ и как да процедират съдът и синдикът, когато НАП очевидно погасяват стари задължения, но това действие по никакъв начин не се отразява в производството по несъстоятелност?“ В останалата част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК синдикът на длъжника в несъстоятелност излага доводи за неправилност на мотивираното в атакуваното въззивно решение становище, че установените с влязъл в сила акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК публични задължения следва да бъдат признати за съществуващи в производството по специалния иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, предявен от НАП.

Касаторът поддържа, че актовете за установяване на публичните задължения на длъжника в несъстоятелност за данъци върху недвижими имоти и такси битови отпадъци не са същински административни актове, нямат изпълнителна сила и представляват форма на предявяване на публични вземания. Счита, че представените по делото влезли в сила актове за установяване на публичните задължения на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ са нищожни, тъй като при издаването им не е спазена каквато и да е установена в ДОПК процедура. Касаторът поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В обжалваното въззивно решение е извършена преценка за допустимост на предявения иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ. Въззивният съд е констатирал, че процесните вземания са предявени от НАП с молба от 26.04.2023 г. по делото по несъстоятелност, като са били включени в списъка на неприетите от синдика вземания, който заедно със списъка на приетите вземания към длъжника ЕТ „Слави – Славомир Г.“ е бил обявен в ТР на 22.05.2023 г. и 3 одобрен с определение № 23058 от 31.05.2023 г. по т. д. № 1/23 г. на Кърджалийски окръжен съд, в което е прието, че в седемдневния срок от обявяване на списъка не са постъпили възражения по реда на чл. 690 ТЗ.

Въззивният съд е приел, че от страна на НАП е подадено възражение срещу изготвените от синдика на длъжника списъци на 29.05.2023 г. чрез пощенски оператор „М и БМ Експрес“ и то е постъпило в Кърджалийски окръжен съд на 02.06.2023 г., т. е. след постановяването на определение № 23058 от 31.05.2023 г. При тези данни съставът на Пловдивски апелативен съд е намерил възражението за липса на оспорване по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ от страна на НАП на съставените списъци от синдика за неоснователно. Изтъкнал е, че възражението е подадено в рамките на законоустановения 7-дневен срок от обявяване на списъците по пощата, което е допустим способ съгласно изричната разпоредба на чл. 62, ал. 2 ГПК. Посочил е, че възражението е останало неразгледано по същество от съда по несъстоятелността, тъй като съдът се е произнесъл по одобряване на списъците преди постъпване на възражението в канцеларията на съда. Изразил е разбиране, че това обстоятелство не може да се възприема като такова ограничаващо правото на страната да защити правата си по исков ред – като предяви иск по чл. 694, ал.

2, т. 1 ТЗ.

Във връзка с процесните публични вземания за ДДС и лихви върху тези данъци решаващият състав на апелативния съд е обсъдил довода на синдика, че с ревизионен акт от 22.12.2023 г. на длъжника в несъстоятелност е призната за възстановяване сума от 22 190,20 лв. за ДДС, която надвишава спорните вземания. Приел е, че ревизионният акт е представен в копие, неподписано и несъдържащо данни за влизане в сила, поради което не представлява доказателство за призната за възстановяване сума по ЗДДС. В атакувания акт е подчертано, че дори и да се приеме за влязъл в сила този ревизионен акт, касаещ ДДС за м. юни и м. юли 2023 г., това само по себе си не води до погасяване на задълженията по процесните справки – декларации по ЗДДС за предишни данъчни периоди, тъй като няма данни за осъществено прихващане.

Изтъкнато е, че съобразно спецификата на конкретните задължения прихващането следва да се осъществи с акт за прихващане със сумите, подлежащи на възстановяване по реда на чл. 128 и сл. ДОПК.

По отношение на спорните публични вземания за ДДФЛ, дължим за синдика Антоанета Николова, съдът се е позовал на заключението на съдебно4 счетоводната експертиза, според което тези вземания не са погасени.

Възпроизведен е изводът на експерта, че в периода юли 2021 г. – март 2023 г. са направени ежемесечни плащания по посочена банкова сметка на НАП – Кърджали, по която са превеждани суми за погасяване на задължения за данъци - ДДС, ДДФЛ, КД, Данък дивидент и др., като при постъпване на суми по банковата сметка за погасяване на данъчните задължения те автоматично се отнасяли за погасяване на най-старото задължение. Посочено е, че съгласно заключението в един и същи месец има подадени декларации за ДДС и декларация за ДДФЛ, който е относим за възнаграждението на синдика, като тъй като ДДС е изискуем от 14-то число, а ДДФЛ става изискуем на 25-то число на месеца със сумите, които са превеждани преди 25-то число, т. е. преди ДДФЛ да стане изискуем, е погасяван ДДС; дължими са били и двата данъка - ДДС и ДДФЛ, като в никоя от вносните бележки не е посочена декларация, към която да бъде отнесено плащането, съответно основание за извършеното плащане. Решаващият състав принципно е споделил съображенията на въззивника- синдик на длъжника в несъстоятелността, че извършени плащания в хода на производството по несъстоятелност с разрешение на съда по несъстоятелността следва да бъдат отнесени от НАП именно за погасяване на конкретното задължение, за което е издадено разрешението и което подлежи на текущо погасяване съобразно установения ред за погасяване на вземанията на несъстоятелния длъжник. Изтъкнал е обаче, че за коментираните плащания вносителят не е посочил изрично какви данъчни задължения погасява, както и не са представени издадените от съда по несъстоятелността разрешения за плащанията. Поради това в атакуваното решение е формиран извод, че по делото не е доказано с осъществените плащания да са погасени именно предявените вземания за ДДФЛ за синдика Николова.

По отношение на публичните вземания за данъци върху недвижимите имоти и такси битови отпадъци по ЗМДТ, дължими на Община Кърджали, съдът е приел, че те са установени с влязъл в сила Акт на Община Кърджали за установяване на задължения по декларация от 28.07.2022 г., а дължимите лихви върху визираните вземания са установени със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Изложил е съображения, че се касае за акт за установяване на задължения по декларация, издаден от Инспектор в Дирекция „Местни приходи“ към Община Кърджали с правомощията на орган 5 по приходите съгласно заповед на кмета на общината на основание чл. 107, ал.

3 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ, като този акт подлежи на съобщаване на заинтересованото лице, респ. на обжалване по реда на чл. 107, ал. 4 ДОПК.

Съобразил е, че според изричната отметка върху акта същият е влязъл в сила на 23.03.2023 г. и подлежи на принудително изпълнение, което самият жалбоподател признава във въззивната жалба. Решаващият състав е посочил, че при несъгласие с установените задължения заинтересованото лице е следвало да осъществи правата си по реда на обжалването по ДОПК.

Подчертал е, че се касае до вземания предявени за удовлетворяване от НАП в производството по несъстоятелност на длъжника. Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, че когато публичните задължения са установени с влязъл в сила административен акт, издаден по реда на ДОПК, това обстоятелство е достатъчно за признаване на тяхното съществуване при предявен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ.