Решение № 1969 от 04.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1969 гр. Пловдив, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330116213 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба на М. К. П. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че на 25.05.2021 г. присъствала в гр. Пловдив на презентация на ортопедични матраци, организирана от „Медико плюс – 1“ ЕООД, ЕИК 200836976. В резултат бил сключен договор по индивидуална поръчка № **** г., по силата на който дружеството се задължило да изработи на ищцата ортопедичен, масажиращ, мерино матрак за сумата от 3692 лева. Матракът не бил доставен, поради което и не била заплатена покупната цена. С това се твърди, отношенията между ищцата и „Медико плюс – 1“ ЕООД да са преустановени. През месец юли 2021 г., ищцата започнала да получава обаждания от служител на „Макроадванс дет мениджмънт“ ЕООД за заплащане на вноски по договор за потребителски кредит. Служители на посоченото дружество, обяснили на ищцата, че сключила на 25.05.2021 г., посредством електронен подпис договор за потребителски кредит № **** с „Ти би ай банк“ АД. Същата посетила офис на банката, като й било обяснено, че сключила чрез електронен подпис договор за кредит с банката, като й била отпусната заемна сума в размер от 2088 лева за закупуване на ортопедичен матрак. Било й обяснено, че на електронна поща бил изпратен договор за кредит, СЕФ и заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Твърди, че нито има електронен подпис, нито някога е имала, нито електронна поща, като не е подписвала процесния договор с ответника. В 1 предоставения й СЕФ, било отбелязано, че сумата от 2088 лв., била преведена по сметка на „Медико плюс – 1“ ЕООД за закупуване на ортопедичен матрак. В договора било посочено, че ищцата следвало да заплати възнаградителна лихва в размер на 17,92%, като за периода от 25.06.2021 г. до 25.05.2025 г., следвало да върне общо 2940,06 лв., които включват заемна сума от 2088 лв. и възнаградителна лихва от 852,06 лева. Плащания по договора не били извършвани. Твърди, че договорът за кредит не носи информация, дали същият е подписан с електронен подпис, тъй като липсва сериен номер на подписа, липсва посочване, че е положен от П., не било посочено и географското място, където е положен подписа. От вписването не ставало ясно, кога е издаден електронния подпис, както и от кого. Имало посочено дружество, което обаче не било със седалище в Република България.

Иска да се установи, че не съществува правоотношение с ответника.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че договор за потребителски кредит № ****от 25.05.2021 г., сключен между страните, е валиден и е породил желаните от страните последици. Към датата на подаване на отговора на исковата молба, по договора не са постъпвали суми за неговото погасяване. Договорът бил подписан от страните по следния начин и ред: договорът бил разписан по инициатива на потребителя. Същият заявил пред търговеца, своето желание за закупуване на стока. Търговецът му предложил вариант за изплащане на вноски през Ти би ай банк ЕАД, след което била попълнена заявка, изпратена до банката. Договорът бил разписан от разстояние чрез използване на технически средства. Процесът по подаване на заявка /апликация/ се води от търговеца в предоставена от банката електронна среда – онлайн приложение, разработено за партньори на банката, като в хода на процеса, търговецът: попълва личните и финансови данни на клиента; прикача сканирано копие на предоставена му от клиента лична карта. След подаване на съответната заявка от клиента, следвайки свои вътрешни процедури, банката извършва оценка на кредитоспособността на потребителя. При одобрение на заявката: в системата се генерира автоматично в онлайн приложението СЕФПИПК /по образец на Приложение 2 към ЗПК/, което автоматично се изпраща на заявения от потребителя имейл. В случай, че потребителят не е заявил имейл /такъв е конкретния случай/, търговецът следва да разпечата така генерирания СЕФ и да я предостави на хартиен носител на потребителя. При получено от потребителя съгласие с условията, търговецът инициира генерирането, в онлайн приложението, на договора за потребителски кредит подписан с електронен подпис от банката. Клиентът подписва договора за кредит с еднократен квалифициран електронен подпис, издаден от доставчик на удостоверителни услуги. КЕП се предоставял под формата на цифрена парола изпратена на заявения от потребителя мобилен номер. Потребителят предоставя така изпратени КЕП на търговеца или сам го 2 въвежда в онлайн приложение. След успешното подписване на договора, онлайн приложението автоматично изпраща същия на заявения от потребителя имейл, а в случай, че няма заявен такъв /в конкретния случай/, търговецът следва да предостави разпечатано копие на така съставения електронен документ, на потребителя. Излага, че договорът е подписан от страните, като сумата директно постъпва по сметка на търговеца с оглед покупката на съответния продукт, който от своя страна предава продукта на клиента. Твърди, че закупеният продукт е доставен на ищеца, за което страните подписали протокол. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

С определение от з.з. на 11.04.2022 г. по делото е конституирано „Медико плюс – 1“ ЕООД, ЕИК 200836976, със седалище и адрес за призоваване: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 269, вх. А, ет. 2, като трето лице подпомагаща страна на ответника „Ти би ай банк“ ЕАД.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на иска:

Установителен иск е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения, когато страната има интерес от това– когато следва да се внесе яснота, безспорност и определеност в гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра форма на правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение или претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. По този ред може да се установява съществуването на едно правно отношение или на едно право при наличие на правен интерес, който в случая е налице предвид наличието на спор между страните за сключването на договор. В този смисъл Определение № 431 от 4.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2964/2019 г., IV г. о., ГК и Определение № 370 от 17.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3631/2015 г., I г. о.

По същество на спора:

Представен е договор за потребителски кредит с дата 25.05.2021 г., съгласно който се предоставя сумата от 2088.00 лева за закупуването на ортопедичен матрак.

Същият е с кредитодател ответното дружество и кредитополучател ищцата, като на мястото за подпис на потребителя са изписани с печатни букви имената на ищцата, издател, време на подписване и IP адрес. Съгласно твърденията на ответника договорът е подписан от разстояние, чрез използване на технически средства. Съгласно чл. 6 от Закона за предлагане на финансови услуги от разстояние договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, 3 организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В настоящия случай за описаната в отговора процедура за кандидатстване, одобряване и подписване на договора се ползват само средства за комуникация от разстояние, поради което процесният договор попада приложеното поле на закона.

Според ЗПФУР сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление. За да установи възникването на облигационното правоотношение съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доставчикът (ответник) е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления- Законът за електронния документ и електронния подпис, в момента ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като може да съдържа и несловесна информация. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, то се представя по делото именно върху такъв носител, като препис.

Представения по делото договор обаче не се удостоверява извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство се установява от самия документ, тъй като ищцата изрично оспорва да е притежавала електронен подпис. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР в тежест на доставчика- ответник е да удостовери издаването на еднократен КЕП на ищцата, предоставянето му чрез СМС на нейния мобилен номер и използването на този КЕП за подписването на електронния документ. Именно тези факти се включват в сключването на договора за потребителски кредит и биха довели до възникване на правоотношение.

От ангажираните по делото доказателства не се установява нито едно от тези обстоятелства. Не се доказва фактическото изпълнение на тази процедура в създадената от ответника електронна система, както и авторството- изпращането на КЕП на телефонния номер на ищцата и използването му. Това е така, защото по делото не бяха ангажирани доказателства нито за телефонният номер, послужил при комуникацията от разстояния, нито за ползването му от страната. В тази насока от ищеца бе направено искане за издаване на съдебно удостоверение, но предвид неговата нередовност с определението за насрочване на делото бяха дадени указания. След получаването им ответникът заявява, че не поддържа искането си, защото след 4 извършена проверка при мобилен оператор била предоставена информация за това, че се пазят записи само в рамките на 6 месеца. Посочените съображения не извиняват бездействието на страната, защото няма ангажирани доказателства за това да не може да бъде предоставена информацията. Освен това ответникът като страна по твърдяното правоотношение следва да разполага с електронен запис за изпращането на тази информация, предвид възложената му с чл. 18, ал. 1 ЗПФУР доказателствена тежест.

Извършването на електронното изявление, съответно подписването на документа с КЕП, не може да се установи при условията на пълно и главно доказване само от сбраните гласни доказателствени средства. Съгласно чл. 3, т. 12 от Регламент № 910/2014 "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. От своя стана според т. 23 от същия регламент „устройство за създаване на квалифициран електронен подпис" означава устройство за създаване на електронен подпис, което отговаря на изискванията, предвидени в приложение II, което от своя страна предвижда гаранции за уникалност на данните за създаването на електронен подпис и за невъзможност същия да бъде извлечен и копиран. В т. 20 е посочено, че „доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги" означава доставчик на удостоверителни услуги, който предоставя една или повече квалифицирани удостоверителни услуги и е получил квалифицирания си статут от надзорен орган. С оглед на всички тези изисквания свидетелските показания не доказват нито създаването, нито валидирането на електроння подпис, като не позволяват да се извърши и проверка на неговото използване.