Решение № 3476 от 25.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 18162/2024
- Вид
- Решение № 3476
- Подписан
- 25.09.2025
- В сила
- 15.10.2025
- Състав
- ВЪРБАН ТОДОРОВ ВЪРБАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- Член 4 · Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
- член 6, параграф 2 · Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1-7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 4, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 80, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 30, ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 354а, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3476 гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20241110218162 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4, изр. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваната заповед. Поддържа се, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Наведени са доводи относно това, че оспорената заповед не съдържа мотиви, както и фактически основания за задържането. Прави се позоваване на чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, параграф 1, изречение 1 от КЗПЧОС. Направено е позоваване и на практиката на ЕСПЧ по прилагането на чл. 5, параграф 1 от КЗПЧОС. В жалбата се моли да се отмини издадената Заповед за задържане рег. № 464зз1044/28.11.2024 г., като се прави и искане да бъдат присъдени разноски по делото.
Жалбоподателят, надлежно призован за последното насрочено съдебно заседание, не се явява лично. Адвокат С. Д. – процесуален представител на жалбоподателя, редовно призован, не се явява.
Ответникът по жалбата, надлежно призован за насроченото съдебно заседание, не се явява лично и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт хх, който оспорва подадената жалба от А. И. И. срещу заповедта за задържане. Сочи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на законово делегираните му правомощия, при спазване на административно-производствените правила, регламентирани в ЗМВР, и в съответствие с приложимото материално право. В писмените бележки се твърди, че жалбоподателят е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в заповедта са посочени фактическите и правните основания за задържането му. Сочи се, че с оглед осигуряване правото на защита в оспорената заповед е посочено фактическото основание за задържането, а именно: достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от 1
НК. В този смисъл са наведени доводи, че полицейският орган правилно и съблюдавайки целите за превенция, разкриване на престъпления и недопускането на укриването на такива, е постановил задържането на жалбоподателя. Твърди се, че съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС е допустимо мотивите да бъдат изложени не в самия завършващ производството акт, а в друг отделен документ. Наведени са доводи и относно това, че в изпълнение на чл. 80, ал. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е извършен обиск, обективиран в изготвения протокол, че в съответствие с чл. 74, ал. 3 от ЗМВР на жалбоподателя е представена декларация указваща, че същият е запознат с правата си. Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да отхвърли подадената жалба и да остави в сила оспорената заповед за задържане, като законосъобразно и правилна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок и от легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:
Със заповед за задържане рег. № 464зз1044/28.11.2024 г., издадена от М. М. М., полицейски служител при ОСПС-СДВР, жалбоподателят А. И. И. е бил задържан на 28.11.2024 г., в 16:50 часа, за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на 05 РУСДВР. Като основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а като правно основание е посочена нормата на чл. 354а, ал. 3 от НК. При задържането на жалбоподателя, бил извършен обиск, обективиран в протокол за обиск на лице от 28.11.2024 г. Жалбоподателят бил запознат с правата си на задържано лице, за което попълнил саморъчно декларация на 28.11.2024 г., в 17:00 часа. По делото липсват доказателства след задържането на жалбоподателя с негово участие да са били провеждани каквито и да било оперативни действия в рамките на конкретна полицейска проверка.
Жалбоподателят бил освободен на 29.11.2024 г., в 13:50 часа.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да разясни, че с разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 от ЗМВР. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - полицейски служител при ОСПС-СДВР - М. М. М.. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал.
Съгласно посочената в заповедта разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задължителното съдържание на заповедта за задържане е уредено в чл. 74, ал.
2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане се посочват фактическите и правните основания за задържането. В случая е посочено, че правно основание за извършването на задържането е чл. 354а, ал. 3 от НК, като не са посочени никакви фактически основания за задържането, с което не се изпълнява изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за излагане на правните и фактическите основания 2 за задържане на лицето. Жалбоподателят А. И. И. е бил задържан, без да е налице посочване на каквото и да било фактическо основание за задържането му. Липсва словесно посочване на фактическото основание за задържане, което ограничава правото на защита на задържаното лице, лишавайки го от възможността да научи в какво е обвинено и да организира защитата си. Ограничено е предвиденото в ЕКПЧ право на жалбоподателя да бъде информиран за основанието за задържането си. Съгласно т. 577 от Дело С467/2018 г., образувано по Преюдициално запитване, отправено от РС Луковит, България "към качеството на заподозряно лице може да се прибави това на арестувано или задържано лице.
Член 4 и член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 визират именно тази хипотеза, като задължават държавите членки да гарантират, че на лице в такова положение "се предоставя незабавна писмена декларация за правата" (член 4) и то бива информирано относно основанието за ареста или задържането му (член 6). В процесния случай това право на жалбоподателя А. И. И. е нарушено.
Дори в случаите, когато действа в условията на оперативна самостоятелност по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта за задържане какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в настоящия случай. Административният орган единствено е посочил цитираните по-горе нормативни разпоредби, без да посочи фактически основания, което не представлява мотивиране на акта, т. е не е посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от време.
Изискването на закона за мотивираност на административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото и правното основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.
В процесния случай съдържанието на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид липсата на каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат на съществуването на посоченото основание. При отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган основание за задържане, също така се затруднява провеждането на защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт. Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение, за да организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби N050027/08 и N050781/095 на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен намира, че оспорената заповед за задържане не отговаря на законоустановените изисквания за нейното съдържание, тъй като е немотивирана и липсва посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на административно- производствените правила отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН, жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за 3 съдебното производство. В процесния случай се претендират разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева, като по делото е представен списък за извършените разноски. Същевременно, процесуалният представител на въззиваемата страна е релевирал възражение за прекомерност на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид както, това че липсва фактическа и правна сложност на делото, доколкото се касае за типови дела, по които е формирана съдебна практика, така и това, че по делото е проведено едно съдебно заседание без участието на процесуалния представител на жалбоподателя, в което единствено са приобщени писмени доказателства, прецени, че в конкретния случай, на посочените характеристики на делото съответства възнаграждение в размер на 400 лв. Следователно до този размер, следва да бъде намалено претендираното адвокатско възнаграждение, заплатено за осъществено процесуално представителство пред настоящия съдебен състав.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР, съдът, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане № 464зз1044/28.11.2024 г., издадена от М. М. М., полицейски служител при ОСПС-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, жалбоподателят А. И. И., ЕГН **********, е задържан считано от 28.11.2024 г. 16:50 часа, за това, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
ОСЪЖДА СДВР да заплати А. И. И., ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева за разноски по делото.
Решението може да се обжалва по реда на АПК в 14-дневен срок пред АССГ, който за жалбоподателя тече от днес, а за наказващия орган от уведомяването.
Разпечатката съдържа 30 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b16af41b-44ab-4ce4-a54d-a63086a74ed6