Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 268 от 13.06.2024, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 1094/2023
Вид
Решение № 268
Подписан
13.06.2024
В сила
05.12.2024
Състав
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.171, т.1, б."б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 3, ал.1 · Закон за пътищата
  • чл. 7, ал. 1 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Велико Търново, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ Й.ОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ Й.ОВ Административно наказателно дело № 20234110201094 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на *** от гр. Бургас, представляван по пълномощие от адв.

*** от САК, против Наказателно постановление № 23-1275-000856 от 16.06.2023 г. на Началника на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново, с което за нарушение чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от с.з. са му наложени административни наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки.

Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Депозирано е писмено такова от процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение Серия GA бл. № 896535 от 07.05.2023 г., инициирал настоящото административнонаказателно производство, служители на Сектор ПП при ОДМВР гр. Велико Търново констатирали нарушение на разпоредбата на 1 чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, извършено от жалбоподателя и изразяващо се в това, че на посочената в акта дата - 07.05.2023 г., в 22:05 часа, в общ. Велико Търново, на път III – 514, Г. Оряховица – ВТ/ Арбанаси - Шереметя - Гр. общ. (ВТ –Лясковец) – Драгижево/ II-53, на кръстовище с пътя за конна база „Калоян“, в посока към село Арбанаси, управлявал лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № СВ 23 24 ТК, черен на цвят, собственост на ЮЛ с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Същият бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Alkotest 7510 с фабр. № ARPM – 0747, в 22:07 часа на 07.05.2023 г., като уредът отчел 1.01 промила алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух в уреда. Издаден му бил и талон за изследване с бланков номер 104476 и му били връчени лично 7 броя стикери с номер А069548.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен на място, в присъствието на жалбоподателя, връчен му е надлежно и е подписан от него без възражения. Срещу акта не са постъпвали и писмени възражения в законоустановения срок.

Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, налагайки на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. На основание Наредба № Із 2539 на МВР са му отнети и общо 12 контролни точки. Като място на извършване на нарушението в НП е посочено: Общински път VTR 1014.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на контролния и административно наказващ органи да издават съответно АУАН и НП по ЗДвП – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР.

От приложената към преписката справка за нарушител/водач, издадена от ОДМВР Пазарджик, е видно, че жалбоподателят многократно е санкциониран за нарушения по ЗДвП.

От изисканата справка е видно, че техническото средство "Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARРМ-0747 е преминало успешно първоначална и периодична проверки, последната от които на 07.03.2023 г. в лаборатория, оправомощена да извършва последващи проверки на този тип средства за измерване. Срокът на валидност на тези проверки е 6 месеца.

От изисканата от общ. Велико Търново схема е видно, че път VTR 1014 започва от път III-514 /който е Г.Оряховица – В.Търново/ - Арбанаси-Шереметя – граничещ с Община Лясковец – Драгижево и завършва с път II-53, както е посочено мястото на извършване на нарушението в съставения АУАН и по-точно на кръстовището между общинския път и пътя за конна база „Калоян“.

Разпитаните по делото полицейски служители потвърждават по един категоричен начин направените с АУАН констатации. От показанията им е видно, че на посочена дата са извършвали контрол на пътното движение, като са били позиционирани на общинския път, 2 свързващ с. Арбанаси и с. Шереметя. По това време се провеждало мероприятие, поради което водачите управляващи МПС били проверявани за употреба на алкохол. При извършване на контрол на общински път VTR 1014, на малък паркинг и по-точно на кръстовището между общинския път и пътя за конна база „Калоян“, около посочения в акта час от поляната излязъл лек автомобил „Ауди А4“, който стъпил на асфалтовия път и преминал през пътя за конна база в зоната на кръстовището. Полицейските служители спрели за проверка управляваното от жалбоподателя МПС, представили се на водача и поискали документите му. Той ги представил, след което го поканили да му бъде извършена проверка за алкохол. След направената проверка уредът отчел около 1 промил и на същия бил издаден акт за административно нарушение и талон за медицинско изследване. При проведената беседа между полицейските служителите и жалбоподателят, последният поискал да съставят акт на госпожата, която пътувала с него.

Свидетелката ***, съпруга на жалбоподателя, посочва, че на посочената дата, тя и жалбоподателят са били на Събора на овцевъдите, близо до с. Арбанаси, в двора на манастир, на поляна и когато решили да си тръгнат потеглили по маршрут, който преминавал през нивите и поляните, като тя управлявала МПС, тъй като жалбоподателят бил пил. Автомобилът се движел по нивите, но тъй като стигнали до участък, който бил „много разбит“ решили да се сменят и МПС се управлявало от В.. Когато се оглеждали за място за спиране, за да се разменят, вече имало полицаи, които ги спрели за проверка.

Движението им било сред нивите и това не бил път. Било тъмно, нямало осветление, като видели само фаровете, които осветили автомобила им.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН , поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока.

Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателствата, подкрепящи административното обвинение.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на техните правомощия, поради което възраженията за липса на компетентност, се явяват неоснователни.

Неоснователни се явяват и възраженията, касаещи съставения АУАН – присъствието 3 само на един свидетел и непосочване на доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение, тъй като на първо място не съставляват допуснати от полицейските служители съществени процесуални нарушения, а на второ място, не се отразяват на законосъобразността на атакуваното НП.

Не се споделя и възражението, че мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано и конкретизирано. Видно от съдържанието на приложения по делото АУАН, че ясно е посочено, че се касае за пътя между Арбанаси - Шереметя, в частта му кръстовището с пътя за конна база Калоян, като е посочена и посоката на движение на МПС – към с. Арбанаси, като обстоятелството, че в АУАН пътя е изписан като е описан целия маршрут на път VTR 1014, започващ от път III-514 и завършваш в път II-53, не нарушава правото на защита на жалбоподателя, нито води до объркване или невъзможност същият да разбере за какво нарушение са му издадени АУАН и НП.

Съдът изцяло кредитира показанията на полицейските служители като непротиворечиви и безпристрастни, за каквито не могат да се считат показанията на свидетелката *** – съпруга на жалбоподателя, като в допълнение следва да се посочи, че полицейските служители, обслужвайки процесния район са запознати както с обхвата на пътната мрежа, така и с мястото на което са решили да извършват проверка – нещо, което не може да се каже за свидетелката, която освен като заинтересована от изхода на делото е и не достатъчно запозната с района. Мястото, видно от заявеното от свидетелите на въззиваемата страна е представлявало кръстовище между конната база „Калоян” и общинския път, близо до което е имало паркинг с паркирани коли, като действително МПС, управлявано от жалбоподателя, е излязло на асфалтовия пътя от поляните.

За пълнота на изложението и с оглед възраженията на жалбоподателя, съдът намира за необходимо да посочи и следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, този закон урежда правилата за движение, задължителни за участниците в него по пътищата, отворени за обществено ползване.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от същия закон, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението, като съгласно ал. 2 на същия член всеки има право да се движи по тези пътища, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва установените правила за движение в този закон. По смисъла на § 6, т. 1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Тоест по смисъла на това тълкуване под „път” не може да се приема за разбиране, че са само тези, посочени в нормата на чл. 3, ал.1 от Закона за пътищата, като Законът за движение по пътищата тълкува по-широкото приложно поле на думата „път”.

Следователно, по смисъла на ЗДвП в този обхват попадат и всички т.нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено, че може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци.

Многобройна е съдебната практика, а и е категорична в тази насока, че при управление на 4

МПС, независимо от земната повърхност, водачът носи своята наказателна отговорност.

Следователно, водачът на всяко едно моторно превозно средство следва да понесе и своята административнонаказателна отговорност, независимо от това дали го управлява по асфалтиран път, затревена площ или друга настилка. Именно затова в цитирания по-горе параграф под „път” е посочено „всяка земна площ или съоръжение”. Следователно, защитната теза на жалбоподателя, че не се е движил по асфалтов път, дори и да беше успешно доказана от него, не би променила извода на съда за осъществено административно нарушение по ЗДвП, водещо след себе си като последица налагането на административно наказание.

Неоснователни се явяват и възраженията, касаещи допуснати нарушения на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП относно редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, препраща към наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.Това е приетата и приложима Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. Тази Наредба дава приоритет на резултатите от кръвната проба, по принцип.