Решение № 11 от 10.02.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ямбол , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Весела К. Спасова при участието на секретаря П.А. А. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20202330102027 по описа за 2020 година

Подадена е искова молба о т „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД - гр.София, представлявано от юриск. И. Т., срещу М. Я.

К. с настоящ адрес в гр.Я. В нея се твърди, че между „Вива кредит“ ООД и ответницата е сключен Договор за паричен заем с № ***/28 .06. 2018 г. .

Кредиторът се е задължил да предостави сумата в размер на 900 лв.

Заемателят с подписването на договор а е удостоверил, че е получил същата.

Длъжникът се е задължил да я върне с дължимата договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Т.е. следвало е да заплати общо сума в размер на 1455.48 лв. на 9 месечни вноски в размер на 161.72 лв. всяка. Договорена е такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заем а - 397.71 лв., от които неплатени са 264.88 лв. Длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 687.99лв. Задължил се е в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави обезпечение на задълженията - поръчител, който да отговаря на договорените изисквания или банкова гаранция в определени параметри. Поради неизпълнение на това задължение е дължима неустойка за неизпълнение в размер на 265.14 лв. Заемателят дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на 1 писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане.

Длъжникът е трябвало да изплати целия заем на 25 март 2019 г. Поради забава е начислена мораторна лихва в размер на 29,56 лв., за периода от 26.03.2019 г. до 28.01.2020 г. На 1.08.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. между „Вива кредит“ ООД и ищеца, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло. До длъжника е отправено уведомление за извършената продажба на вземането, приложено към исковата молба. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил. От съда се иска да постанови решение, с което да установи, че ответникът по делото дължи на ищеца вземането по издадената заповед за изпълнение: главница в размер на 629.18 лева, 76 лева – договорна лихва за периода от 28.07.2018 г. до 25.03.2019 г., 264.88 лева – такса за експресно разглеждане на документи, 265.14 лева - неустойка за неизпълнение на задължение, 175 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране, 29.56 лева – лихва за забава за периода от 26.03.2019 г. до 28.01.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Иска се присъждане и на разноските в настоящото производство и съдебните разноски в заповедното производство.

В с.з. ищецът не изпраща представител, в подадена писмена молба исковете се поддържат.

В срока за отговор ответникът чрез процесуалния си представител оспорва исковете като недопустими, поради нищожност на договора за цесия и липса на надлежното уведомяване на длъжника. Оспорва исковете и като неоснователни, като възраженията си основава на фактите, че клаузите за неустойка, такса за експресно разглеждане на документите и за разходи и такси за извънсъдебно събиране са неравноправни и нищожни, което води до погасяване с платените от ответницата суми на задължението за главница.

Таксата за експресно разглеждане на документите е почти ½ от заема. Липсва еквивалентност между нея и услугата, предоставена от заемателя.

Възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави –размерът й е почти 1/6 от насрещната престация. Според ответницата клаузата за разходи и такси за извънсъдебно събиране не съдържа яснота относно начина за 2 начисляването й. Намира клаузата и за нищожна на осн. чл. 21 ал.1 от ЗПКкато заобикаляща закона (чл.33 ал.2 от ЗПК и чл. 19 ал.4).

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем с № ***/28.06.2018 г., с който са се договорили кредиторът да предостави сумата от 900 лв. В чл.2, ал.2 е посочено, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че е получил заемната сума, като договорът има силата на разписка. Налице са посочените в исковата молба клаузи относно лихвите, таксите, неустойката. Съгласно чл.1, ал.2 преди подписване на договора, заемателят е избрал доброволно да се възползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора. Според следващите алинеи за извършената от кредитора услуга по експресно разглеждане на заявката се дължи такса в размер на 397,71 лв., която се заплаща разсрочено, на равни части и се включва в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл.2, ал.1 заемът следва се издължи на 9 вноски, платими в срок от 9 месеца, всяка с размер 161,72 лв., с първата дата на плащане 28.07.2018 г. и краен срок за погасяване 25.03.2019 г.. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент 40,30 %, годишният процент на разходите /ГПР/ - 49,46 %. Посочено е, че общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 1455.48 лв. Съгласно чл.4, ал.1 заемателят се задължава в 3дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му -поръчител - физическо лице, което да предостави бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв. , през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „редовен", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или да предостави банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по договора, валидна 30 дни след падежа за 3 плащане по договора. В чл.4, ал.2 е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението по ал.1 на заемателя се начислява неустойка за неизпълнение в размер на 397,71 лв., която се разсрочва на равни части, всяка от които е платима на падежната дата, като в този случай общият размер на вноската става 205,91 лв., а общото задължение по договора - в размер на 1 853,19 лв..

Според чл.8, ал.2 при забава в плащането се начислява законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. Според чл.11 от договора длъжникът е запознат и съгласен с тарифата на заемодателя, намираща се на видно място в търговските му обекти и на означената интернет страница. По делото е представена Тарифа на „Вива кредит"ООД, относима към Договори за паричен заем „Вивакредит СЕГА 14 и 30" или „Вивакредит ПЛАН" , според която за договори със срок на погасяване на месечна погасителна вноска от 30 дни се начисляват разходи на 4-ти и 8-ми ден забава от всяка вноска -10 лв.; на 11-ти и 25-ти ден забава от всяка вноска -15 лв. Максималният размер на всички начислени разходи не може да превишава 175 лв. за заемни суми от 500 лв. до 1 500 лв.. При забава с повече от 57 календарни дни за плащане на която и да е погасителна вноска, на 58-я ден се заплаща еднократно сума в размер на 70 лв., представляващи направени разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.

Съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ищеца, и Приложение № 1/01.08.2019 г. към договора, процесното вземане е цедирано на ищеца. Той е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.12.2016г. Уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания до ответника, приложено към исковата молба е връчено заедно с нея. Съгласно чл.3.1 покупната цена за всяко отделно приложение №1 (индивидуализиращо прехвърляните вземания съгласно чл.2.1) ще бъде определяна в анекс към съответното приложение №1. Налице е Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал.3 от ЗЗД от „Вива кредит“ ООД. С него е потвърдена цесията на вземанията по Приложение № 1/01.08.2019 г. към рамковия договор.

От заключението по счетоводната експертиза, уточнено в съдебно заседание, се установява, че ответницата е получила кредит от 900 лв.

4

Договорената възнаградителна лихва е в размер на 157,77 лв. Има постъпили плащания, последното на 19.10.2018 г.. Платените суми са в общ размер на 687,99 лв. Погасени са част от задълженията: г лавница- 270,82 лв., договорна лихва-81,77 лв., неустойка- 132,57 лв., такса за експресно разглеждане на документи- 132,83 лв., такса разходи за извънсъдебно събиране - 70,00 лв.

Договореният между страните ред за погасяване на дължимите суми по чл.14 от договора (разноски за забава, лихви за забава, неустойки, договорна лихва, главница) е спазен. Лихвата за забава върху неплатената главница за периода 26.03.2019 г. до 28.01.2020 г. е 54,01 лв. Останалите неплатени вземания според заключението са в претендирания размер, ако съдът приеме за дължими всички тях. В случай, че се приемат за недължими вземанията за неустойки и такси, непогасеният размер на задължението е общо 402,72 лв.: главница- 347,35 лв., договорна лихва за периода от 24.01.2019 г. до 25.03.2019 г. - 22,43 лв. , лихва за забава за периода 26.03.2019 г. - 28.01.2020 г. - 32,94 лв.

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № ***/2020 г. на ЯРС. Подадено е възражение от длъжника по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД,чл. 92 и чл.99 от ЗЗД.

Както съдът е посочил в определението си по чл. 140 от ГПК, възраженията на ответницата за недопустимост на исковете на изложените от нея основания относно валидността на цесията и уведомяването на длъжника касаят всъщност основателността им.

В случая вземанията на ищеца произтичат от договор за кредит, разновидност на договора за заем по чл. 240 от ЗЗД, уредена в Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се 5 задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно специалния ЗПК договорът може да бъде не само реален, но и консенсуален, доколкото кредиторът може да се задължи да предостави заем, т.е. договорът се счита за сключен с постигане на съгласие по основните му елементи, а не с предаване на сумата. По делото се установи, че има получена сума от длъжника, т.е. налице е реално предоставен заем.

Не е спорно сключването на договора, като съдът счита, че той поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на възнаграждение под формата на лихва и обезщетение за забава.

Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор за тях. Правото на цедента да ги прехвърли е договорено изрично с процесния договор за кредит-чл.3 ал.1, което не е спорно по делото (т.е. прехвърлянето е в съответствие с чл. 26 ал.1 от ЗПК).